Д-р Любомир Канов, Ню Йорк

Призовават християните да приемат мюсюлманските бежанци като свои, като хора, като страдалци, които да бъдат приютени и спасени. Не знам обаче дали те самите приемат християните по същия начин. И не знам дали те всичките са точно това, което се нарича бежанец. Аз се озадачавам от факта, че между тях рядко се съзира истински сирийски бежанец или майка с деца, или пък старец, които са например сирийски арамейци, говорещи все още езика на Христос, заслужаващи състраданието на онези, които се считат за християни и съчувстващи за разрушените им черкви и отрязаните им глави от ИДИЛ. Вместо това обаче виждаме лица на агресивни млади мъже от Афганистан, Пакистан, Сомалия и пр., както и млади араби, от чийто действия по гарите и срещу полицията на приелите ги държави, опитващи се да им помогнат, не изглежда, че искат мир или помощ. Аз съм бил и, в известен смисъл, все още съм бежанец. На мен като емигрант никой нищо никога не ми е давал, а и никога не съм го искал. Живял съм в истинска мизерия, но съм изпитвал благодарност за това, че ми е позволено да съм на свобода, след гнета на комунизма. Аз съм учил английски език сам, без учители и съм работил като санитар на най-минималната заплата, докато учех езика на страната, която ме е приютила търсейки своето място в нея. 

И вече, ето много години, с моите данъци на работещ човек, съм платил вероятно за отглеждането на поне дузина деца, създадени от родители в приелата ме страна от хора, родили тези деца, но свикнали да очакват някой друг да плати сметката. Вероятно има доста други, които, поради острото си чувство за отговорност, не са родили свои деца, останали са безплодни, защото разбират каква отговорност е да си родител на дете, което да няма шанс за живот като цивилизован човек, и да е обречено на неграмотност и бедност. 

Сложно и трудно

е да се постави бариера пред онези, които търсят по-добра лична съдба. Но как да се приеме арогантността, граничеща с презрение към опитите за християнско милосърдие? И с презрението към културата и начина на живот на онези, които не са мюсюлмани, дори след като са те приели и са платили твоята и на многобройните ти деца издръжка? Как да се осмисли фактът, че никой не иска да емигрира към богатите и свещени за всички мюсюлмани земи, като Саудитска Арабия например, където в религиозен екстаз, наречен хадж, току-що бяха смазани от стада богомолци близо 800 дълбоко религиозни последователи на Корана? Не е ли по-логично тази страна да е целта за заселване на прогонените и жадуващи религиозно единение хора от мохамеданското вероизповедание, отколкото секуларна и отчасти християнска Германия? Извън конспиративните теории за организирано нашествие към Европа, с цел нейното унищожение, вероятно отговорът е в привлекателната, но повърхностна идея за политкоректната мултикултурност, съчетана с плитки сметки за евтина работна ръка, щедри германски социални помощи и наивността за баланс между демографската свръхотговорност на Запада, с демографската безотговорност на Изтока и евентуално Африка.

Гутен морген!