Петър Бояджиев, Франция

Известна е идеологемата, която всички проводници на руските стратегически интереси в България повтарят вече повече от 2 десетилетия : Доган е гаранта за етническия мир в България. Дори при последната политическа криза в ДПС най-явните представители на комунистическата Държавна сигурност съвсем се осветиха, засипвайки със суперлативи почетния председател. Но левите социалистическо-десарски лимонки не могат да ни изненадат.

Парадоксално обаче е, че хора, броейки се, че са политици от десния бряг и громейки словесно ДПС, много грижливо избягват да говорят за връзката между Доган и ДПС от една страна и Русия от друга. Нещо повече приемат с гробно мълчание мантрата на русофилите, че 

етническият мир се крепи 26 години на Доган

Ще се опитам да разсея тази синьо-червена мъгла поне за неизкушените от корупционите пари, които масово разлагат българското общество.

За да има нужда да се защитава някакъв етнически мир, естествено трябва да има и някой, който го заплашва и дестабилизира. Да не се връщаме много назад във времето. Ще се огранича само в периодът след Втората световна война и завземането на власта от комунистите в условията на насилствена съветска окупация. Тогава няма описани от историци моменти на етническо противопоставяне между християнската общност и мюсюлманската. Нещо повече и двете общности систематично са биле обект на агресия от комунистическата власт, която разглеждаше всяка религия като заплаха за нейната тотална власт. В много от смесените райони турците и мюсюлманите са на страната на опозицията и гласуват масово с „бялата“ бюлетина. В първите горянски чети има и турци, и помаци и цигани.

Целият период на явната комунистическа атеистична власт е низ от агресии срещу всички вярващи и представителите на религиозните групи, независимо кои са. Комунистите първо удариха по-най-брутален начин християнаката общност и нейните духовни представители – православни, католици и протестанти. Веднага след като я бяха овладели, чрез своя агентурен апарат се насочиха към мюсюлманскта, но пак със същите брутални и престъпни методи. Всеки непредубеден наблюдател може лесно да види това във времето и историята. Но никога сблъсък или противопоставяне между верските и етнически общности, жертви на комунистите не е имало.

Ако се върнем към майските протести през пролетта на 1989 г., то те също са сблъсък между комунистическия режим и агресивно лишените от най-елементарни човешки права български граждани. Нещо повече тези събития се случиха с активната подкрепа на антикомунистически ориентираните християни. Точно тези събития бяха върхът на единството между българските граждани независимо от техният етнически произход срещу престъпната комунистическа система, която само няколко месеца по-късно сама 

призна публично своят банкрут

Исторически християнската и мюсюлманската общност не са живели в условията на вражда за разлика от други съседни страни на Балканите. Дори и този крайно агресивен подход на комунистите около безумната идея за насилствената смяна на имената – наречена Възродителен процес не можа да настрои мюсюлманската общност срещу християнската, въпреки, че това беше една от основните цели на Живковия режим.. България, обаче в продължение на близо 5 десетилетия беше подопечна на руската империя, наричана навремето съветска. През целият този период, идеологията на омразата срещу всяка религия, срещу всеки, който не приема престъпната комунистическа идеология и фразеология като нова вяра, беше държавна политика, за която се отделяше огромен финансов ресурс от брутния продукт на страната. Освен това насаждането на омраза срещу съседните страни останали в зоната на свободата и членуващи в НАТО беше също висша държавна пропаганда. Тази отрова облъчваше ежедневно цялото българско общество. Тя достигаше да най-затънтените краища на страната посредством местните комунистически партийни секретари, които бяха неограничените господари над съдбите на местните хора. Такава беше реалността до момента, в който висшето ръководство на комунистическата партия, в резултат на геостратегическата загуба на Москва, беше принудено да напусне в паника 

потъващия кораб на комунизма

Това обаче няма нищо общо със оттеглянето на Съветския съюз от политическата власт в България. Вече 26 години по-късно, тази политическа реалност е много релефно видяна от голямо мнозинство честни и почтени наши сънародници. Простият факт, че лидерът на комунистите Тодор Живков бе подменен с други комунистически лидери под абсолютния контрол на тогавашното Политбюро на КПСС би трябвало да отвори очите на всеки, който като гламав е крещял и марширувал по площадите в началото на 90-те години, наивно вярвайки, че с измамата наречена „Перестройка“ великият Съветски съз се е загрижил за неговата свобода и просперитет.

