Александър Йорданов

Омръзна ми да ми повтарят, че нямало криза в банковата система у нас. Слава Богу, все още стоя здраво на краката си и мисля с главата си. И ето, какво ми казва моята глава:

1. След като банки затварят и престават да обслужват клиентите си - без значение за какъв период, значи има КРИЗА. Колко е тя голяма и колко не, е въпрос на който ще получим отговор. През 1996 г. отговорът дойде след половин година. Наричаше се фалит на държавата. Искрено се надявам, че сега отговорът ще дойде по-бързо и благодарение на членството ни в ЕС няма да бъде "фалит на държавата". Но КРИЗА ИМА и съветвам хората да имат поведение като в криза.

2. Меракът на голяма част от българския бизнес винаги е бил да тегли големи кредити и ако може да не ги връща. Причини, за да не ги връща дал Господ в България. И не само практически – зле направени сметки, подкупни държавни чиновници, на които трябва да се плати предварително, за да "стане работата", лоша организация и планиране на дейностите, неотчитане на всички конюктурни фактори на пазара и т.н. Но има и още една сфера от причини, главно 

психологически и "манталитетни" – склонността да се краде от държавата,

да се гледа на частните банки като на държавни спомагателни каси. Това е поколенчески наслагваната в комунистическите и ДС фамилии психология на кражбата, на далаверата. Тази психология е елементарна – вземаш големи кредити и не ги връщаш, защото знаеш, че няма да има наказание, продажните чиновници ще те покрият, "простият народ", който десетилетия е мачкан от комунистите и е приучен "да си наляга парцалите", ще си трае, защото за едната сиромашка заплата работи.

3. Как да се реагира на банковата КРИЗА? Днес не може да се реагира. Тя ще се развива по сценарий, който хората не са в състояние да спрат веднага. Както не го спряхме и през 1997 г., когато банковата система бе стабилизирана, но кредитните милионери си останаха заедно със кредитните си милиони незасегнати. След това те и свързаните с тях фирми, изкупиха голяма част от държавната собственост. Цената на тогавашната криза я 

плати българският народ

Виновни нямаше, а за мой ужас правителството на ОДС тръгна да управлява с "Декларация за национално съгласие". Това бе призив честните хора да се съгласят мошениците да им станат икономически господари на дните, на живота. И те станаха и се роиха и обвързваха като свински черва през годините. Сервитьори и ресторантьори станаха банкери, борчета и момчета от охраната – мултимилионери, лица обслужвачи на комунистическия режим - свързани с БКП или ДС се превърнаха в "лица" на българския бизнес. Покрай тях "намазаха филията" и някои от "десните", които ги обслужиха докато бяха на власт, че дори се случиха и фамилни съешавания. Затова и всеки опит днес да се повтори номера с "националното съгласие", с някакво временно правителство на "спасението", ще бъде пагубен за гражданите на България. Единствената реакция може да бъде – ускоряване на предсрочните избори. И надежда за категорична победа на проевропейските десни и дясно-центристки партии. И стискане на палци, но и изискване от "победителите" и бъдещето правителство на една по-твърда политика към всички, които създавайки днешната финансова криза таят надежда да останат, както през 1996-1997 г. , а и преди това - през 1990-1991 г., недосегаеми.

Не трябва да се допуска народът отново да опъва каиша на кризата, а негодниците да излязат от нея още по-нагли и още по-богати! Нека този път да не стане тяхното!