Иван Сотиров

Отмина денят, в който почитаме Апостола, но днес е още по-важно да си дадем ясен отговор, вън от клишетата, на въпроса: Защо е велик Левски? Нима неговото величие не е в искрената любов и вяра, които е изпитвал към българския народ? Нали той по примера на нашият Господ Христос Спасителя, отиде на своята Голгота заради любовта си към нас българите, за да спаси душите ни от робството и за да ни вдъхне вяра в собствените ни сили и способности да постигнем националният си идеал. Тогава, защо трябва непрекъснато и мазохистично да извеждаме напред темата за предателството на Левски? Защо държим непременно да е предаден нашият Апостол, някой има ли сигурно доказателство за това? Отговорът е НЕ! Христос беше предаден и с него се поругаха, но това не разколеба християните.

За нас българите има три сакрални неща: - това, че Левски е предаден от българин, това, че Ботев е убит в гръб пак от българин и това, че дедите ни са били роби 

освободени по благоволението на Русия

За това, че Ботев е убит в гръб от българин също няма никакви доказателства, напротив, данните с които разполагаме са за това, че е загинал от турски куршум, но ние много държим на версията, че е убит от българин. Френската героиня Жана Д‘арк е предадена на англичаните, не от обикновен французин, а от френски крал, но французите не са развили тежък национален комплекс от това. Гърците и сърбите също са постигнали своето освобождение благодарение на Руско-турски войни, но не правят метани от сутрин до вечер на своята „Освободителка“ и не бранят ревностно „робския си статут“ в Османската империя. При нас, обаче, всичко това е повод за едно голямо и непрекъснато вайкане: Ах какъв предателски народ сме, ах каква робска психика имаме!

Това ли е посланието на Левски и за това ли той принесе в жертва своята младост на олтара на Отечеството? Нима той не отдаде живота си за да ни даде примера и вярата, че има достойни българи, че човек се ражда свободен.

Човек е свободен или става роб по собствена воля, 

а не поради „системата“ или „задкулисието“, с които днес е модерно да се оправдаваме. „Системата“ и „задкулисието“ са оправдание за недостойните, страхливите и безволевите; те са марксическото битие, което определя съзнанието, а когато оставиш битието да ти определя съзнанието, губиш душата си. Дяконът ни завеща християнската вяра в доброто и в човешката воля да го постигнем. Той искаше да ни накара да повярваме в себе си, в собствените си сили, защото знаеше, че „Който ни освободи, той ще ни пороби“.