Христо Марков

Не се вглеждах в баталиите около промените в Конституцията, защото съм убеден, че изначално е сбъркан целият ни основен закон в тази му част, пък и изцяло. Това бе причината преди 25 тод. да не подпиша Конституцията, защото в нея се запазваше принципът на съветски модел на правораздаване, т.е. моделът Вишински. Нуждата от Велико народно събрание и изцяло нова конституционна уредба е повече от наложителен, но съм трезвомислещ човек и знам, че няма да стане.

От една седмица премиерът обикаля парламентарните групи, за да ги кандардисва за промените и от една седмица всеки ден става ясно, че министър Иванов просто не е свършил никаква работа в това отношение, ама никаква. Обикновения човек слабо се интересува от детайлите в предлаганите промени, но рекламната кампания на реформаторите бе силна, докато не дойде времето да се броят гласове, просто да се смята и се оказа, че няма никаква обща воля за промяна, което обрича още от сега проекта на провал. И не бе трудно правосъдния министър да го разбере още от ония 138 подписа, с които се внесе предложението. До 180 гласа, дори до 160 има още доста парламентарни гласчета, които по никакъв начин не даваха индикация за желателна промяна. От кампанията на министър Иванов ще запомня онова култово изказване, че пловдивските съдии от Апелативния район приличали на северно-корейци и като тях взимали решенията си. С такива хора трудно, много трудно ще постигнеш ефективна промяна в правораздаването и още тогава той би трябвало да го е разбрал, но… Радан Кънев и вечната Меглена Кунева-Пръмова предпочетоха обилните интервюта в медиите, където всеки си правеше самореклама, но така и не се стигнало до относително

разбирателство за намирането на тези поне 160 гласа

След ажиотажа на Бойко Борисов из парламентарните кулоари се намери някакво относително разбирателство между групите на Герб, Патриотичния фронт, ДПС, АБВ и БДЦ, като опозиция се очертаха БСП, Атака и внимавайте – Реформаторския блок. Хората на Кунева-Пръмова и Кънев били единодушни, че няма да подкрепят тези промени, защото … просто така или просто не съвпадали с техните възгледи. Добавили като аргумент и направените компромиси от тяхна страна, което е малко странно за парламентарна група от само 23 депутати, но прецедентът не е нов. Спомняте ли онези 94 гласа срещу първото правителство на Борисов? А спомняте ли си, че те бяха сбор от гласовете на … БСП и ДСБ или Синята коалиция, която тогава се оглавяваше от Иван Костов. Сега пак е така – обединяват се бившите комунисти в съществени парламентарни жестове.

Погледнах внимателно вариантите и поне за мен те са доста сходни като философия, която позволяват конституционните рамки. Запазва се основната промяна – разделението на две колегии на ВСС, условно наречени съдийска и прокурорска и отпада решителната дума на т. нар. пленум, който кадрува. В съдийската колегия разпределението ще е 6 на 5 в полза на магистратите, а прокурорската колегия разпределението ще е 6 на 6 плюс главния прокурор, което е пак примат в полза на юристите. Нали това се искаше – гилдиите да се самоуправляват. Доколко това ще има ефект е друга история, да не се връщам към изначалния въпрос за Конституцията, но в парламента, за да има решение трябва да има компромис, да има отстъпки, за да има и решение. Сега реформаторите предпочетоха да прегърнат позицията на БСП за неподкрепа на конституционните промени! Доста странна позиция и дори леко необяснима, което ме кара да се върна към онези 94 гласа преди няколко години.

Просто на Реформаторския блок им трябва алиби

на предстоящите избори есента. Кунева-Пръмова и компания ще изтъпанят и основната им теза ще е: „Ето, ние искаме промяна, внасяме и промени в Конституцията, но ония лошите, злите не искат да ни гласуват предложенията. На бунт!” И това алиби ще работи до известна степен за експлоатация на настроенията на твърдия им електорат, което е целта с краткосрочен ефект. Но с 23 гласа би трябвало да им е ясно, че се правят и компромиси и никой, ама наистина никой няма да им се хване на въдицата, просто защото са малко, твърде малко за промяна на Конституцията. Те и затова си избраха именно тази тема. Логично прекомерната претенция ги отведе до позицията на Миков и Мая Манолова.

И тук ми идва на ум едно сравнение. С Гюро Михайлов. Храбрият български войник изгаря, заедно с още четирима свои набори стоейки на пост до касата на източнорумелийската администрация. Но в пламъците е унищожена и касата, която той пази. Така че рекапитулацията е: погубена каса и погубени пет човешки живота, т.е. пълна нула от верността на караула. Останал е символът, красив, но напълно безсмислен, защото ако бяха грабнали касата, въпреки че никой не е дошъл да ги смени и бяха я изнесли, щяха да спасят и парите и себе си. Може би нямаше да има паметник, но щеше да има смисъл от стоенето им пост и да се спасят малко пари за младата държава. Та и нашенските реформатори са на този гюромихайловски принцип – или нашите промени или нищо, или каквото кажем или горим всичките и всичко. Много странна позиция в началото на 21 век, все пак, нали? Когато си тръгнал да променяш Конституцията с 23 души/част от тях откровено изтъргувани като в Хасково/ би трябвало да имаш мъжеството да направиш и компромис, да направиш крачка – две назад и да можеш да го обясниш смислено на хората, защото по-съществените промени са в материалните закони, а тези в Конституцията могат да бъдат бастисани от Конституционния съд, каквито примери вече имаше. Но нашите реформатори са категорични, че ще стоят на рубежа до края, дори с цената на съюзяването с БСП, но ще имат алиби за предстоящите избори: „Вижте ни колко сме героични!”. Така или иначе има реална възможност с останалите парламентарни групи да се направят промените в архитектурата на съдебната система, да се подхвърли пред европейските чиновници волята за промени, да се акцентира върху тях с оглед изтърканата ни тема за Шенген, но реформаторското у нашенските Кунева-Пръмова и Кънев стигат до философията на Гюро Михайлов да стоят на рубежа докато изгорят, но никой, ама наистина никой няма да им направи паметник и да ги обяви за герои на Конституцията българска. По времето на Гюро Михайлов поне е имало смисъл в понятията чест и дълг, гордост да си под пагон, радост и достойнство да служиш на младата държава, а днес позицията на блока не е нищо повече от закръглена глупост.

И още нещо. Прегледах стенографските протоколи от заседанията на парламента последните месеци. И се натъкнах на нещо крайно любопитно. Депутатите на РБ, 23 на брой, 

никога не присъстват в пълен състав в пленарната зала

Постоянното им присъствие се движи около 10 – 12 души. Толкова. Останалите очевидно обикалят министерства, за да намират постове за своите партизани, любовници или обикновени пияници като скоро уволнената заместничка на туризма. Само един пример. Обсъжда се дълго оспорваният закон на здравния министър, при това реформатор, Петър Москов. Мнозинството е „на кантар”. От Герб стоят в залата и гласуват почти всички, т.е. 79 народни представители, но от Реформаторския блок от 23 депутати в залата са … само 12. През цялото време. А иначе не спряха да рекламират закона на техния министър и след приемането му пък да се хвалят и гордеят с промените. И тук, драги читатели, се сетих за още един философски принцип на реформаторите към Герб. Той е от добрия стар Остап Бендер и гласи: „От нас, дами и господа, идеите, от вас – парите!”. При реформаторите само малко трябва да го трансформираме: „От нас идеите, от вас – гласовете!”. Точка. Да влязат целите в бяло Пръмова и Радан.