Христо Марков

Замириса на избори и се активираха активно мълчащите досега синдикални централи и работодателски организации. А те, двете, не се занимават с интересите на членовете си/доколкото ги има/, а го удрят на политика, пазарлъци и парламентарно поведение?! Оня ден станахме свидетели на нещо невиждано и нечувано, което няма като как да се случи в която и да е европейска държава. Обединили се синдикалисти и индустриалци/?/ и захванаха да решават въпросите на банковата криза, на здравната каса и на депутатското воинство. Много моля някой да ми обясни относително сносно като как тези тунеядци на гърба на гражданското общество се самонатоварват да размишляват, държат сметка и критикуват ставащото в родната ни действителност? Двете организации подозрително мълчаха през цялото време, в което правителството на Орешарски си правеше експерименти, игнорираше протестите на гражданите и се грижеше за спокойствието на бита в семейство Станишеви, а сега изведнъж се сетиха, че в Народното събрание няма кворум и обвиниха за това…ГЕРБ. Тези организирани мръсници и доносници/защото целия УС на работодателите е от бивши агенти на ДС/ имат за задача да се пласират във всяка власт, да изнудват, заплашват и нагло рекетират всяко правителство. Но са много сговорчиви към всякакви леви политики, които дифинитивно изпразват обществените фондове и оставят „политика на изгорялата земя”, а после се започва едно безкрайно мрънкане и разхождане по институциите.

Завчера например и синдикати, и работодатели посетиха Народното събрание с цел да се срещнат с опозиционната ГЕРБ и направят забележки на лидера им Бойко Борисов, че не е осигурил кворума в пленарната зала, че се изказвал срещу банковата система и че не спасил Здравната каса. Просто невероятно – синдикати и работодатели се занимават с управленски решения, искат решения от опозициата, а въобще не им хрумва 

да се обърнат към Станишка и компания

за това, към Орешарски или Местан, например. И въобще какво търсят тези хора в парламента? Ами като са се загрижили за здравната каса, лекари и болници защо не поискат оставката на премиера, на здравната министърка или шефката на Здравната каса? Няма обяснение, нито една медия не задава най-логичния в случая въпрос: Като какво търсят там? Ами утре същата компания може да поиска 1 милиард за стартиране на космическа програма? Дружно Тренчев и компания отправиха искания към „оня, дето ще се върне на бял кон…”, демек „Бойко, ще се върнеш на бял кон и ние искаме, забрави за тройна коалиция, ние искаме от теб…” На мястото на Бойко Борисов всеки уважаващ себе си политик с европейска визия щеше веднага да стане и напусне това сборище. С вид на изпаднал проповедник др. Тренчев каза знаменателната фраза „Липсата на кворум не дава възможност да се стартират определени процедури” като упрек към ГЕРБ, но пишман-синдикалистът не знае или не иска да знае като какви процедури е развалил кворумът, а и през ум не му минава, че наличието на кворум е задължение на управляващите и носещите мандата, не на опозицията. Тя има право да избира всякакви форми на протест и възпрепятстване на управленските решения, тя затова е опозиция в крайна сметка. И такава е практиката по целия свят. Преди няколко години в Белгия в продължение на 1.5 година парламентът не можеше да събере кворум и да избере правителство, но доколкото виждам Белгия си е на мястото и хич не е изпаднала до нашето дередже. Колегата на Тренчев Димитров пък видял „само” два провала на Орешарски – в здравеопазването и доходите, а всичко останало било прекрасно и цветущо. За едногодишните протести не стана дума. Синдикати?

