Христо Марков

За десет дни обиколих страната по тангентата север-юг, села и градове, паланки и хотели, присъствах на поне двадесетина предизборни мероприятия на т. нар. „политически елит”, разговарях с хиляди хора, видях се със стари приятели и твърдя с убеденост – привидно тихата кампания е порочна до дъно, изначално сбъркана, а администрацията/общинска и държавна/, РИК-ове и СИК-ове са в голямата далавера, всяка според партията, към която принадлежи в съответното населено място. Почти всички партии не разчитат на срещи с избиратели, рекламни кампании, медийни участия, митинги/те са забравени/, диалози с избирателите, а са се устремили към подмолното влияние, търговията/във всякакви форми/ и веселбите с безпросветния електорат. В Самоков виден представител на Реформаторския блок ми каза: „Тук се знае кой как гласува, кое село кой ще подкрепи, въпросът опира коя партия колко ще отцепи от циганите. Иначе: града – Герб и БСП, селата Говедарци, Маджаре, Мала църква, Бели искър за България без цензура/сестрата на Ковачки е водач на листата/, а махалите за ДПС, защото трябва да продължи далаверата с изсичането на горите. Това е, ние ще се вместваме между тях. Знае се от всички – прокуратура, полиция, администрация – но от години е така и така ще бъде.” В Костенец също изборната търговия върви на пълна пара. Приятел от Герб ме светва категорично: „Селата около града са за БСП, там всичко е тяхно, имат си стари капии, които пускат въдица по един и същ начин на всички избори. Ние в града ще се стремим да компенсираме, пък каквото стане.” В община Ябланица нещата са променени отскоро и Светльо потайничко споделя: „Този път ще е ДПС, досега винаги сме гласували антикомунистически, но този път Иван Попа е развързал кесията за ДПС/някаква министърка от правителството на Орешарски била от близките села/. Не само циганите ще гласуват за ДПС, но и много българи, за които няма никакво значение от кой ще вземат 50 лв.” На тиферич пред Гложенския манастир, в недрата на тази чудна природа Петя ме осведомява: „В община Тетевен българите са за Герб, но в помашките села – Глогово, Градешница, Български извор, Галата ще гласуват както им каже Алексей Петров, а Гложене си е тъмно червено. Няма никакъв смисъл да се прави кампания, важно е последните дни кой ще извади повече…” А в Пловдив и областта – там е друга бира и ще стане дума по-късно.

Мега далаверата – ГРАО

Всички оракули на социологията, политическите прогнози и пиар-стратегии, както и дежурните „наблюдатели” за изборни нарушения мълчат упорито за ролята на тази служба в изборите. А тя е съществена, много съществена. Златното време на тьотките в ГРАО са изборните кампании. От години се знае, че срещу 200-300 лв. всяка сополива служителка от службата ще ви предостави без затруднения колкото имена и ЕГН-та са ви нужни за подписките за регистрация в ЦИК. Сега изискването за 2 500 подписа е детска работа – само в община Костенец за БСП са осигурени 1 200 видни социалисти, а за ББЦ „само” 500. Как мислите – дали са се подписали всички, че дори вписали и своите ЕГН-та? Но това е детска игра в сравнение с оная другата, голямата. ГРАО от години е меката на мъртвите души, които произвеждат гласове. Досега и аз самия силно се съмнявах, докато само преди седмица не се сблъсках с производството на мъртви гласове. Лично.

След дълги години ми се наложи да потърся удостоверение за наследници на дядо и баба, починали в с. Торос, Луковитско, но от Торос ми казаха, че те били жители на Костенец и трябва да търся там. Да, но в Костенец се оказа, че няма и чертичка за тези хора, камо ли нещо друго. Дори се усъмниха да не са живи или дали не са случайно в чужбина. На 108 и 103 години??! Побеснях и им казах, че не са добре и двете фльорци, че дядо и баба са били учители в Костенец и вероятно са се писали жители там, но отново – нищо. След една седмица ми се обадиха, че „намерили” дядо ми в регистрите, но в с. Пчелин. Не бях чувал за това село, но се вдигнах и отидох до там. Оказа се, че наистина дядо ми има някакъв личен картон там, но ЕГН-то му е поправяно на три пъти и заличавано с коректор. Пак скандали, защото този път не можеха да решат баба ми как се е казвала Рада или Радка, но тя пък била жител на Торос. Нещо ми прищрака в главата. Костваше ми много усилия да издиря в община Костенец, в архивите избирателните списъци и щях да припадна. Дядо почина в с. Торос на 7.02.1984 г., но през 1990 г. /изборите за Седмо велико народно събрание/ той изведнъж е „оживял” и смело е гласувал. Гласувал е на изборите и през 1994, 1997, 2001 и 2009 г., когато вече е наближавал 100-те год. /дядо бе роден през 1911 г./ и администрацията на община Костенец са решили, че става нахално. Оказа се, че в сбутаното с. Пчелин никой не е потърсил документ за дядо и през 1990 г. служба ГРАО го е съживила и той се включил в избирателния корпус на родината и така цели 19 год.!!! Потресът бе пълен, когато същото се повтори с баба ми Радка Георгиева Джавезова в с. Торос, която почина на 3.10.1993 г. Нея се оказа, че са съживили през 1996 г. и тя гласува до 2009 г., когато е била на 103 г.!? Никога нямаше да повярвам, ако не ми се бе случило на мен, ако не бях видял с очите си списъците за гласуване в двете села! И нека, който иска „специалист” по изборни технологии да ми говори, че след смъртта на някой той автоматично се отписва от избирателните списъци. Да, но никой не е в състояние да спре администрацията да „съживи” някой и той да си остане в списъците за избиратели и предварително инструктиран „верен другар” да пусне правилната бюлетина. В малките населени места дето контролът е от полуграмотни люде това се оказва, че става много лесно. В 1 500 населени места да се появят по 5 такива избиратели това са си 7 500 „съживени гласоподаватели”. Ами ако са повече? Ами в големите градове, където миграцията е ежедневна?

Става просто страшно, 

ако се поразмисли човек. Сега съм в процес на проверка на двойно записаните граждани, които се появяват в незнайни места, вписани са в списъците и те произвеждат гласове. Вече съм открил четири такива случаи в циганската пловдивска „Шекер махала” – двама са гласували освен в р-н „Север” и в циганската секция на с. Брестовица, един в с. Богданица и един в карловското село Сушица. Свят ми се завива като си представя какво може да се произведе като гласове по този начин.

А сега да продължим с една друга изборна измама, за която претендирам, че първи заговорих в България още края на 90-те години

Далаверата „Индийска нишка”