Няма да пиша анализи на изминалите избори. Ще го направя, когато ЦИК обяви официалните резултати с преференциите, защото там има доста хляб за размисъл. Сега фокуса на общественото внимание е към Радан Кънев/Конфино/, който се е обидил, че другите от коалицията ходели на срещи с Бойко Борисов, а него не го извикали. И настана драма, разбиваща нежните сърца на десебарите. По време на кампанията потушиха скандала „Бойко”, но още вечерта на изборния ден Радан и компания побързаха да експлицират отново същия техен проблем: „Няма да подкрепим кабинет начело с Борисов!”

И се питам от доста време

какви очи имат тези хора,

спечелили 8% да се изживяват като морални стожери на обществените процеси, да поставят условия и квичат като заклано коледно прасе, ако някой си позволи да ги обиди. А каква е истината за тази тежка миазма, както написах преди доста време?

Знаете ли къде са селата Нова Надежда, Малево, Узунджово, Брод, Динево, Манастир, Корен, Горно Войводино? Не знаете, но те скоро ще станат места за поклонение на джихадисти-реформатори като Женя Георгиева от жълтите павета, защото те се превърнаха в единствените места в България където Реформаторския блок е категорично първа политическа сила. И то достигайки висините: 85%, 78%, че даже и 92%. Ако погледнем резултатите от изборите през годините назад се удивяваме, че в реформаторските села печелят или БСП, или ДПС. И сега целокупното селско население там се превръща в заклети фенове на Радан Конфино, Петър Москов или Пръмова-Кунева?!

Как става това изборно упражнение 

ще се опитам да ви обясня, любезни читателю, морален реформаторю…

Селата са в Хасковски избирателен район или РИК 29. От 2001 г. в този район различните сини, десни участници в изборите не са надскачали 4% бариера. Най-забележителният им успех бе, когато СДС взе 2.3%, а ДСБ 1.9% през 2005 г. Сега коалицията РБ /Д-р Енчев/ категорично се нарежда сред първенците – 13.4% с 15 565 гласа и там в Хасковско е първа от всички провинциални райони!

Нещо ме загложди и поех към тази Мека и Медина на моралните реформатори, за да се убедя с очите си като как стават тези главозамайващи успехи. Получих обилна и прелюбопитна информация. Водач на листата на моралната коалиция е Станислав Иванов – 33 годишен бизнесмен, собственик на бетонови възли в района, на кариери за добиване на инертни материали и още куп деятелности. Хората в Хасково не го свързват с никаква политическа сила: „Върти се навсякъде – БСП, ДПС, но никога и дума не е обелвал за политика – гледа си бизнеса. Пък за СДС и ДСБ и дума не може да става, то и ги няма в града от години.” – разпалено ми разказва настоящ общински съветник в града. Иванов успял да се включи без угризения в ценоразписа на Радан Конфино и шарил 100 000 лева за водаческото място в листата с обещанието, че със сигурност ще извади един мандат за реформаторите в района. Както видяхме не само „извади” един мандат, но при преразпределението като нищо щеше да издърпа и втория в листата. В пъзела дребна подробност е, че е син да дългогодишния хасковски кмет Георги Иванов, избиран през годините от десетина партии, включително СДС и БСП.

