Христо Марков

Попрегледах тези дни сайта на парламента и първото, което ми направи впечатление, че повече от два месеца вътрешната комисия не е заседавала, няма и законодателна инициатива. Ама никаква. Това е, меко казано, странно на фона на непрекъснатите скандали, които генерира секторът. След оставката на един смислен и доста интелигентен вътрешен министър какъвто бе Веселин Вучков изборът на негов заместник се оказа доста неудачен, поне за мен няма съмнение в това – тази лелка Румяна Бъчварова може да е много добра по коалиционни и всякакви други въпроси, но определено не става за министър на МВР. То не бяха стачки и неадекватни жестове от страна на министерството, то не бяха заплахи от бизнеса, то не бяха изпълнения пред театралната академия със солист Волен Сидеров, а сега чета, че и Полицейската академия в Симеоново се готвела да стачкува. Общо-взето на този фон и оставката на досегашния председател Атанас Атанасов/който се хвана на щурото решение на Радан Кънев да става опозиция/, и бездействието на ресорната комисия в Народното събрание звучеше съвсем неадекватно, защото очевидно секторът се нуждае от силна и компетентна ръка.

Разбира се, след оголването на вътрешната и транспортната комисии веднага от партията на Кунето Пръмова измъкнаха кандидати за шефове, защото мислят, че шефските места в тези комисии им се падат по наследство. И нямаше как да е иначе, защото новата образователна министърка вече се изживява като абонирана за всякакви властови позиции от името на реформаторите. Струва ми се, че депутатите ще проявят поне мъничко разум и ще пресекат щенията хора на Пръмова да оглавят и двете комисии. Особено щекотлив ми се струва въпросът с вътрешната комисия, защото очевадно в сектора трябва да има силен коректив,

професионализъм и здрава основа за промени

В това отношение съвсем безпристрастно прочетох, че мнозинството се е обединило в подкрепа кандидатурата на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. Определено номинацията е силна и нужна. Кой каквото ще да си говори, но като върна лентата назад определено по негово време във вътрешните работи на страната се сложи ред и се почувства респект. Разбиха се стари криминални и зловещи структури като „Наглите” и „Килърите”, които тормозиха хората с отвличания и поръчкови убийства, направиха се няколко сериозни разработки срещу финансовата престъпност, а битовата престъпност определено взе курс към намаляване и вкарването и в рамките на респект към униформената полиция. МВР с мнистър Цветанов реализира и няколко силни международни операции, които превърнаха България в надежден партньор.

Не закъсняха обаче обвиненията срещу него, че е предизвикал безконтролно подслушване, но пък по ирония го съдиха, че не е разрешил СРС-та за една детска катерушка. Не мина отмъщението на съдебната система и го оправдаха по всички обвинения, но успяха с целта да му се пресече пътя отново към министерството. Да не говорим, че по времето на Цветанов нямаше един негативен доклад по отношение на престъпността от Брюксел, а това бе 

сериозен тест за управлението

Определено ми се струва, че при второто правителство на Бойко Борисов секторът с вътрешната сигурност не върви и това е очевидно, а системните проблеми в такива ресори обикновено идват от лошо поставени управленски приоритети и липсата на секторен капацитет. В този контекст изказването на министър Бъчварова скоро за това, че не е работа на МВР да се грижи за сигурността на бизнесмен, който си разхожда кучето бе гръмовен гаф. Да не говорим за други изявления като това за ски пистите и още един куп не напълно адекватни за системата изявления. В тази ситуация ми се струва, че наистина един силен и авторитетен човек, който е посветил живота си на полицейската работа и най-важното – има вече опита и рутината начело на вътрешната комисия ще е адекватно решение. Важен аргумент в тази посока е фактът, че ГЕРБ е най-голямата политическа партия в парламента, тяхно е МВР, разбираемо е и вътрешната комисия да бъде техен ресор, за да носят цялата отговорност за сектора, вместо някоя от малките, разпадащи се и нестабилни партийки. Нещо повече – въпреки, че в продължение на 3-4 години Цветанов беше сатанизиран, а в България му крояха какви ли не мръсни номера в САЩ и Европа политикът бе, и продължава да бъде добре посрещан, а тези служби са наясно какво правят и защо залагат на този човек. Не е за подценяване и въпросът - кой се страхува от Цветанов? От няколко дни, определени медии свързани с модела КОЙ са основните остриета срещу тази кандидатура, а това вече е достатъчен обществен аргумент за правилен избор.

На ход вече са депутатите и дано намерят разумния баланс и коректив в системата, защото тя винаги е била щекотлива за управлението като цяло.