Едвин Сугарев, Svobodata.com

Тя управляваше България през последната година. Не Орешарски, не Станишев, не Местан. Делян Пеевски плюс Цветан Василев – като наместници на уж оттеглилия се Доган. Те – но от негово име – разпределяха порционите в държавата. Те – но от негово име – крепяха балансите в проблематичната етно-национал-социалистическа коалиция. Те – но от негово име – въртяха парите на държавата, вложени в трезорите на КТБ – и промиваха мозъците на българите с вестници, сайтове и телевизии.

И затова е доста нелепо да се задават персонални въпроси, свързани с това управление. Включително тътнещия повече от година въпрос: кой предложи Пеевски. Никой не е предложил Пеевски. Той се е предложил сам. Защото той беше държавата – или поне половината от нея. Справка: „Ако не гласуваме Пеевски, правителството пада.” Думи на Сергей Дмитриевич Станишев, бивш лидер на БСП и настоящ евродепутат.

Кой е този, дето може да поставя такива условия на мандатоносителя? Отговорът е прост – някой, над който няма дори Господ – има само Доган. Само дребното, подличко ченге от Първо главно, дето върти на пръста си държавата от четвърт век насам.

Кой можеше – под носа на БНБ и в страна, която е преживяла най-драматичния банков срив сред страните от бившия източен блок – да съгради банка, чиито активи нарастват с темпа на финансовите пирамиди – и която – точно по модела от 1996-та – раздава огромни кредити без покритие на свързани със своя собственик фирми? Кой можеше да накара цели три правителства да държат парите на държавните предприятия именно в неговите трезори, да върти с тези пари огромни сделки и да гради медийни империи, да претендира, че неговите фирми осигурявали 10 процента от брутния продукт на България – а после цялата тази мегаструктура да се разпадне като кула от карти за игра?

Кой – питаме се днес и отговорът просто се натрапва – този, който управлява самата власт, който представлява нейните олигархични интереси, който е материализирал финансовия мост между субектите в поредната и – надяваме се – последна тройна коалиция. Банкерът на Доган, душеприказчикът на Станишев – над който също няма Господ – има само Мамон – и навярно – както 

над всички тях – има Путин

Днес тези двамата са скарани. Нещо повече – са смъртни врагове. Поръчват се един друг, кроят си шапките, размахват уж независимите правозащитни институции като боздугани. Причината? Обичайната, поради която някога се гърмяха мутрите. Единият се опитал да изменти другия, който пък на свой ред му скроил капан. Примерно – единият взел огромни заеми и не ги върнал (разбира се, чрез фирми, които формално не са свързани с него), а другият отказал да даде банкова гаранция за фирмите на първия, които се канят да строят „Южен поток”.

Разбира се, има и друго равнище на конфликта. Ритането под масата си има причина, много по-сериозна от това някой да гепи още стотина милиона. За отбелязване е, че в тази битка губещ е Цветан Василев – като срещу него е впрегнат целия ресурс на държавата. Това не е случайно. Причината е очевидна: той явно е повторил старата грешка на Илия Павлов – забравил е кой всъщност кара влака. Писнало му е да се разправя с продажни политици и да ги държи на хранилка в КТБ – и е решил да промени формулата, като сам произведе собствен политически субект, чрез който да реализира своите амбиции и интереси.

Партията на Бареков беше създадена именно с тази цел – и с парите на КТБ – само че това е опасен експеримент, възможен само ако си безспорния любимец на Кремъл. В случая не се оказа така – и разпадналото се партньорство между КТБ и ВТБ го доказва. На практика този експеримент би означавал да се появи нов балансьор, а ДПС да бъде изместена от позицията, която й позволява да раздава порционите в държавата. Това беше разчетено като бунт срещу благодетеля от сараите – в резултат коалицията КТБ се разпадна, Цветан Василев бе наритан във финансовия и политически ъгъл, а се него – твърде показателно – и Станишев.

Дребната подробност е, че този път всички играха прекалено ачик. Маските паднаха, лъсна противния, мазен морал на политиците, които в течение на вече

четвърт век се подиграват с достойнството на българите,

които пък – сякаш по някакво чудо – се оказаха със съхранен инстинкт за самосъхранение – и оказаха много сериозна съпротива на опитите да бъдат превърнати в подвластна на олигарсите рая.

Коалицията КТБ се разпадна – и опитите да бъде скроена нова такава по същия тертитип ще срещнат сериозни трудности. В резултат от едногодишното управление на тази коалиция България е с няколко милиарда по-висок външен дълг, с огромна дупка в бюджета, с фалирала енергетика и изправено пред фалит здравеопазване. Всичко това се вижда, можем да го усетим върху собствения си гръб. И трудно, много трудно някой ще бъде убеден, че за това са виновни Бойко Борисов, международното положение и заговорът на гадните соросоиди.

Разбира се, може още да се разчита на дядовците и бабите, на лумпените и неграмотниците. Но вече само като на пояс, който те държи на повърхността – вече не като на кораб, който може да изтегли страната ни извън ЕС – в орбитата на бленуваната от Путин Евразия. А това – съгласете се – е успех. Огромен успех, постигнат от самите нас – от пробуденото гражданско самочувствие и самосъзнание на българина.