Д-р Панайот Ляков*

Поради силно съмнение в способностите на Радан Кънев да залови Неидентифициран Летящ Проект (НЛП) реших да му помогна. Но първо за каскадата от грешки, за да не ги повтори.

Какво направи първо новият  председател на ДСБ Радан Кънев? Вместо да се поучи от грешката „Синя коалиция”, която изхвърли ДСБ от парламента и да започне да гради нов десен проект, свръхамбицията му го върна в края на историята. Продължи

политиката на оцеляване,

която заклейми при избирането си и инициира създаването на Реформаторския блок (РБ) - нова фасада, но със стари „маймуни”. Тогава написах статията „Широката коалиция е като широка маса” за отрезвяване на реформаторите, че те са изборът на протестиращите и това им гарантира автоматично политическо лидерство. Явно участниците в „новия формат” не бяха разбрали, че гражданите искат фундаментална промяна, а старата и неефективна коалиционна форма не може да я осъществи. Това бе ахилесовата пета на Блока, в който гражданското участие остана без реална политическа тежест, партийното разслоение продължи с разнопосочно говорене и отсъствие на единна политика в ключови сфери.

Блокът не се наложи като лидер и десните избиратели се оказаха прави, че единствената цел на отхвърлените политици бе да седнат отново на „широката маса”, тоест на депутатските банки.

Резилът продължи в парламента с включването на АБВ – проруската, болшевишка партия на Г.Първанов (агентът на ДС „Гоце”) в управляващото мнозинство, а Ивайло Калфин като министър и зам.-министър председател и др. Абсурдът десните реформатори да участват в едно правителство с „Гоцета” – комунисти антиреформатори, никога нямаше да се случи, ако начело на ДСБ беше Иван Костов. Границата на поносимост бе премината и Радан Кънев носи тежка отговорност за измяната на дясната кауза.

Как приключи този неестествен пъклен съюз? Най-важните конституционни промени относно съдебната система катастрофираха и чак тогава председателят на ДСБ разбра, че партньорите му били „разбойници” и всъщност реформите са последната им грижа. Напълно логично СДС и ДБГ, като конформистки и зависими организация, подкрепиха предложението на „Гоце”, виден строител на ОММ (олигархично-мафиотския модел), като гарантираха властта на главния прокурор – яростен антиреформатор. Съдебната реформа беше провалена. Първото сериозно изпитание потвърди, че РБ, формиран от партийния инстинкт за оцеляване, е обречен поради ценностна несъвместимост между двата полюса.

Следващите ходове на Радан Кънев бяха опит за измъкване от капана, в който съзнателно бе вкарал партията. Най-нескопосаният бе самопредлагането му за десен кандидат - президент, увиснал след мълчание и липсваща подкрепа. Последва гафа с амбициозната претенция да оглави Реформаторския блок на конгрес – сделка: Радан става „лидер” , а ДСБ подкрепя кандидата за президент, посочен от партньорите.

Всички тези грешки, показаха, че му липсва основното лидерско качество - компетенция за стратегическо виждане. Политик, който не може да прозре резултатът от действията си в краткосрочен план и

панически се спасява

от сполетялото го бедствие, е сянка, имитация на лидер. Съмнително е, че с председател, за който личните амбиции и кариера са над всичко, ДСБ може да оглави НЛП. „ДСБ – това съм аз”, демонстрирано непрекъснато от Радан Кънев, отблъсква, защото гръмките му изявления, декларации, позиции обикновено не са одобрени от партията, и той по устав няма подобни пълномощия. Оставяйки без коментар тяхната ефективност, това поведение е недемократично. Как ще водиш похода за спасяване на демокрацията, щом заради собствената си самовлюбеност нарушаваш основните и правила?

Многократно обявяваният в медиите нов десен проект все повече заприличва на НЛО. Доколкото съм разбрал целта му е спасяването на държавата от мафията, тоест разрушаването на ОММ. Според него това е само задължително условие, за да се подобри качеството на живот на българските граждани и той да се изравни с това на средния европеец. Това е визията, която може да привлече хората. Но тя изисква мащабна стратегия, подсигурена с политическа структура и много ресурси. От тях в момента няма и помен. Разтяга се клишето за гражданите, сред които ще бъде елитна „гвардия” от 50-60 суперличности, чутовни експерти, които ще подсилят партията, някакви съюзи с неясни функции за разширяване на влиянието, но образът е неясен – предполагам и за самия Радан Кънев. Тук дебне и огромната опасност за включването на стари заслужили „маймуни”, които ще опорочат проекта още в зараждане.

