Васил Велев, Лондон, специално за Faktor.bg

Както преди всички избори и сега въпросът за или против масовото допускане не чужденци на трудовия пазар на кралството е централен в изборната кампания. Макар че гласуването за Европарламент няма пряко отношение към управлението на Великобритания, то все пак е показател за настроенията на избирателите преди парламентарния вот през май 2015.

Едва ли вече има някой на острова, който да се съмнява, че опасенията от българо-румънско цунами по тукашните брегове бяха неоправдани. Всички си спомнят истерията преди отпадане на ограниченията за работа на пришълци от двете страни в края на миналата година. Журналисти и телевизионни камери бяха заложени по британските летища в очакване на нашествието. То така и не се състоя. Камери и микрофони уловиха един румънец, който на приличен английски обясни, че е пристигнал да работи, а не да разчита на подаяния от държавата. Говори се, че въпросният румънец бил нает от някаква фирма, но уволнен малко по-късно. Причината е, че вместо да си гледа работата, той по-цял ден давал интерюта на таблоиди, които не могат да се примирят с факта, на

нашествие от Балканите няма да има

И досега обаче популистката преса и политици продържават да повтарят колко опасна е неконтролираната имиграция за Обединеното кралство. Кампанията върви в две направления- източноевропейците взимат работата на местните и второ- злоупотребяват със щедрата социална система.

Истина е, че във Великобритания има фамилии, в които няколко поколения не са пипвали работа и разчитат само на държавата или по-точно на онези, които работят и плащат данъци. Вярно е също, че при управлението на лейбъристите границите на Великобритания бяха широко отворени и тогава се изсипаха милиони поляци, латвийци, литовци, словаци и какви ли не. Британските политици се усетиха, че става нещо опасно когато вече беше късно и си го изкараха на българи и румънци.

Познавам доста българи във Великобритания, но не знам нито един който да разчита изцяло на помощи. Не казвам че няма злоупотреби със социалната система. Има, но те са по-скоро изключение. Факт е, че почти всички българи (и румънци), които идват на острова търсят някаква работа. Друг е въпроса как разбират работата. Знам за българи, които крадат от работните си места всичко което се мести и след това го продават в Интернет. Те не се крият, хвалят се. В български авто-сервизи, където други българи ходят уж за по-евтино, монтьорите все още се държат с клиентите като владетел с васал. Има и наши сънародници, които се наемат с работа като свързване на бойлери, електрически уреди или тръби с добре познатото "няма проблем". Често се оказва, че проблем не само има, но и трябва да се плаща двойно и тройно за преодоляване на щетите. Има, разбира се ,и много други българи, които са професионалисти и са ценени за това.

Основното е, че повечето българи, както и другите източноевропейци в кралството работят. Те може би натоварват допълнитено образователната система, транспорта и здравеопазването, но не източват милиарди във вид на социална помощ. Ако политици-популисти плашат избирателите с тях, то е защото не е политически коректно

да се говори за цветнокожи имигранти

Дори и намек че трудолюбието не е най-силната черта на сомалийци, нигерийци или пакистанци се възприема като откровен расизъм и те изхвърля от изборната игра. Къде, къде по-безопасно е да се заяждаш с полски водопроводчици например. Те идвали и подбивали цените на услугите. Не е ли това идеята на свободния пазар?