Христо Марков

Не съм от скрупульозните анализатори на съдебната система, докато не се сблъсках лично с пълната алогичност в нея, с арогантната демонстрация на сила и всепозволеност, както и на абсолютно ирелевантните мотиви при постановяването на един или друг съдебен акт. И започнах все по-внимателно да се взирам в постановленията на българския съд. Твърде бързо илюзията за „независима и безпристрастна” трета власт се изпари. „Гнилите ябълки” в нея не са изключение, а правило и напълно адекватно поведение. И въпросите „защо” и „кой” в съдебната система потъват в мъглата от зависимости – масонски, десарски, партийни, семейно-приятелски – които са станали толкова здрави, че никакви избухвания като това на френския посланик не са в състояние да променят каквото и да е в нея.

Няколко дни чета постановлението на Софийския апелативен съд, Наказателно отделение, 5 – ти състав, с което се потвърждава изцяло присъда № 4 от 29.05.2014 г. на Софийски градски съд, с която бившият вътрешен министър Цветан Цветанов е осъден ефективно на 4 год. затвор и е лишен от права за срок от 5 години. Когато чух за присъдата миналата година си казах, че съда все пак е направил логичните, правилни и безспорни изводи и под давлението и вътрешното убеждение е постановил справедлива присъда, НО… Съвсем друго е заключението на всеки след като прочете внимателно изобилните мотиви на въззивната инстанция, с които се постановява

присъда значително по-тежка от тези на стотиците мутри, бандити, крадци дори убийци,

попаднали в полезрението на родната Темида. Защото има и такива като братя Галеви, Таки или Цветан Василев, които въобще са твърде далеч от правосъдието ни и са чисти като младенци нейде по широкия свят.

Присъдата на страшния „престъпник” Цветанов е постановена заради неразрешение за подслушване на няколко лица, които са консумирали значителното престъпление – „посегателство върху детска площадка – катерушка”. Бившият вътрешен министър имал наглостта дори на резолюцията си „НЕ” да постави три удивителни и това било много сериозно „телодвижение”, доказващо недвусмислено решителността му. И съдът не спира дотук, а продължава: „С резолюцията „НЕ” Цветан Цветанов е бездействал, защото разследващите са имали единствената възможност чрез подслушване да съберат обвинителни доказателства и по този начин е подценил изключително високата степен на обществена опасност.” Да, това го пише в съдебното решение и ако не вярвате четете доволно разлятото решение на Апелативния софийски съд. Не е за вярване, но е така! Катерушката се явява като символ на престъпността в България и посегателството върху нея е достатъчно основание за демонстрация силата на родното правосъдие. Решително и мотивирано.

Никъде в решението на съда не видях доказателства, че то е постановено по безспорен и несъмнен начин и подсъдимият е осъществил съставите на престъплението, в което е обвиняван, ама наистина никъде – надълго и нашироко е разказано, че той е избран за министър на вътрешните работи и в това си качество е бил длъжен да … разреши подслушването. Ами нали съвсем доскоро същият Цветанов бе обвиняван, че е подслушвал наляво и надясно, а сега като страховит престъпник не е разрешил използване на СРС за няколко лица. Да не говорим, че е налице

пълна липса на умисъл

от страна на обвиняемия да избави от наказание други лица. Погледнато съвсем буквално, за да е съставомерно деянието по чл. 288 от НК би трябвало Цветанов да е натоварен по служба с осъществяване на наказателно преследване или с осигуряване изпълнението на влезли в сила присъди, а такива правомощия на министъра на вътрешните работи не са вменени нито в законите, нито в Конституцията. Няма никакво съмнение, че той не е оправомощен да осъществява функции на съдебната власт с нормите на чл. 175 от НПК и чл. 16 от Закона на СРС. И тук има нещо съвсем смайващо в мотивите на съда. Игнорирано е изцяло възражението, че съгласно чл. 22, ал. 3 от Закона за СРС, за да постанови отказа си да разпореди подслушване Цветанов се е позовал на отказа на главния секретар и един от свидетелите да положи съгласувателен подпис под разрешенията за използване на СРС, т.е. с действията си съвсем не е попречено на провеждането на наказателно преследване на въпросните лица. Няколко пъти се връщах и четох този абзац и все пак не разбрах като какво е провинението на Цветанов и за какво му е наложена посочената съдебна репресия. Да не говорим, че подсъдимият би трябвало да има що годе представа за конкретния начин, чрез който осуетява наказателното преследване срещу визираните три лица, но и на това съдът не е обърнал изобщо внимание, че даже към момента на деянието подсъдимият въобще не е познавал тези лица. Е, къде е според вас пряката или косвената умисъл?... Изписано е в решението на съда: „Към момента на извършване на твърдяното инкриминирано деяние подсъдимият не бил познавал трите лица, нямал представа кои са те и също така е нямал представа за наличието на евентуални техни взаимовръзки. Поради това не бил имал представа в себе си конкретно за кои лица осъществява състава на престъплението чрез осуетяване наказателното преследване.” Пълна алогичност и липса както на обективна, така и на субективна мотивировка за постановяване на осъдителна присъда, но съдът продължава със смелите си „убеждения”.

