Петър Бояджиев, Франция

Какво се случва във Франция след последните избори? Ами това, което се случва в целият свят и по-специално в Европа. Името е КРИЗА. Ама каква е тази криза? Поради ред причини не можем да живеем както по-рано. Но има и хора, които искат да живеят както преди, други които са по-мъдри и искат чрез промени, които е модерно да наричаме реформи, да запазят колкото се може повече от това „по-рано“. Но разбира се има и хора, които използват най-ефикасния инструмент във всяко управление на хората – СТРАХЪТ. Всъщност страхът е бил и ще остане винаги важен фактор в управлението и едва ли някога е отсъствал, макар и много рядко да се позовават на него.

Франция е стара и сложна страна. Държава дала много на европейската цивилизация. Но така или иначе днешна Франция не е в състояние да бъде на нивото на своята предшественица от преди 200 години. Дори и на нивото на тази Франция, която заедно със Германия успя да изгони призрака на войната от европейския континент след Втората световна война, полагайки основите на обединена Европа.

Днес, френското общество е без всякакво преувеличение,

кастово

Този термин не е мой. Още по време на президентската кампания през 2007 година беше признато и от двамата претенденти за поста, че повече така не може, и че предстоят корени промени /реформи/. Тогава президентска кампания постигна трудно предвидимата активност от 84 % участие и резултат от втория тур 53 % /19 милиона гласа/ в подкрепа на Никола Саркози, откроил се като лидер реформатор. Да не пропускаме, че скептиците още тогава /2007 година бяха вече около 4 милиона/. Все пак 19 милиона французи бяха заредени с оптимизъм в очакване на обещаните реформи. Създаде се много авторитетна комисия, която даде заключения и препоръки за преминаване от кастово към модерно за епохата общество. Резултатът – всичко отиде в кошчето за боклук. Едва ли ще се съберат и 10 % , които биха претендирали днес, че през своят мандат Президентът е изпълнил обещанията си. Едно от обясненията е световната криза, която не беше предвидена. Но това не удволетвори французите. Така Президентът се яви за втори мандат с много по завехнал гребен. На втория тур събра по малко от 17 милиона докато наследилата баща си Мари Льо Пен още на първия тур грабна 6,5 милиона прибавяйки цели 2,5 милиона към бащиния си резултат. И на втория тур с поведението си тя даде рамо на социалистическия кандидат да пребори повехналия Саркози.

Достатъчно е, да се разбере тази предистория, за да няма изненада, от случилото се на 4 декември тази година във Франция. Пропорционалната система въведена при регионалните избори беше единствената възможна врата за Националния фронт (НФ, б.а.) да материализира набраното доверие в голяма част от избирателите и да влезе във властта. Държането на НФ вън от управлението беше изкуствено реализирано, чрез мажоритарният вот. Тоест влиянието на НФ в обществото не беше адекватно отразено във властовите позиции. Това обаче се обърна срещу тези, които се възползваха от това бих казал процедурно, но не политическо решаване на проблема. Фронтът се качи 

на вълната на разочарованието, 

и то опирайки се на най-уязвимите групи и жертви на кастовата структура на обществото. Вярно е, че на този етап не се виждат никакви сериозни решения. Фронтът не е показал, че има някакви реалистични предложения за реформи. Той както и комунистите просто крещи срещу чужденците: „да ги бием“, „да ги изгоним“, „да ги смажем“, което наистина не е решение. Но неговите привърженици опонират, че и опонентите им не са дали работещи решения. А хората чакаха, доверяваха се, но нищо не получиха.

Парадоксалното е, че най-много вода във воденицата на фронта на Мари Льо Пен наляха последните 3 години от управлението. Двата региона където Фронтът достигна до фантастичните 40 % от десетилетия са управлявани от левицата. В тези два района се очертава парадоксална перспектива. Социалистите, които са разбити и останаха на трета позиция, веднага обявиха, че няма да участват на балотажа и да подкрепят кандидатите на десницата, за да предотвратят достъпа на Фронта до властта. Да, но тази позиция е рисковано да се превърне в отровен подарък. Ако десницата се провали социалистите ще кажат видите ли ние се жертвахме, но и вие не успяхте. Ако десницата успее Фронтът печели аргументи: „Видите ли, ние ви казахме, че те са една обща банда и ви играят номера“.

