Д-р Любомир Канов, Ню Йорк

Министър Тодор Танев ще бъде заставен да се извинява публично от политически коректните бесовици, заели нишата оставена празна след отпадането от Наказателния Кодекс на НРБ на "престъпленията" наричани "контрареволюционна пропаганда" по чл. 108 и чл. 113 от гл. Първа на НК.

Линчът ще бъде публичен, с участието на множество участници и от двата цвята: сини и червени.

Обвинението ще бъде до болка познато и неимоверно банално: "Поругаване на велики световни авторитети в науката" от безизвестен български министър на образованието.

Доказателствата ще бъдат избирателно цитирани от Уикипедия или от селектирани клюки за професор Танев през канализационната мрежа на българската медиа.

Присъдата ще бъде публична и неумолима:

този политически некоректен контрареволюционер, ( а защо не и реакционер, фашист, троцкист, расист, нацист и пр.) трябва да бъде прогонен от публичният живот на НРБ, пардон, РБ, защото той руши авторитета на признати "авторитети" в науката от съветско време и по подразбиране руши "демокрацията". Така я рушахме и ние, политическите затворници някога, когато се опитвахме да кажем, че царят е гол и че живеем в лъжа. Съответно отивахме в затвора. Сега обаче, методът е сменен. Използва се публичният остракизъм. Призовава се към оставка. Атакува се Ad hominem. Аналфабетите от БСП изригват проклятия в защита на световната култура и наука. Долавят се и сини писъци вдясно, защото политкоректността не е само лява привилегия вече. Има кандидати да размахват планиметъра на единствено правилната идеология и вдясно, готови да пратят по дяволите свободата на мисълта и словото, само и само и те да се класират като активни борци и част от "прогресивното човечество" и либералната западна интелигенция, която на времето не се срамуваше да застане на страната на идеологическите сатрапи, борещи се срещу "капитализма" и "буржуазната демокрация". Хелзинкският комитет, ако ги смятаме за десни, биха участвали в хора на охулването на министър Танев, без да се колебаят, в това можем да сме сигурни.

За какво става дума всъщност?

Проф. Танев е повдигнал един изключително важен въпрос. Този въпрос е за фалшивите авторитети, насаждани и преповтаряни в учебниците на българските деца вече много десетилетия и папагалски възпроизвеждани в училищните програми на българските училища и до днес. Въздигнати от съветската пропаганда клишета и прославяни като велики учени по идеологически причини незначителни или скромни имена, продължават да заемат статус на недосегаеми икони и присъстват в образователните програми или в публичния живот на следкомунистическа България. Фамилиите им висят пред входовете на водещи болници или спирки на Метрото. Но никъде няма да намерите прославени по достойнство имената на Е. Дженер, на Луи Пастьор, на Флеминг, на Нютон, на Хабъл, на Кеплер, на Галилео. По стар съветски обичай отпред все още се мъдрят посредствени таланти, чиято единствена заслуга е пропагандното им значение за Империята или ролята им като колаборанти на комунистите през епохата на сталинизма.

Ето например, аз съм вече старец, но още не мога да извадя от моята някогашна млада глава,

забитите гвоздеи

на комунистическите пропагандни безумия, представяни като научна истина от последна инстанция:

1. Електрическата лампичка на Лодигин! Не от Едисон, не от Никола Тесла, а от крепостния селянин Лодигин била измислена електрическата лампа.

2. Крекинг процеса (дестилацията на нефта по фракции в зависимост от летливост и относително тегло) също бил измислен от крепостен селянин с правилно по класов произход мислене, много преди алчните капиталисти да използват неговото безкористно откритие, за да произвеждат бензин и двигатели с вътрешно горене.

3. Жуковский измислил самолетното крило много преди братята Райт, а Можайски(?) се домогнал до открития в аеродинамиката, които били смайващи и недосегаеми за западния мозък, изостанал с десетилетия след руския гений...

4. Олга Лепешинская и Лисенко разобличили напълно реакционните теории на австрийския поп Грегор Мендел и на империалистическата генетика изповядвана от Вайсман и Морган, които имали дързостта да предположат, че наследствеността се предава чрез клетъчния хроматин ( т. е. хромозомите, което днес знаят даже и децата в началното училище, защото това е истината ). Мичурин, както и Макаренко, единият в ботаниката, другият в педагогиката, установили с пролетарско въодушевление, че условията, а не генетиката обуславят резултатите в живота и природата. Единият възпитавал круши да виреят зад полярният кръг, другият произвел от безпризорни деца образцови чекисти. Еднакво неверни, но политически коректни резултати.

