Илиан Василев, idvassilev.blogspot.bg

Всички знаят, че енергията на промяната, измерена през електоралната подкрепа на електронното гласуване не може да бъде опитомена и форматирана в партиен калъп, поне не в съществуващите.

Затова е твърде спорно доколко сегашните партии или движения, които се асоциират с реформите, ще произведат реални конкурентни проекти, способни да преподредят политическото представителство и най-вече да произведат прореформистко мнозинство.

Това е особено видно на фона на произтичащото в ДСБ и Реформаторския блок.

Очевидни са усилията на лидера на ДСБ да преподреди партийната си къщичка и да се подготви за битки през 2016 година. По принцип не коментирам партии, нямам никакви партийни или други властови амбиции, но в случая става въпрос за електорална подкрепа на Реформата, на трансформацията и в устойчиви и конструктивни коалиции в Парламента и във властта.

Партийният формат ДСБ, Реформистки блок пък и който и да е друг формат, включително чрез премията "гражданска квота" не е достатъчен, за да роди

конкурентен на Кой? модел.

Всички партии носят бремето на споделената отговорност за провалите на Прехода.

Енергията на промяната, мерена през тези 1,8 милиона, които гласуваха за електронното гласуване и още по-голяма маса, която иска реформи, е много по-голяма и партийните формати са тесни. Гражданските квоти към партиите не вършат работа. Трябва да се разширят и посланията, и форматите. Нищо повече, нищо по-малко от Про-рефоматорско движение няма да реши проблема.

Трябва и нови лица, нови нестандартни и иновативни подходи и най-вече - друго предметно говорене и поведение.

Оставям без коментар посланието на лидера на ДСБ, че ще се кандидатира за президент, което вероятно се прави с цел да използва легитимна писта за мобилизиране на електорален потенциал. Но плюсовете са по-малко от минусите, защото целеполагането - президентското място - не е адекватно на идеята за промяна на България през избори.

Позицията на президент не е тази, от която може да се реализират реформи. Така изразена тази цел - президент - стои някак изкуствено и егоистично на фона на обществените потребности и очаквания.

Спирам до тук с партийните терзания, защото не съм силен в тази област и не възнамерявам да бъда.

Не трябва по никакъв начин да се разпилява обществената енергия в преследване на тяснопартийни и егоистични проекти, още по-малко в състезания "кой по, по, най".

Традиционна слабост на десницата 

през целия преходен период е неуправляемото его на лидерите и самомненията, които изключват взаимодействие с други десни и центристки сили. Това винаги е било ахилесовата пета, болезнена точка, която бива често манипулирана от опонентите с огромен успех.

Ничий личен или партиен проект не е по-важен от изваждането на страната от този път на обреченост и застой.

Затова повече смирение няма да навреди, за да се изчистят фронтовите линии на противодействие - за и против реформата. Ясно е, че Кой? е антитезата, не е ясно кои сили ще застанат зад промяната, но не като въздишка и неадресирано, и непроизвеждащо действие недоволство, а като организирана сила, способна да печели избори и да налага промяна чрез закони и действия на изпълнителната власт.

За да не ме заподозрат в лични амбиции - нямам. Това е степента на свобода и отсъствие на конфликт на интерес, които са задължителни, за да пиша и говоря спокойно.