Президентът Плевнелиев даде пример с избора на Близнашки за служебен премиер

Петър Бояджиев, Франция

Дясна или лява политическа култура – комунизъм или антикомунизъм? Няма съмнение, че днес този политически въпрос е от стратегическо значение за бъдещето на страната. Разбира се той имаше такова значение и преди 25 години, но много малко хора в България го разбираха и още по-малко се бореха да го популяризират. Резултатът е известен - 25 години в грешна посока за излизане от комунистическата трагедия и блато, в което беше вкарана страната от най-ретроградната категория българи

с помощта на съветския шмайзер

Още с официално признатата икономическа и политическа катастрофа на българския комунизъм виновниците за нея успяха да наложат илюзията или лъжата, че единственият антикомунизъм е дясната политическа култура. По този начин те си гарантираха огромното политическо предимство, с цел да запазят за себе си лявото политическо пространство в обществото. Само с този ход те си осигуриха километри предимство по пътя към демокрацията и лишиха антикомунизма от огромен ресурс, който по право му принадлежеше в лявото политическо пространство. Технологията на техния успех няма да засягам в детайли, но във всеки случай те не биха успели без съучастничество, осъзнато или неосъзнато, на опонентите си.

Борбата срещу съветската империя и комунизъм в периода след Втората световна война от страна на свободния свят в никакъв случай не е била запазено поле само за споделящите дясна политическа култура. Не, тези две политически култури бяха конкуренти вътре в рамките на своите страни, но бяха съюзници и то без резервно, в историческата борба срещу съветската империя и комунизъм. Тук изключвам комунистическите партии на Запад, които не биха могли дори да съществуват без финансовата и всякаква друга подкрепа от страна на Източния блок. И всички видяхме тяхната съдба, след като тази подкрепа изчезна.

Ако този проблем беше намерил точния отговор през 1990 година в България, съдбата на страната щеше да бъде друга. Какво имам предвид. Комунизмът не е нито „ляв” нито „десен”, той е просто престъпен, защото завзема властта със шмайзерът и с измама, а не в конкуренция пред избирателя. Лявата и дясната политически фамилии са в конкуренция. Те са противници, но не са врагове, защото никой от тях не иска и няма намерение да сложи примката на врата на другия, който така или иначе ще му е алтернатива един ден. Докато комунизмът не е техен конкурент. Той е техен ВРАГ с главна буква, защото целта на неговото съществуване е тяхното унищожаване.

С други по прости думи - лявата и дясната политически фамилии са длъжни да си партнират, за да изхвърлят от терена своя враг и спокойно да продължат да си се конкурират след това, но с цивилизовани средства, а не със шмайзерът и тайните служби.

Тук ще спомена само един важен исторически факт. Ако първият демократично избран президент Желев не беше се договорил задкулисно с комунистите и лично с Андрей Луканов за президентското кресло, днес най- вероятно България щеше да е различна позиция и в никакъв случай българският комунизъм нямаше да разполага с ресурса, който демонстрира днес. И не защото другият претендент тогава за президентския пост – соициалдемократът Петър Дертилиев, е бил някой си гений, а защото българският комунизъм щеше да се лиши, в онзи исторически момент, чрез този акт от голям обществен ресурс.

Коментирам тази тема, защото проблемът е актуален отново. Тези дни сме в една пред последна фаза от излъчването на новото ръководство на ЕС. Става дума кой ще бъде външен министър и кой ще бъде президент на ЕС. Очевидно е, че и двата поста няма да са на една и съща европейска фамилия. Външният министър ще е на лявата фамилия, а президентът на дясната. Така че няма какво да си затваряме в българските тесни граници на крясъците „Долу Кристалина, горе Кристалина”.

Да, но в тези тесни български граници има и по-важни и актуални проблеми. Президентът Плевнелиев, който безспорно принадлежи към дясната европейска политическа фамилия, използува конституционното си право и посочи за служебен премиер безспорно принадлежащ към лявата европейска политическа фамилия. Това трябва много добре да бъде разбрано.

Но проф. Близнашки не принадлежи на БСП

И БСП трябва най-после да разбере, че не представлява в България лявата европейска фамилия. БСП носи това име, възползвайки се от историческия момент,  за да поддържа измамата за своята същност. Все пак за изминалия период, който е носил нещо на плещите си, е разбрал, че БСП е криминалната мутация на БКП.

С други думи, държавният глава Росен Плевнелиев направи опит да коригира грешката, която бе наложена през 1990 година на българите от задкулисието на Луканов и Желев.

Който иска българският комунизъм да бъде окончателно изтласкан в канализацията, трябва да види от този ъгъл политическото поведение на президента. А който има глава на раменете си, ще се замисли защо комунистическите хиени така зловещо вият срещу Президента. Ще разбере също и защо тези хиени в червени или сини кожи правят и невъзможното да създадат интрига и да вбият клин между президент и премиер.

Ако мислим малко по-перспективно, ще прогледнем, че се намираме във важен исторически момент, който ще бъде глупаво да се пропусне или проиграе. Близнашки реално е смъртен враг на БСП и той ясно го каза : „За мен този етап е приключил”. Всъщност както президента, така и служебният премиер се опитват да пoставят началото на европейската политическа култура на съжителство между двете исторически сложили се фамилии - „Дясна” и „Лява”. Отново повтарям - БСП не е представител в България на лявата европейска политическа фамилия. Най-малкото тя не е приемана от българското общество като такава. Нейните симпатизанти си искат все още Сталин, Живков и съветския комунизъм. Евгения Живкова, внучката на диктатора, беше депутат от коалицията на БСП. Тя си живее необезпокоявано в имота, откраднат от УБО. Сега съветникът на Живков ще става депутат от БСП и тъй нататък. Затова е много важно тези особености да не се забравят в България. Докато Европа във вътрешен план е заплашена от демагогията на националскептиците, то в България тази реална заплаха я виждаме проектирана в действията на Сидеров, Каракачанов и каква ли не още измет. Но освен тях има и допълнителна

заплаха от мутиралата БКП, наричаща се БСП

Има заплаха за демокрацията и свободата и от обслужващите руски интереси туморни образования ,като ДПС и други явни и неявни русофили и рубладжии.

Е, който си опича акъла и събира съюзници срещу тези, които искат да го хвърлят в реката, ще успее да мине моста, а след това като му е широко около врата - може и да се поскара със бившите си съюзници, но никой никого няма да убива. Иначе всички ще се окажем в реката, която е мътна и студена, а комунистите ще потриват ръце на брега докато се давим.