Александър Тацов

България може би ще оцелее, има някаква надежда. Основание за това ни дава историческото решение на софийските общинари, взето на 18 декември. За първи път националното предателство на комунистическата партия беше осъдено официално, макар и косвено. Беше взето Решение за демонтиране на грозното комунистическо творение пред НДК и възстановяване на Мемориалния комплекс на падналите бойци от Първи и Шести Софийски пехотни полкове (може би най-големия в страната).

Този акт е изключително важен, защото се явява и първа стъпка към официално 

реабилитиране на основите на морала в България, 

като фундамент на човешкото общество.

Малцина знаят, особено от по-младите, че основата на зараждащите се наченки на морални принципи сред нововъзникващите човешки общества преди хиляди години, е бил култът към мъртвите. На негова основа възникват религиозните вярвания, първоначално езически - политеистични, след това монотеистични. За да се стигне до християнската система от морални принципи, въплътила в себе си и философията на древния свят. Тази философия става основа на общочовешкото разбиране за добро и зло, за ценностите на този свят. Тази система от ценности беше същевременно и най-ненавижданата от комунизма философска система.

Едно от базовите положения в нея си остава прастария култ към мъртвите - уважението и спомена за тях, като непреходен мост между поколенията, олицетворяващ вечността на Humani generis.

Особено уважение са изпитвали хората от най-древни времена, към 

падналите на бойното поле,

в защита на племето, града, народа, нацията. Римляните прогласяват за върховна гражданска добродетел да пожертваш живота си за Родината (Рro Patria). Най-значителните материални и духовни паметници в човешката история са посветени на тази тематика. Уважението и почитта към паметта на падналите на бойното поле в защита на Родината от външния противник, е един от върховните морални принципи при всички времена и народи. Може да се каже, че един народ съществува, докато тачи паметта на падналите в негова защита воини. Навсякъде по света, при всички времена и народи, материалните паметници на тези герои са обект на изключително внимание (разбира се, докато дадения народ съществува).

Има обаче, един (със сигурност единствен!) народ в света, който се явява изключение от това правило. Той премества и РУШИ надгробните и мемориални паметници на своите военни герои, забравя и дори ОТРИЧА заслугите им*. Уви, досещате се, кой е тази народ. Дори битува съмнението дали този народ все още съществува или просто вегетира и бавно отива към своя залез, след близо 19-вековна писана история.

Но може би има надежда, след решението на столичния общински съвет. То е събитие, което не можем да отминем с мълчание. Може би десетките и стотици поругани, преместени или разрушени паметници на героите от българските войни за национално освобождение и обединение ще бъдат възстановени и отново осветени? Все пак началото е поставено. Може би все още има надежда...

______________

*Кой си спомня за повече от 200 000 паднали по бойните полета в пет войни за освобождение и национално обединение (1885 -1945). Говори се, за несъществуващите "200 000" убити руски войници през 1877-78, за "освобожденито на България 1878". Пита се, а тези истински 200 000 загинали българи, кого и какво са освобождавали?