Само след броени дни, 4 декември ще влезе в историята на Франция като преломен момент, какъвто и да е резултатът от изборите на 11 декември. Тук ще добавя, че от гледна точка на политическия календар във Франция, моментът за извършването на кървавия атентат в Париж, преди месец е бил изключително внимателно избран. И НФ не пропусна да използва това събитие в своя полза, обвинявайки както левицата така и десницата. Не разполагам с точни проучвания, но впечатленията са, че именно терористичният акт е добавил между 5 и 10 процента допълнително в полза на националистите. За изборния успех на националистите помогна и вече превърналия се в хроничен, проблем с мигрантите в Па дьо Кале и залетите телевизионния екрани с бежански вълни от Близкия изток. Да не забравяме, че двама от атентаторите в Париж са дошли през Гърция с тези групи.

Безсилието на брюкселската бюрокрация

също налива системно вода в мелницата на националистите. Всеки що годе просветен човек е възмутен от факта, че основният фактор в организирането на групата от изпълнители на атентатите в продължение на една цяла година се е разхожда като у дома си между Сирия и Париж и то, след когато е осъден на 20 години затвор и има издадена международна заповед за арест. Тези систематични грешки свалят на много ниско ниво доверието на хората към действащата политическа класа.

Коментира се в медии и дали руските тайни служби нямат пръст в тези атентати, но истината е, че повечето хора във Франция не се интересуват да търсят толкова далеч причините. Те разсъждават така – ние плащаме на нашите политици и служби да разкриват и предотвратяват всяка заплаха за сигурността ни. Факт е, че френските институции не са си свършили работата. Значи гражданите могат да им нямат доверие. Този начин на мислене ерозира авторитета на Брюксел, ерозира идеята за свободно движение на хората, ерозира идеята за Шенген. Хората не са по принцип срещу всички тези идеи, но при условие, че се гарантирани сигурността и правовият ред. И тези, които отиват на страната на Фронта на Мари Льо Пен имат своята логика. Те не могат да бъдат уплашени с лошото. което ще им донесе НФ, защото приемат, че лошото вече е дошло при тях. То е реалност, и търсят друг изход за проблемите. Французите днес се питат: „ Какво бъдеще ще оставим на децата си, след 5-10 години?“. Това е настоящата им логика, срещу, която стоят само думи и обещания, а гражданите искат реални промени и действия.

За цялата тази политическа криза на Франция голяма отговорност носи левицата, особено с политиките си през последните 3 години. Но никак не е изключено на втория тур на местните избори на 11 декември тя да извлече ползи. За втория тур френските социалисти успяха да привлекат на своя страна чрез пререгистрация на листите еколозите и близкия до комунистите Ляв фронт, а това им дава сериозен превес. При балотажа първата политическа сила е изключително облагодетелствана защото получава бонус от 25 % oт местата в местното събрание. Така, че на 11 декември залогът за победа е много сериозен.

Голям недостатък на десницата е обстоятелството, че тя няма безспорен лидер. Въпреки че Саркози успя с процедурни хватки да овладее поста, той е конкуриран поне от двама много влиятелни и опитни политици, между които и бившият му премиер Вион.

Според сондажите, над 70 % от французите са обхванати от страх от влизането на Фронта на Мари Льо Пен във властта, макар за сега само на местно ниво. При това положение десницата и левицата са в жестока битка пред очите на тези 70 % французи като искат да се представят като единствения политически субект, който е способен да спре Фронта в неговият стремеж към властта. Аргументацията е много сложна и противоречива, но във Франция все пак достъпът да медиите е равнопоставен, а не както в България. Медиите са един от факторите в контакта на политиците с потенциалния избирател. Казвам един защото тук освен партийните структури много силна е и мрежата от асоциации и граждански организации, а те са впрегнати в активно действие.

Но случващото се показва, че френското общество е живо и слага чатала на врата на политическата си класа, за която имобилизмът е най-удобен, но не и повече възможен.