Даниела Горчева, специално за Faktor.bg

Измина точно една година, откакто ни напусна проф. Пламен Цветков*- един от малкото български историци, които не повтаряха наложените пропаганди клишета, не се изсилваха с демагогски и псевдо националистически лозунги, а умееха да изложат анализите си аргументирано и фактологично.

Имах късмета, честта и удоволствието да се познаваме и да бъдем приятели. Винаги, когато си идвах в България, се събирахме заедно с други съмишленици и интересни събеседници в гостоприемния дом на непрежалимите и без време напуснали ни Илиана Батембергска и проф. Димитър Ненов. Тези сбирки с душеспасителни разговори, оживени спорове, често разпалени (понякога даже твърде разпалени, та ми се е случвало на следващия ден да звъня на Пламен Цветков и да му се извинявам за резкия си тон) бяха традиционни години наред и създадоха едно топло приятелство, в което нямаше и грам лицемерие. Болезнена е липсата на тези изключителни личности, без които не само нашите сбирки, а България обедня. Много, много обедня.

Слава Богу, че преди да си отиде проф. Пламен Цветков ни остави своя наистина внушителен принос за българската и европейската история.

Известен е забележителният труд на проф. Норман Дейвис „Европа във война. 1939 - 1945“.

Е, поредицата „Под сянката на Сталин и Хитлер“(последният пети том предстои да излезе тези дни) на проф. Пламен Цветков е на същото професионално високо ниво и допълва картината, описана от проф. Дейвис.

Мнозина, въоръжени с повърхностни и често пропагандни училищни представи, си мислят че знаят и разбират как и защо е започнала Втората световна война, превърнала се в масово изтребление. „Историята е учителка на народите“ гласи една сентенция, но практиката показва, че народите рядко се учат от историята. По простата причина, че не я познават.

Дано днешните и утрешните поколения българи да разберат, че в домашните им библиотеки - наред със „Записките по българските въстания“ на Захарий Стоянов, „Строителите на съвременна България на Симеон Радев, „Задочните репортажи“ на Георги Марков, своето достойно място трябва да заемат и петте тома на проф. Пламен Цветков.
Защото се оказа, че "отвлечената" работа в архивите може да има много пряка връзка с днешния ден.

Нека читателят сам прецени колко актуални предупреждения има в историята, четейки този откъс от изумителния труд на проф. Цветков, напуснал ни на днешния ден преди една година, едва на 64-годишна възраст. Мир на праха му.

В третия том от петтомната поредица "Под сянката на Сталин и Хитлер", разказваща за съдбата на европейските народи по време на съюза между Сталин и Хитлер читателят ще намери подробен разказ за това как Сталин си взима своя дял от плячката, като доунищожава Литва, Латвия и Естония и като анексира Бесарабия и Северна Буковина, надхвърляйки предварителните договорености с Хитлер. Стреснат от бързата съветска експанзия, германският диктатор налага по брутален начин своето решение по претенциите на Унгария за Трансилвания, но гарантира остатъчната румънска територия, с което предизвиква остри реакции от страна на руския вожд.

"Под сянката на Сталин и Хитлер" - том 3

„По всичко личи, че и „вождът на руския и световния пролетариат” не е ентусиазиран от идеята да дели Балканите с когото и да било, още повече че армията му вече стъпва все по-уверено на полуострова. Един час преди да изтече вторият руски ултиматум на 28 юни в 12 часа на обед московско време, румънците предават своя отговор. В нотата се посочва, че „румънското правителство, за да избегне тежките последици, които би имало от прибягването към сила и отварянето на враждебни действия в тази част на Европа, се вижда принудено да приеме условията за евакуация, уточнени в съветския отговор”. Букурещ си позволява все пак да помоли за удължаване на срока за изтегляне на румънските войски от Бесарабия и Северна Буковина и Москва „великодушно” се съгласява да даде на румънците още 24 часа, но всъщност руснаците не спазват дори определения от тях период от четири дена. Така Румъния губи 50 000 квадратни километра територия с население от 3 700 000 човека, от които 2 200 000 са румънци. При това руснаците заграбват и град Херца (Герц) с околните села, които се намират на тридесетина километра югоизточно от Чернъуц (Черновци), макар че този регион никога не е принадлежал нито на Русия, нито на Хабсбургската империя.

Сред останалите 1 500 000 бесарабци и буковинци има и немалък брой евреи, като са налице и цели градчета с предимно еврейско население. Още с присъединяването на Бесарабия към Румъния през 1918 г. румънските власти и военни подхвърлят еврейската общност на системен тормоз. Затова не са малко евреите, които гледат на поглъщането на Бесарабия и Северна Буковина от Русия като на „освобождение”, без да се досещат или без да желаят да се досетят за зловещата съдба, която ги очаква под съветска власт. Показателно е, че още в първите си контакти с бесарабските евреи „червеноармейците” се държат по груб и безцеремонен начин дори с онези, които са дошли да ги посрещнат като „освободители”. Нещо повече - в съответствие с инструкцията за начина, по който трябва да се третира местното население, съветските власти пристъпват към незабавното арестуване на едва ли не всички румънски евреи, които се хвърлят в сибирските лагери на смъртта по обвинение за шпионаж в полза на Румъния!

