Васил Василев

Шест дни след опустошението в Хитрино финансовите измерения на човешката трагедия изглеждат така: правителството и Европейската комисия отпуснаха целево 30 млн. лв., а граждани и фирми дариха още близо 1.7 млн. лв. Политически партии обещаха около 170 хил. лв. В праведната кауза се включиха всевъзможни асоциации, формации и организации, включително и еврейската „Шалом”. Така сумата, която е събрана досега, достигна космическите за страната 32 млн. лв.

След трагедията затънтеното Хитрино се превърна в център на внимание на цялата държава. Тревожни репортерки забиваха микрофони в лицето на родители, загубили децата си, с въпроса „Как се чувствате” и записаха с черни букви онези страници в българската журналистика, озаглавени „Как не бива да се прави”.

Стотици лични инициативи по социалните мрежи и извън тях трогнаха милиони българи и към почерненото село заваляха пакети с детски пюрета, памперси, дрехи. Властите демонстрираха пределна ангажираност, тъй като причина за пагубния инцидент не бе природно бедствие, а бруталното състояние на жп инфраструктурата и тоталното безвремие, в което тънат железниците, застинали в 1970 г. по отношение на своето функционално и технологично развитие.

Вицепремиерът Томислав Дончев го нарече „морален ангажимент” и може би за първи път съпричастна към трагедията в Хитрино е и държавата, демонстрирайки отношение към един системен проблем - нелепите жп катастрофи, при които обичайно починалите машинисти и несъобразената скорост са сочени като крайни виновници. Справка - Калояновец, юли 2014 г.

Сега към Хитрино хвърчат едни милиони - държавни, граждански, всякакви. Но нека обърнем поглед и към „Аспарухово”, Бисер, Горни Лом. Стотици лични трагедии наблюдават тъжното зрелище в Хитрино с недоумение.

Две години след опустошителното наводнение във Варненско, въпреки инициативите и събраните средства, някои от хората още газят в калта и са без покрив над главата. В Бисер положението е същото. Разследването в селото, което бе залято от язовир Иваново през 2012 г., приключи едва тази година, а пострадалите продължават да живеят във временни фургони за настаняване. Най-много бяха жертвите в Горни Лом. На 1 октомври 2014 г. 15 души загинаха след експлозия в бившия завод за боеприпаси „Mиджур“. Общото, което обединява и трите случая, освен чисто човешката трагедия, е че години по-късно виновни все още няма, а парите, които са дарени тогава, като че ли са се изпарили.

Вече има и предупреждения към жителите на Хитрино - да внимават това да не се случи със средствата, които се събират за пострадалите в общината. Ако няма публичен контрол, е възможно средствата да бъдат „усвоени” от обръчите от фирми на Ахмед Доган и делиорманските му феодали, които са властелини в този край. В подобни случаи сме свикнали да си задаваме резонния за България въпрос – КОЙ ще открадне пари от космическата сума?

Премиерът Бойко Борисов заяви, че „призрачното село" днес на пролет ще бъде едно от най-хубавите села”. Питаме се: какво ще се строи в Хитрино с милионите, които се събират – луксозен квартал от американски тип или къщи, пригодни за нормален живот. Самият кмет на Хитрино пък обяви да не се изпращат повече дрехи за дарения на съселяните му, но не каза нищо за парите.

До момента са събрани 32 млн. лв., а за сравнение по-малки областни градове като Търговище и Габрово разполагат с годишен бюджет от по 45-50 млн. лева.

Дарителската кампания още от съобщаването на новината се превърна в медийна истерия. От сутрин до вечер трескаво репортери тръбят за дарения за пострадалите. Днес вече от Червения кръст посегнаха и на фонда, в който се събират пари за децата, пострадали при катастрофи, за да ги дадат на Хитрино. С това темпо следващата „мишена” на трагедията в делиорманското село може да се окажат онкоболните или паричките за децата в домовете за сираци, за които трагедията е позната още от прекрачването на прага на мизерните пансиони. За глада и за тяхната драма обаче няма есемеси и шумни кампании. Те разчитат на Коледа, когато обикновено институции, фирми, бизнесмени или просто обикновени хора се сещат за тяхното Хитрино, в което са наказани да живеят.