Човек трябва наистина да е много наивен, или пък много первезен за да не осъзнае с днешна дата, че с формалното юридическо приобщаване на България към ЕС и НАТО големият проблем за власта в страната и за мястото на Русия в тази власт остава не решен.

Много преди формалното признаване на фалита на съветската империя, лабораториите обслужващи държавното ръководство работеха по проблемите на промените с цел да обслужат по възможно най-добрият начин дълготрайните стратегически имперски интереси на Русия. Одеждите на комунизма бяха само едно обикновено маскировъчно облекло, под което спокойно се бяха приютили руските имперски интереси. От момента в който започна да се чувства тяхното износване, погледите и умовете бяха начочени към тяхната подмяна. И тя беше намерена. Първо - в лицето на национализма. Второ - противопоставяне на различните етнически общности на базата на максималното експлоатиране на национализъм. И трето – православието под знамето на Руската църква като кръстоносен поход срещу католическия и протестански Запад.

Малка България, намираща се на този ветровит кръстопът, никога не би устояла в националното си развитие, ако не успя да разпознае тези ТРИ особено опасни капана, чрез които Русия ни държи в лапите си вече дълги години. Няма политическа доктрина или политическа партия, която може да предложи успешни и полезни за нацията ни решения, ако не е наясно как да се преодолеят заложените от Русия взривоопасни мини. За никой днес няма съмнение, че БКП, ДС и КГБ дадоха на Доган ключа за етническото противопоставяне, превръщайки 

ДПС в ролата на рекетьор

на същия този етнически мир. Но творения на БКП бяха и българските националистически партии като ОКЗНИ, ОПТ, БНРП, а в последствие и Атака. Самата БСП дълги години, а и днес отново се крепи на национализма.

Нещо повече. Днес, много политици и анализатори, ритат и се възмущават от властта на ДПС и Доган, но почти никой от тях не признава, че те никога не биха могли да имат тази власт в България без солидния руски гръб. Който не е осъзнал тази зависимост, губи и шанса България да се стреми към промяна за по-добро.

ДПС беше замислено и изградено, като най-сериозният инструмент за политическо влияние от страна на Русия в посткомунистическият период, и ако анализираме поведението на партията и лидерът й през годините ще се убедим в това. Националистическите проекти като Атака, ВМРО и разните му уж патриотични организации са неделима част, скачени съдове от този проект за поддържане на изкуствена атмосфера за опасност за етническия мир.

Заради това днес по натрапчиво от всякога ни убеждават, колко лоши са ЕС и НАТО и колко полезни за България ще са 

Евразия и руското православие

Точно заради тези геостратегически интереси години наред ни размахва плашилото на опасността от съседна Турция, от дебнещия капитализъм. Хвърляха димки с шпионски скандали, сепаратизъм и цепене на България, за да се прикрие реалната опасност от Русия, която за 26 години неусетно пороби България енергийно, икономически, финансово, политически, пропагандно, въпреки, че според новите реалности сме ориентирани към ЕС и НАТО. Но днешна Русия е в катастрофално положение, активизира всички свои ресурси и агресивност с единствената цел да подобри шансовете за оцеляване на една престъпна върхушка. Но именно тук е голямата опасност за България – когато групировката на Путин тръгне да потъва, а империята започне да се срутва ще повлекат и зависима България.

Мрачният сценарий може да бъде избегнат, ако скъсаме с тежките зависимости, ако осветим руските агенти-провокатори и заменим грешните предразсъдъци от годините с прагматизма за независима и силна България.