Разбира се, не по-малко брутално е държането на руснаците спрямо румънците, които имат всичко на всичко три дена, за да напуснат родните си места и да се преселят оттатък демаркационната линия. При това без никакви логични причини или доводи руската администрация затваря повечето мостове над Прут и забранява да се преминава през тях, а мнозина са върнати насила обратно, още преди да стигнат до реката. Така се спасяват далеч не всички, които искат да избягат от комунистическия „рай”. Късметлиите, които съумяват да се доберат до румънския бряг, са оставили в ръцете на руснаците фактически цялото си имущество, тъй като са имали време да натоварят на каруци, файтони или на собствения си гръб само малка част от най-потребните си принадлежности.

Съветската окупация на Бесарабия и Северна Буковина нанася сериозен удар и върху отбранителните сили на Румъния. Онези румънски поделения, които не са сполучили да се оттеглят навреме и попадат под руски контрол, са разформировани, като офицерите са отделени от наборниците. С типично болшевишка демагогия „червеноармейското” командване и руските власти разгласяват на обикновените войници, повечето от които са от местното население, че са свободни да се приберат в къщи (по-късно мнозина от тези несретници ще бъдат хвърлени в сибирските лагери на смъртта). Така за кратко време изчезва едва ли не половин румънска дивизия, а армията като цяло е силно деморализирана от факта, че толкова обширни територии са били отстъпени без нито един изстрел, при това с изричната заповед от Букурещ да се избягва на всяка цена и най-малкият повод за пререкание с руснаците. Най-сетне новата румънско-руска граница по река Прут дава съществени стратегични предимства на Москва с оглед на по-нататъшни офанзивни действия.

***

С крайната си сдържаност към ревизионистичните искания на Унгария и България Хитлер и хората му очевидно се стремят да угодят на Сталин, но тъкмо в този миг „бащицата” решава да даде в строго определени рамки и външен израз на амбицията си да нанесе смъртоносен удар върху Германия, пък и върху цяла Европа. Така руският диктатор отделя цели 45 минути, за да разговаря с полската писателка Ванда Вашилевска, която немалко време е била член на Полската социалистическа партия заедно с изтъкнатия лидер на борбата за полска независимост през Първата световна война Юзеф Пилсудски. Заради националната кауза Пилсудски напуска в един момент социалистическите редици, а през 1926 г. извършва преврат, за да стане фактическият диктатор на страната до смъртта си през 1935 г. Вашилевска остава в Полската социалистическа партия, но всъщност е един от „криптокомунистите” в тази формация, тъй като е изцяло подчинена на болшевишкия режим в Москва. Може би „вождът на руския и световния пролетариат” не е бил също така много сигурен дали и Вашилевска не е разочарована от съюза му с Хитлер. Факт е във всеки случай, че той изтъква пред нея как войната срещу Германия щяла да започне рано или късно.

По-всичко личи, че подготовката за осъществянането на военнооперативния план „Буря” за завладяването на Германия, ако не и на цяла Европа, предначертава и стратегията на Сталин спрямо Финландия.

Страховете от Русия получават допълнителна храна от развихрянето на репресиите не „само” в Бесарабия и Северна Буковина, но и от поредната изтребителна кампания в съветската окупационна зона на Полша. В нощта на 28 срещу 29 юни органите на НКВД (от руското „Народный Комиссариат Внутренних Дел“ – „Народен комисариат за вътрешни работи“) извършват там нова операция по „прочистване”, като този път жертвите са хора, които не са живели в Полша преди 1 септември 1939 г. Така в конски вагони за сталинските лагери на смъртта са натоварени 80 000 души, от които 84% са евреи.

На 29 юни 1940 г. съветските окупационни власти в Литва, Латвия и Естония пък започват чистка и коренна реорганизация на местните въоръжени сили, за да ги превърнат в неделима част от „червената армия”. По примера на руските войски в литовската, латвийската и естонската армия се въвежда системата на политическите комисари, които трябва да одобряват и приподписват всяка заповед, издадена от командира. Отначало политкомисарите се набират измежду местните комунисти, но скоро мястото им се заема от съветски поданици от съответното народностно потекло. Макар и родени в Прибалтика, те са прекарали дълги години в комунистическа Русия и верността им към Сталин и комунистическата догма е доказана. Никак не е малък и броят на етническите руснаци, изпратени набързо в Литва, Латвия и Естония, за да станат също политкомисари.“

*Пламен С. Цветков е професор по нова и най-нова история в Нов български университет. Автор е на редица книги и статии, сред които е двутомното проучване на балканската история от българска гледна точка, публикувано в САЩ, двутомната история "Европа през XX век", "Светът през XX век", както и петтомната поредица "Под сянката на Сталин и Хитлер", разказваща за съдбата на европейските народи по време на съюза между Сталин и Хитлер, монографиите "Народностно потекло и национално самосъзнание" и "Светът на мегамитовете", развенчаващи редица митове, дълбоко вкоренени в българската историческа памет.