5. Ломоносов е най-великия учен на всички времена. Причината: неговият селски сибирски произход. Истината? Самороден талант, без съмнение, но възвеличаван, често незаслужено дори и приживе, по време на руските императори. Издигнат обаче в научен култ по времето на Сталин, използван заедно с Менделеев и др. като оръдие на анти-западната пропаганда на Съветския Съюз изтъкваща предимствата на съветската наука.. Бледнеещ в съпоставка с огромна плеяда от световни учени по негово време, останали напълно неизвестни за българските ученици, които са все още инструктирани от педагогиката на комунистическата пропаганда в учебниците, по които им се преподава.

6. А.С. Попов, бил измислил радиото. Не е Маркони. Имаше техникум на негово име, ако не се лъжа.

7. Циолковски, измислил космическите кораби. Рисувал ги в една тетрадка. Докато Годард е правил собственоръчно ракети, от които по-късно се е вдъхновил Вернер Фон Браун, за да изпрати първите и единствени хора на Луната.

8. Фредерик Жолио Кюри. Изобщо не му е мястото между истински големите умове на ХХ век. Ако не е била ролята му на агент на влияние на сталинистката пропаганда, хитро скрита зад общата на Сталин и Френската Съпротива борба срещу Хитлер в която има участие и Фредерик Жолио, както и ролята му за открадването на тежката вода от Норвегия, оказало известно влияние върху изхода на надпреварата за първата атомна бомба, той едва ли би оставил името си на голям учен, заслужаващ такава почит в българските училища и дори именуването на спирка на метро в град София. Човек, който е получил Сталинска награда, най-малкото би предизвикал скептичност у хора, които знаят кой е всъщност Сталин. Същевременно е непростимо за българските деца да не знаят за колоси като Макс Планк, Нийлс Бор, Пол Дирак, Хайзенберг и много други, които освен получени Нобелови награди, са променили завинаги нашето разбиране за физиката на Вселената и на Микросвета. Там впрочем имат място други и наистина велики руски математици и физици, които много повече заслужават да бъдат изучавани и техните имена признателно увековечавани, отколкото приелият името на жена си Фредерик Жолио.

9. Асен Златаров. Учител на баща ми, както и на много други български лекари, а и не само лекари, защото неговите лекции са били изключително популярни за много студенти през трийсетте години на миналия век. Популярен и сладкодумен идеалист, с леви възгледи, който е бил или се е оставил да бъде заблуден от болшевишката пропаганда при посещението си във "Великата" страна. Предполагало се е да преподава биохимия и физиология, но лекциите му са били по съвременния стандарт по-скоро хуманитаристки или политологически, а не по специалността която е преподавал. Но любознателната младеж по онова време, доста левичарски настроена впрочем, поради много причини, особено след унищожителните войни избили много голяма част от бащите им по фронтовете, е посещавала лекциите му масово. По-правилно е тези публични просъветски пледоарии в СУ в полза на Новия "прогресивен" режим на болшевиците в СССР да се наричат не лекции, а с тогавашният термин "сказки". На руски език, това се превежда като "приказки" и за всеки човек, който има съвест и знае за какво е ставало дума в тогавашната Съветска Русия, това са точно приказки, конфабулации, вълшебни измислици на повърхностно преценяващи хора, които не са имали достатъчно информация за катастрофичното зло, което е представлявал още ранният ленински комунизъм по времето на посещенията на проф. Асен Златаров с чудовищния глад в Поволжието, терора и разрушаването на руския народ от болшевиците. Без съмнение вежлив, културен и образован човек, който е застанал, вероятно неволно, в позицията на "полезен глупак", излъган от сталинистката пропаганда. В това отношение той не е сам. Компания му правят мнозина; от Ромен Ролан, до Бърнард Шоу, до Бетранд Расел, Лион Фойтвангер, по-късно Пикасо, Ив Монтан и кой ли не.

Но нека се върнем към "греха" на Министър Танев. Грехът му се състои предимно в това, че малко буйно, с набрано от дълги години възмущение, той се опита 

да събуди критично мислене

у българските ученици за лъжата и изкривения начин по който им се разказват вкоренени в учебните програми митове, останали от овехтелите учебници на социализма. По-другояче казано, откровени лъжи.

За което, според мен, той заслужава по-скоро похвала, а не атаки от посткомунистически пошляци като Миков или Мая Манолова, които искат българските деца да продължават да зубрят същите фалшиви "прогресивни" факти, които бяха набивани в главите на няколко поколения, без да им се оказва критичен отпор.

Както впрочем, и да съхранят за вечността паметника на Съветската Армия "Освободителка".

Същата битка, същите цели.