Затова бих му препоръчал, докато още е председател, две неща. Първо, да направи диагностика на партията, защото ДСБ в момента прилича на СДС през 1994 г. – организация в насипно състояние, със силно свит състав и никакво влияние в цели региони. Новият десен проект може да се изгради само около силно, добре структурирано дясно ядро, каквото в момента липсва.

Следващата стъпка в изграждането на политическата структура на проекта, без която нищо няма да стане, е това ядро да оглави гражданска коалиция или алианс. Тя включва неправителствени организации, местни общности, авторитети, симпатизанти – това е мрежа за политика, върху която се стъпва и по която непрекъснато тече двупосочна информация. Така се избягва фаталната затвореност ,”издигнатост” на партиите, които губят представа за живота на хората, а с мрежата винаги ще са в час с мнението и нуждите им. Така ще реагират бързо в конкретни ситуации - да вземат адекватни решения, да организират срещи, да представят експертиза и т.н. в местните общински съвети или в парламента. Няма друга алтернатива за десните партии, освен проект на алианс - мрежова организация с широка гражданска подкрепа, а не имитацията Граждански съвет и обучени лидери, иначе ги очаква

агонията на оцеляването

Защото гражданското общество се развива и става все по-информирано, по-компетентно и по-взискателно. Не можеш да претендираш за лидерство сред хора, които са по-организирани и знаят повече от теб.

И тук се появява голяма празнина с лидерите на този проект. В случая не са достатъчни няколко говорители по телевизиите. За разрушаването на ОММ и завладяване на властта са необходими лидери във всяка община, област, общност. Те ще бъдат предводители – начело на битката, увличайки други със своята смелост, себеотдаване и компетентност.

Проектът задължително трябва да включва постоянно действаща система за обучение на тези лидери, за да придобият определени управленски умения. Подробностите са описани в модела на партия-алианс, представен и развит в книгата ми „Очакване на лидера” (изд.Белопринт, 2011). Най-важното е мрежата за партньорство – най-модерният тип организация с равностойни участници (политически структури, местни общности, граждански сдружения, авторитети и др.), прехвърляща партийните граници,  която да обхване цялата страна и критично голям брой демократи. Без участието на хиляди хора проектът ще остане поредната медийна дъвка със скромно парламентарно присъствие, което нищо няма да промени.

Дали организаторите на проекта са наясно с трите императивни изисквания той да стане устойчив и необратим: дълго време (според мен години), e много тежка апостолска работа. Готови ли са хората около Кънев за нея, разполагат ли с достатъчно ресурси - хора, пари, логистика, медийна подкрепа?

От соловите прояви на Радан Кънев няма индикации, че той осъзнава мащабните параметри на проекта. Да се разчита на някакъв бърз ефект от внезапно бликнал ентусиазъм - е вятър работа. Обществената енергия за промяна е изчерпана, доверието е сринато до санитарен минимум. Проектът е като дълъг и опасен поход - трябва да участват достатъчно хора, обучени предводители, да има достатъчно средства, за да не измрат по пътя и не пропилеят национална разгласа. Всички българи трябва да научат за него и да го следят. Тогава може да се получи синергетичен ефект - увличане и включване в похода на нови участници, които да го зареждат с енергия и разпространяват въздействието му.

Изграждането на такава организация ще бъде 

дълго и тежко, но няма друг път за възкресяване 

на дясна алтернатива в България. Това не е работа за кариеристи, за псевдолидери и пишманполитици. С нея могат да се захванат смели, почтени и откачени българи, които все още вярват, че може да се живее и с кауза, и са готови за безкористно себеотдаване. Те трябва да разгонят корумпираната политическа класа, която се продаде и превърна политиката в мръсен бизнес. Иначе ги очаква блатото на псевдодемокрация или емиграция.

*Панайот Лякков е професионален политик. От 1995 до 2001 г. е бил председател на Общинския и на Областния съвет на СДС – Пазарджик. Народен представител от СДС/ДСБ в 38-то и 39-то Народно събрание.

През 2008 г. защитава докторска дисертация в НБУ, в която модернизацията на политическите партии се свързва със съвременните управленски теории и се прилага компетентностен подход за изследване на тяхната конкурентноспособност. Изследването е базирано върху дейността на партиите СДС и ДСБ в периода 1997 – 2007 г.

Автор е на монографията „Партиите – компетентни или „мъртви” и на още пет книги, последната от тях „Кой уби СДС”.