Реформаторът Станислав Иванов, който боядиса в синьо Хасковските села

Сядаме в кафене на центъра в Хасково и питам дали е правил кампания новия им депутат, а общинския съветник свива с погнусена гримаса: „Ква кампания? Всичко се върши на четири очи, той знае чудесно по селата къде са капиите на баща му, привиква ги, плаща топтан, а онези си знаят работата – курбани, кеш разплащане, после се повтаря упражнението…” Разглеждаме резултатите по хасковските села и го питам дали може да ми помогне с човек, който да ме разведе? Човекът се съгласява, върти телефона и след десетина минути пристига бай Тодор – висок, жив, на около 60 години. Разбираме се за 50 лв. и той отписва деня за обиколки в няколко реформаторски села. По пътя за с. Брод ми обяснява, че дълги години бил привърженик на СДС, но после Бисеров го отчаял и преминал към НДСВ/те плащаха най-коректно!/, отскочил и до Народен съюз и накрая се кротнал при Герб/Бойко е пич, каквото и да разправят/. Спираме на центъра на с. Брод, където резултатите са Реформаторски блок – 81 гласа, Герб - 69 и БСП – 30, останалите към статистическата нула. Питам досега как се е гласувало и получавам следния отговор: „Традиционно тук печели БСП всички избори, само по време на царската партия загубиха веднъж, а сега…” Бай Тодор ме запознава със Златан – млад мъж, който е шеф на Герб в селото: „Ами дойде сина на кмета на Хасково, привика ги, дал им някой лев и се почнаха едни курбани, едни музики и все бюлетина № 7, мислехме, че този път ще спечелим, ама…” Забелязвам, че в селото няма нито един плакат на РБ, за разлика от другите партии, но резултатите са отчаяли събеседника ми. Допиваме лимонадата и тръгваме към с. Узунджово. То е едно от най-големите в областта, обвеяно със славата на прочутия панаир, който събирал тежки търговци от цялата страна през Възраждането. Сега резултатите са направо стряскащи: Реформаторски блок – 495 гласа; Герб – 83, а БСП е със срамните – 49. Двете секции са направо заляни с бюлетина № 7, без преференции, без нищо, просто Станислав Иванов е отвял разни там Дилян Добревци, Лютви Местановци, Чавдар Георгиевци, Славчо Биневци или Емил Каловци – все тежки водачи на листите на другите основни играчи. Спътникът ми със самочувствие ме осведомява, че ще ме води при стара и опитна седесарка, която има информация за всичко, което се случва в Узунджово. Кривим с колата по разбити улички и спираме пред едноетажна къща с огромен двор. Пред нея е седнала жена на около 60-70 години и бърка лютеница. Баба Мария си намества очилата и стиска ръката ми: „Аз тебе те знам още от 1990 г. Тогава бяха други времената, митинг не съм пропуснала. От първите избори съм или член на секционна комисия или наблюдател.

Мъжът ми го умориха комунистите, а децата избягаха в Англия

още през 1992 г. Пращат ми пари, почитат ме, не мога да се оплача.” Опитвам се да спра пороя от думи, но баба Мария носи хляб и ни кани да опитаме още топлата лютеница: „За кой ли я правя като съм сама, ама навик. Внуците ще дойдат през лятото…” Бай Тодор използва затишието: „Ти нали си от РБ, седесарка си, момчето е дошло да пише как така толкова победихте на изборите. Я разкажи.”, а баба Мария без да се притеснява повдига очилата и започва: „Мен най-напред ме изгониха от СДС като казах на Иван Костов, че Бисеров е мошеник, аз познавам и баща му Дамян, и брат му Марио, и майка му. Цялата фамилия са такива като Христо – тихи, потайни, подли. После ме върнаха, сгрешили били, аз съм била правата, ама то белята беше станала. Изпратиха тук начело на листата един друг мошеник, приятел на Костов, Николай Вълчев, който не можа един процент да вземе и всичко се разсипа. Сега пък сина на Гошо Иванов, но той поне помогна на хората – раздаде на бедните по 50 лв., направихме два курбана в селото, дойде с тая Кунева и баща си и викат на събрание „От селото, ако гласувате за нас, никой няма да има проблеми в общината. Ще отпуснем пари, ще асфалтираме улиците, ще направим това, ще направим онова. Фанелки, шапки раздадоха, пари оставиха на Илия за още един курбан. Нашите хора са бедни, какво повече да искат – в двата магазина е пълно с вересии, от пенсия, до пенсия, после пак. Мен не ме гледайте, децата пращат, аз синьото знаме винаги ще развявам, не ми пука от никой. В село е така – който даде най-много, той печели.” Опитвам се да разбера все пак как е станало така – на миналите парламентарни избори, само преди година БСП в селото печели с 285 гласа е сега едвам взима 49, Герб тогава получава 204, а сега – 83, но пък сега РБ имат цели 495 гласа, а през 2013 г. ДСБ, ДБГ и СДС получават в двете секции на селото само 27 гласа, нещо не ми се връзва чак такова купуване да е имало и всички да си гласуват както са им платили, а баба Мария този път се издразни: „Еж го пък тоя! Няма какво да се чудиш, нашите хора са читави – като са обещали, че ще гласуват за кметския син и са взели пари – няма да се отмятат, няма да правим цигански работи, я. То на миналите избори СДС имахме само четири гласа в двете секции: аз, комшията Иван, аптекарката и един от горната махала, ама тогава никой не стъпи тука, а сега беше друго. Кунева дойде на крак и дадоха пари хората, комунистите бяха умряли като преброихме бюлетините. Имали повече от 80 души, ама зорлем се закачиха до 49 гласа – кешки и тях да ги нямаше…” Чувствам, че баба Мария се изнерви и подхвърлям, че това не е законно, а тя ме скастри: „А турците, а циганите, те да не правят много законно избори?” Тръгваме, не ни поканиха да си вземем пак от лютеницата, която бе прекрасна. Бай Тодор се усмихва и ми казва, че и в другите хасковски села ще е същата ситуация, но все пак тръгваме към с. Александрово: РБ – 147; Герб и БСП по 14 гласа.

