​Когато „совите не са това, което са”

Славея Балдева, www.slaveyabaldeva.wordpress.com

„Каменарче”-то на Смирненски беше един от символите на новия свят, който щеше да отстрани излишния. Този – на капиталистическия експлоататор. Странно е, че паметникът на крехкия юноша край Техникума по строителство в София има вид на колхозник с добро храносмилане или на току що излязла от фитнес мутра. И под палтото му личат „перките”. И първолачетата сигурно знаят, че поетът не се е отличавал с мощно телосложение. Това е един несполучлив паметник, който в опит да утвърди определени послания, не отговаря на оригинала.

На 10 септември миналата година – малко преди изборите, писах:

„Но да управляваш държава не е като да спечелиш поредния футболен мач.

Затова не мисля, че е егоистично или нахално малките политически животни да изискват от големите ясни и разпределени във времето неща – последователност след старта на реформите (ако разбира се започнат), предвидимост и лоялност към западните ни партньори.

Затова е важно малки и големи да докажат, че споделят ценностите на демокрацията, а не законите на джунглата. Макар и да са малки, не може единственото, което очакваш от партньорите си, да е да ти бъдат 

смокинов лист на ветропоказателя

В името и с надежда за отстояване на тези демократични ценности и аз ще изпия едно шампанско на 5 октомври вечерта. Наздраве, големи брато. Никак не е зле.

Но когато шампанското свърши и сивите делници ни завъртят, ако не се справяш или имитираш справяне, няма да приема да ми кажеш: „За мен са гласували милион и нещо, затова протестът на пет или десет хиляди няма значение.”

Ще сбъркаш.”

(https://slaveyabaldeva.wordpress.com/2014/09/10/%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%BD%D0%B5-%D0%B5-%D0%B7%D0%BB%D0%B5)/

Времето за имитации свърши

А можеше да е иначе. Например министърът на вътрешните работи да получи подкрепа от министър-председателя и нещата да тръгнат. С неизбежна съпротива, с явно и тайно ръмжене от храстите, с провокации и мръсни номера.

Вместо това министър-председателят обвинява своя министър в „ченгеджийски номера”. Не беше ли именно посещението на шефа на ФБР добър повод за старт на реформа в сигурността. Защо да не пада камък в блатото. Защо да пазим стабилността на статуквото.

"Нима в парламента има някой по-разбирач от мен по службите"

Има ли нещо политически по-правилно от старт на реформите. Не се ли втъкна прът в една от тях на 4 март 2015. Намерението за тях дали са „дребнички номерца”, „изнудване”, за да не се повреди „добрата стабилност”. Стабилността на блатото, което в продължение на месеци провокира хиляди да излизат по улиците.

Всеки, който по някакъв начин саботира и предотвратява старта на необходимите за страната реформи, заслужава подобни „номерца” – независимо кой е, какво е името му и какво мисли за себе си.

Хубаво е човек да има висока самооценка. Да демонстрира увереност, че е мъжът, най-способен да кара държавната кола през зимата.

Но как ще я кара с гумите, монтирани от предишните механици, които самият той обвиняваше в недобронамереност и некомпетентност.

Дали предишни действия или бездействия компенсират днешното старание на гумите.

Всички управляващи – независимо кои са, във всеки един момент трябва да са готови да се окажат в „режим на обяснение” не пред друг, а пред своите граждани.

Защото да управляваш, не значи да си недосегаем и неподлежащ на отговорност. Всъщност, значи, но по на изток.

Реформите не избират подходящ ден,

след като години наред са смитани под килима с всякакви благовидни предлози. Въпросът е принципен. Или ги правиш и отстояваш избора си, или не.

Не знам доколко е реалистично възобновяването на „Набуко”. Стана ясно обаче, че освен към „Южен поток”, пари на българския данъкоплатец продължават да текат и към „Бургас – Александруполис” – два уж спрени проекта. Засега няма сила, която наистина да ги спре. Ако чакаме Русия да ни уведоми, по-големи са шансовете ни да дочакаме Годо.

Депутатът от ГЕРБ Методи Андреев недоумява как сред София се вее руско знаме и двама руски депутати участват в митинг на „Атака”, искащ оставка на правителството. И това се случва след всичкото забелязано старание.

Дали и министърът на правосъдието няма да погоди някое „номерце” в неподходящ момент.

Оттук-нататък „възпаленията” са неизбежни. Шофьорът на държавната кола е този, който ще избере кого да „възпали”. Възможностите не са много: опозицията и #Кой или гражданите на България.