Едно от тях е наличието на три удивителни след резолюцията на министъра, т.е. не-то е особено силно като въздействие и едва ли не трите удивителни сочат пряк умисъл и особено силна емоционална ангажираност към неразрешението за подслушване. Просто да се чудиш дали това е съдебна или правописна аргументация?! Или може би това е част от аргументацията за „обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото”? И така – прокуратурата разследва отнемането на съоръжения за детска площадка от три лица, но можело да ги докаже единствено с подслушване, прави искане до съда и той разрешава, но пък министърът не разрешава използването на СРС-та и така е консумирано изключителното прегрешение за бездействие от страна на министъра и вследствие на това изключително тежко престъпление е изпратен за 4 г. в затвора. Просто невероятно ви звучи, но е постановено без никакви скрупули от страна на съдебния състав. Правена е дори графологична експертиза на думичката „не” и подписа след нея.

Направени са и „сериозните” заключения, че практиката на предходни министри да не разрешават подслушвания са несъотносими към действията на настоящия подсъдим Цветанов, т.е. той е

виновен независимо от практиката

преди това – ще го осъдим независимо, че и други негови колеги на са разрешавали подслушвания. Ето „сериозните” аргументи на съда: „От тяхната дейност не може да се прави оценка за действията на конкретния подсъдим, нито пък обратното. С други думи, това че в хилядолетната човешка история са се извършвали убийства, не е аргумент срещу наказателно преследване на това престъпление, а напротив”, какво общо има всичко това с „катерушката” въобще не става ясно и каква е свързаността с разглежданото деяние. Според съда прекият умисъл за възпрепятстване на разследването е категорично доказан: „Положителният отговор е неминуем – няма никакво съмнение, че деецът е съзнавал, че бездейства, като не дава писменото разпореждане за подслушване.” Та според този неминуем отговор за бездействието на Цветанов е постановено и решението на съда, но пак няма аргументация нито пък доказателства – просто изглежда вътрешното убеждение е по-силно от правната логика. В края на решението съдът отново повтаря аргументацията си за „система от телодвижения/разбирай поставянето на трите удивителни/, които водели до отделни бездействия, които пък водели до престъплението по чл. 288 от НК извършени при една и съща обстановка”. Аз такъв начин на аргументация не разбирам, дано някой друг или по-важно съдиите в следващата инстанция да го разберат и мотивират по-ясно. За мен тази аргументация е типичен пример за изсмукване от пръстите на вина, предположения за възпрепятстване на правосъдието, на разследването за отнемането на катерушката и пълната невъзможност или некадърност на прокуратурата да докаже едно престъпление. Дори в края на решението съдията категорично прави извода, че Цветанов е демонстрирал всесилност и всепозволеност прекрачвайки границите на морала и закона и така е станал общественоопасен с висока степен на засягане на законоустановения порядък. Да, всички тези високопарни думи 

за едната катерушка на родното правосъдие

Няколко пъти изчетох решението на въззивната инстанция и за мен няма никакво съмнение, че това е класически начин за отмъщение на съдебната власт срещу Цветан Цветанов, който в интерес на истината доста преди френския посланик говореше къде по-тежки неща за родното правосъдие. Това не се прощава от системата на правораздаване в страната – по дифиниция магистратите са неподвластни на критика, взаимовръзките там са здрави като корабни въжета, а зависимостите определят везната на Темида според силата им. Цветанов сигурно има стотици прегрешения, но това дело е пълен абсурд, а присъдата му – тъжно-комичен финал на „прегрешението” за неразрешаване подслушване заради една катерушка в детски кът във Велико Търново. Просто невероятно. И предупреждение към всички критици на всесилната съдебна система, че отмъщението ще се стовари с цялата строгост дори с мотивите за катерушката, защото Конституцията създаде тази система на правосъдие и няма никакви изгледи скоро да бъде променена, независимо от непрекъснатите критики от Европа и очакването всеки доклад да е по-лош от предишния. Докато дори в Румъния съдят за крупни далавери и кражби на министри и магистрати в България вкарват в затвора заради детски катерушки, тава е положението драги читатели.