Спираме на центъра и понеже бай Тодор няма познати тук вадя диктофона и импровизирам интервю с няколко души с един и същ въпрос: „Защо тук така убедително печели Реформаторския блок?” Всички ме поглеждат със съмнения и отговарят еднотипно, ами така били решили, така се случило, били нова формация и все такива. Влизаме в кръчмата да хапнем и там завързвам разговор с местния зевзек, но като му задавам същия въпрос, той ме поглежда с малките си очички и, за да не загуби още една почерпка, отговаря: „Ами платиха си хората, по 30 лв. раздадоха и това е. Ние сме малко село и всичко се знае. Нито един кандидат не е стъпвал тука. Дойдоха едни момчета, дадоха пари и казаха да гласуваме с № 7, даже не знам кои са тия, после разбрах. Що да не ги взема? На турците за Байрама що овце раздадоха…”. Допиваме ракията, поръчам още една на събеседника за откровеността и тръгваме към следващото село със симптоматичното име Нова Надежда, където също моралните реформатори са постигнали забележителен успех – 128 гласа за тях, 5 за Герб и 12 за БСП.

На нещо, приличащо на чаршия стои кметския наместник и се почесва – едър, червендалест тракиец. С бай Тодор имат стара приказка и въпросът на спътника ми е директен: „Стояне, нали бяхте червено село, откъде се взеха тия гласове за десните тука, бе?”. И следва самодоволен отговор: „Ако не бяха членовете на секционната комисия от Хасково и наблюдателите Герб нямаше да получат и тия 5 гласа, всичко щеше да отиде за кметския син. Знаеш ли колко ми дреме дали са десни? По 40 лв. дадоха, половината преди и половината след това. Бабичките се избиха да драскат за тях, това са си 40 кинта бе, Тодоре!” Мисля си, че с право това селце носи красивото име Нова Надежда – Нова срещу 40 лв. и на следващите избори още толкова и пак Надежда… Тодор и Стоян си говорят техни работи, а аз се отказвам от предварително набелязания план за обиколката. В селата Стамболийски, Динево, Малево, Манастир, Мандра, Корен, Горно Войводино резултатите са като под индиго – огромни победи за реформаторите и 10-20 гласа за другите партии. Не знам, но май няма секция на жълтите павета, където моралните реформатори да са първа политическа сила, но тук в хасковските села това си е правило, все едно някой е написал на избирателната табула раза – Да живее Реформаторския блок и кметския син! Джихадистката Женя Георгиева вече ще ориентира своите реформаторски излияния във Фейсбук към прослава на хасковския избирателен корпус, който носи стряскащи победи за нейната чиста и свята политическа любов!

Такива неща си мисля докато стигаме Димитровград и виждам, че 

на офиса на фирмата „Пайнер” виси плакат на реформаторския блок,

който ни известява за голям концерт за коалицията с участието на Анелия, Райна, Кали, Тони Стораро и Луна, май имаше и още от непреходния роден певчески „елит”. А по радиото съобщават, че първият осъден за купуване на гласове е търгувал в полза на Реформаторския блок, а как сладко и мазно звучат думите на Меглена, Радан и Петър, че били „морални политици, не купуват гласове и разчитат на съвестта на избирателите”.

Но всъщност какво толкова е станало? Нека да честитим победата в хасковските села на Радан Конфино, Меглена Пръмова и разбира се на големия победител Станислав Иванов! Реформаторите нито са първите, нито последните, овладяли една престъпна технология за набавяне на повечко гласове, знаейки, че няма такива идиоти като мен от прокуратурата или от МВР, които да се поразходят в провинциалния Клондайк на властта. Сега могат спокойно да поставят „морални” ултиматуми и да се изживяват като „десни” политици. До следващите избори…

П.П. – Изписвам Радан Кънев като Конфино, защото това е истинската му фамилия. Той е племенник на убитата в Пловдив комунистическа терористка Солчи Конфино, както признава в блога си.