Д-р Любомир Канов

Хоризонтът на сегашната политическа ситуация в България изобщо не трябва да е кой и как ще управлява в следващите няколко месеца. Радевото служебно правителство ще разкрие картите на болшевиките на Нинова, това е ясно. Те са зажаднели за власт дотолкова, че са се разтреперали от нетърпение. Това е ясно също. Очевидно е също, че ще има избори по старата система, че това ще предизвика

глух ропот в тълпата,

но без особени последици, освен ниска избирателна активност и патов нов парламент през пролетта. Може да се очаква също, че между сега и тогава ще се случат поне две или три много сериозни събития от терористичен, бежански и външнополитически характер, свързани с изборите в Европа, с Тръмп, възможно с Турция и Русия, които отсега не могат да се предвидят, но може да имат драматичен характер, в смисъл на объркване и несигурност в умовете на мнозинството от българския народ. Ясно е, че новоизбраният парламент ще бъде слаб и с голям труд ще се наложи да приеме някаква хилава версия на мажоритарно гласуване и да го приеме някъде през есента на 2017 или по-късно, но не много по-късно, защото недоволството ще започне да клокочи все по-силно. Догодина по това време вероятно ще има избори по нови правила в условията на доста сериозна неразбория в много посоки - и световни, и вътрешни. Вниманието на хората ще бъде непрекъснато отклонявано и разсейване от поредните катастрофи, бедствия, злополуки и пожари. Всред всеобщото объркване и съответните сутрешни блокове, ще бъде все по-трудно на хората да се ориентират в главното и фундаментално важното, което ще даде предимство на злободневното и на поредната демагогия, сензация или примитивно популистко говорене, които неизбежно ще вземат връх. Медиите, както са структурирани или както работят сега, няма да могат да изпълнят функцията, за която са предназначени, а именно, да информират пълноценно.

Първите парламентарни, а неизбежно следващите мажоритарни избори догодина ще бъдат доминирани от популисти, фармацевти, шоумени и леви демагози от различни разцветки.

Десните хора ще бъдат медийно изтласквани,

финансово надцаквани в предизборните кампании и на шията им постоянно ще бъде окачван олигарх Прокопиев, за да ги окачествят като нечестни, незаконно забогатяли или корумпирани. Срещу Цацаров и Пеевски няма да има нищо освен умолителни заклинания и естетически възражения. След Йовчев и Орешарски, неверието в ефективността на гражданските протести на жълтите павета е укрепено, особено ако Властта след предсрочните избори отново попадне в ръцете на БКП и ДПС. Етикетът „соросоиди“ и „протестъри“ е успешно лепнат на хора, които протестират, а ресантимана на бедстващата провинция срещу жълтите павета лесно се възбужда от популистки медии и се използва за противопоставяне на "красивите и образовани" граждани на столицата срещу не дотам красивите "нестоличани". Докато всенародният медиен идол и суверен на масовото обществено мнение ще остава един качен на своя телевизионен трон с обръсната нула номер глава

лош имитатор на Джони Карсън,

произхождащ глъбинно от българската провинция. Както и всички останали българи, разбира се.

Той, заедно със своите сценаристи, е законодателният орган в държавата в момента, докато репресивните органи от нов цацовишински тип са изпълнителната власт. Но, да продължим нататък.

Ако се произведе нов парламент по нов избирателен кодекс, който ще бъде неизбежно пълен с грешки и недомислици, защото няма достатъчно време и разумни хора, които имат минимален обществен ресурс на доверие, за да са годни да го конструират, в началото на 2018, в една фрагментирана поради бежанската криза Европа и упадъкът на социалистическия политкоректен обществен правоговор, ще има възход на квазипатриотите в България, които ще използват най-достъпния за злоупотреба език на тълпата, с цел да се барикадират в най-лесното убежище на политическия мерзавец, а именно национализма. Ислямският терор ще им помогне много. Ето така ще посрещнем Председателството на Еврпоейския Съюз през 2018. Ако дотогава еврото изгуби своята стабилност, досега подкрепяна главно от немската и френската индустриална мощ, ако националистите започнат да изглеждат като по-добрата възможност за защита на европейското население от безконтролното нашествие на терористите, ако Путин е оставен без отпор да разиграва имперско-православните си фантазии из Източна Европа, украсени с ядрени оръжия, България ще бъде в значително по-плачевна ситуация от тази в която се намира днес.

Ето защо, когато десните сили разговарят или обговарят своите различия, би следвало да държат сметка за по-далечния хоризонт на събитията, които очакват Света и България. А това означава, много стриктно

чувство за отговорност пред националния път

и перспектива, в сравнение с които всички лични политически амбиции трябва да бъдат пренебрегнати. С други думи, вместо словесни свади по сутрешните блокове, би следвало да се води разговор за бъдещето на нашето общо място, което някога наричахме Родина. А това предполага съгласие по общите принципи, без дребнави противопоставяния. Също една обща позиция, с единен обществено-политически съвет, без претенции кой ще е по-главен. Това може да са 12 души с достатъчно авторитет, които самите да са подбрани чрез селективно одобрение от достатъчен брой политически активни граждани, които да взимат съгласувани решения, след приемане от всички участници кодекс на поведение и с възможността да бъдат отзовавани заради непригодност, по съответен правилник, от избралите ги. Евентуално това би трябвало да бъде парламентарна сила, да кажем партия, но това не трябва да бъде както досега, мръсна дума. На мен ми се струва, че е настъпило времето за нещо от този ред и че в тези смутни времена, е съдбоносно важно тази сила да се конструира по най-верния начин. Надявам се, че всред всеобщата врява, да е възможно и такова мнение да намери място и да бъде чуто.