Ако ГЕРБ има намерение да управлява спешно трябва да разтури този тристранен съвет, защото той е напълно лишен от представителност. Някой да си спомня кога за последен път е проведено представително преброяване на синдикалните организации и членовете им в България? По моите спомени това бе в далечната 1999 год. Ако греша – поправете ме. И се загрижили даже за банковия сектор. Аз не знам, не познавам и съм сигурен, че в банките няма и един синдикален член, ама нито един, но Тренчев и Димитров спасяват банковия сектор. Да не говорим, че по време на най-голямата стачка в новата ни история – учителската – и двата синдиката бяха демонстративно отхвърлени от протестиращите. Същите

тези „синдикати” мълчаха като шарани 

за най-драстичното нарушение на трудовите права на хората на наемния труд – случаят в Бобов дол. Там работодателите директно им казаха на работниците – „Или гласувате за БСП , или няма никакви 50 лв. добавка към заплатите! Няма и купони за храна”. И замълчаха и синдикати, и работодатели, защото от години играят заедно. Много, ама наистина много ми е интересно като колко хора на наемния труд въобще членуват в синдикални организации? По точно в КНСБ и „Подкрепа”. През годините хората разбраха, че те са типични креатури на олигархията, големите корпорации и се ползват с никому необясними привилегии пред министерства и ведомства. Колективни трудови договори се договарят на парче, никога не е имало в бюджета на синдикатите стачен фонд, с който да осигуряват протестиращите, а в белия свят стачния фонд е напълно неприкосновен, докато тук се прибира някакъв членски внос, който отива за заплати на сътрудници, секретарки и лайфове. Ще стане много интересно, ако Сметната палата се заинтересува къде е стачният фонд на бг-синдикатите? Такъв просто няма и никога не е имало, но в „Подкрепа” например има свещенически съюз, както и съюз на безработните? Всъщност Тренчев винаги се е опитвал да бъде фактор в политиката, но все го е докарвал до под крушата. Още от времето на Филип Димитров, когато рекетираше безогледно и нагло, направи Емел Етем-Тошкова конфедерален секретар, но тогава „Подкрепа” имаше членове, после Иван Костов бе единствения , който го постави на мястото му, като виден царедворец Тренчев бе в стихията си и пак се засили към политиката. На първите евро-избори оглави листата на Българските социалдемократи и големият синдикален лидер взе едва 6 836 гласа и временно миряса, защото във всяка нормална страна, ако шефа на профсъюза получи на национални избори 1% той веднага ще отлети в забравата, но в БГ не се случва. Сега залага капани за следващото управление. Нека бъдещите управляващи си направят добре сметката, ако не искат да се превърнат в чучело на ефимерни граждански организации.

Случаят с т. нар. „работодатели” е напълно същият – никаква адекватна представителност. Я ми посочете сериозна фирма, корпорация или банка да членува в някои от многобройните организации на „индустриалния капитал”. Техните ръководители станаха известни покрай проверката на Комисията по досиетата – дърти номенклатури, обслужвали без изключение ДС. От години те действат като туристическа агенция. При посещение на президента, министър или някаква друго лице от държавната йерархия в чужбина им се изпращат покани и те ги раздават /срещу сериозно заплащане/ на най-пъстри капиталисти. Това е „индустриалният капитал” в милата ни родина. Е, понякога ги отстрелват по пътищата – като Кюлев, като Илийката Павлов, като Манол Велев. И те бяха шефове на някакви работодателски съюзи. Оня ден някакъв Васил Велев от АИКБ директно обвини Бойко Борисов, че създава хаос във финансовата стабилност, че държавата не е фалирала, ще я фалира … опозицията, а Божидар Данев настоя Борисов да не го прекъсва, защото той бил недоволен от приеманите закони. И затова били виновни от ГЕРБ.

Много плитко скроен беше панаирът на синдикати и работодатели – дружно се постараха да вкарат ГЕРБ и опозицията в един кюп с БСП, ДПС и Атака, сякаш в страната всичко е желе непрогледно, а само те „представителите на гражданското общество” са в бяло, чисти, честни и непорочни. Очевадно предизборен сценарий, който да обслужи отново тези 

малки, но изключително нагли организации

Така че още от сега тези дето се готвят да управляват трябва да си направят добре сметката дали има нужда от този анахронизъм тристранен съвет и непрекъснатите жестове към синдикати и разни други бабереци от „индустралци”. Ако се подадат на неизтребимия им популизъм нищо добро не ги чака пак и пак…