27 Май, 2026

​Гнилите ябълки се превърнаха в причастие, преглъщаме ги безропотно и с погнуса

​Гнилите ябълки се превърнаха в причастие, преглъщаме ги безропотно и с погнуса

Славея Балдева, www.slaveyabaldeva.wordpress.com

Още не е ясно колко ще отхапе Русия от ябълката Украйна. Но като нищо от последната могат да останат само семенца. Ако не технологично, буквалната захапка върху украинската APPLE вече е „подобрена” като рекорд. И продължава да се подобрява.

Но това не е хапката на любопитния от плода на познанието, а на агресора, който с немигващи очи се надсмива на света.

Захапката се разширява

,Главнокомандващият силите на НАТО в Европа предвижда, че следващата цел на Москва ще е Молдова, чието правителство е ориентирано повече на запад. Споменава за мощна проруска пропаганда в Молдова. Ген. Брийдлав казва, че, „трябва да следим местата, където се оформя силна медийна кампания”, подкрепяна от Русия.

Тогава България трябва да им е като настолна лампа. Червена лампа с истерични сирени. Няма кой да им попречи.

Пречи се на тези, които задават въпроси. Справка – „Протестна мрежа”.

България е в ступор – изпълнителен и медиен

Май наистина, освен валутен, страната вопие и за политически, и за съдебен такъв. Не се вижда иначе как ще стане.

НяКОЙ пази златната ябълка за себе си

Наше всекидневно причастие станаха гнилите ябълки. Преглъщаме ги – кога безропотно, кога с погнуса. Но все пак ги преглъщаме.

Дали приключиха поводите за протест, или пред очите ни играят на прескочи кобила.

След държавния секретар на САЩ, външния министър на Великобритания и шефа на НАТО, предстои визита и на шефа на ФБР.

Дали през океана не е чул пълзене на „Червеи”. Или се догажда накъде са изтекли.

Напомнят ни за пореден път за посоката на съюзите, където членуваме

От наша страна не е проблем мимикрията на единство с официалните ни съюзници да продължава докогато е възможно. Все трябва подсещане, за да направим неохотен завой във вярна посока. България няма европейска инерция. Тя не се е засилила дори, за да я набере.

„Изобретателна” и избирателна мерзост

В деня за прошка в Киев избухна бомба по време на шествието в памет на жертвите от миналата година. Сред жертвите беше един от водачите на Майдана.

Как да не се сетиш за „Света Неделя” в София през април 1925. Използваш християнски празник за смирение или ден за сбогуване, когато са се събрали много хора, и … бум! Почти весело някак.

В Москва застреляха Борис Немцов току преди опозиционния митинг. Случайно или не. Това отправя към случилото се с Георги Марков през 1979 и с Анна Политковская през 2006.

Няма забрава и няма прошка. Антимайдан до дупка. Когато и да се проведе, БНТ няма да пропусне да го отрази.

Надеждата умира последна,

казват. Други смятат, че е време трупът й най-после да се погребе.

Г-жа Меркел не е сред тях, защото се надява с Молдова да не стане като с Украйна. Но остана ли повод за надежда или отписаха разкъсваната ябълка Украйна. Защото и ген. Брийдлав казва, че там няма червена линия, която да накара НАТО да се намеси.

Само дето червените линии се увеличават настъпателно. Вдълбават се в земята като кървави паралели и меридиани.

Светът и Европа са на път да получат отново позора, преди да получат и войната, която се опитват да избегнат.

Сподели:
Когато ракетите говорят вместо дипломацията: защо Кремъл избра ескалацията пред мира

Когато ракетите говорят вместо дипломацията: защо Кремъл избра ескалацията пред мира

След Пекин руски бомби и дронове удариха Киев, диктаторът Путин вдига залога - тества границите на Европа, използвайки терора като елемент на държавна политика

След тях и потоп! Пир по време на наводнение

След тях и потоп! Пир по време на наводнение

Реки излязоха от коритата си, улици потънаха под водата, мостовете на много места са пред срутване, цели квартали в различни градове бяха евакуирани, а новата власт прогресивно празнува 

24 май не е празник на страха от глобалния свят, а на смелостта да се бориш за просвещение и напредък

24 май не е празник на страха от глобалния свят, а на смелостта да се бориш за просвещение и напредък

На премиера Радев трябва да се напомни, че ако Кирил и Методий и техните ученици бяха мислили дребнаво, провинциално и страхливо, днес нямаше да честваме този празник…

Коментари (0)