Панайот Ляков*

Някога Иван Костов казваше: „Никой от нас не струва и пет пари без СДС”, както и че няма национални политици, а всеки трябва да си „тежи” в региона. Смисълът на думите му бе, че силата ни идва от организацията - тя е по-важна от всеки от нас и всички трябва да работим най-напред за нейния авторитет. Времето го опроверга до известна степен, защото той струваше повече и без СДС и благодарение на безспорното му лидерство ДСБ започна политическото си битие. Партията не успя да се развие като дясна алтернатива поради липса на достатъчно обществена енергия и тежки политически грешки, фаталната от които бе неморалната „Синя коалиция” с отреченият и корумпиран СДС (за оцеляване!).

Какво се случи с ДСБ, 

начело с новия председател Радан Кънев? Вместо да се поучи от грешките, които изхвърлиха ДСБ от парламента и да започне да гради истински нов десен проект, свръх амбицията на Радан го върна в края на историята. Продължи политиката на оцеляване, която отхвърли при избирането си и инициира създаването на Реформаторския блок (РБ) - нова фасада, но със стари „маймуни”. Още тогава написах статията „Широката коалиция е като широка маса” за отрезвяване на реформаторите, че те са изборът на протестиращите и това им гарантира автоматично политическо лидерство. Явно участниците в „новия формат” не бяха разбрали, че гражданите искат фундаментална промяна и старата и неефективна коалиционна форма не може да я осъществи. Това бе ахилесовата пета на блока, в който гражданското участие остана показно, без реална политическа тежест, партийното разслоение продължи с разнопосочно говорене и отсъствие на единна политика в ключови сфери.

Блокът не се наложи като лидер

и десните избиратели се оказаха прави, че единствената цел на отхвърлените политици бе да седнат отново на „широката маса” тоест да влязат в парламента. За да защити компромисния и неморален съюз с компрометираните партньори - СДС и ДБГ, Радан Кънев извади тезата за експертния потенциал на „умрели”-те партии, който трябва да се използва – твърде несъстоятелна, защото експертите на гражданската общност са повече, по-обективни и по-компетентни.

Резилът продължи в парламента с включването на АБВ – проруската, болшевишка партия на Г.Първанов (агентът на ДС „Гоце”) в управляващото мнозинство (Ивайло Калфин, министър и зам.-министър председател и др.). Парадоксът десните реформатори да участват в едно правителство с „Гоцета” – комунисти антиреформатори можеше да се случи само в страната на чудесата България, където всичко е възможно.

Как приключи този неестествен пъклен съюз? Най-важните конституционни промени относно съдебната система катастрофираха и чак тогава председателят на ДСБ разбра, че партньорите му били разбойници и всъщност реформите са последната им грижа. Напълно логично СДС и ДБГ като конформистки и зависими организация подкрепиха предложението на „Гоце”, виден строител на ОММ (олигархично-мафиотския модел) и гарантираха властта на главния прокурор – яростен антиреформатор. Съдебната реформа беше провалена. Първото сериозно изпитание потвърди, че РБ, формиран от партийния инстинкт за оцеляване, е обречен поради ценностна 

несъвместимост между двата полюса

Всичките следващи ходове на Радан Кънев бяха опит за измъкване от капана, в който съзнателно бе вкарал партията. Най-нескопосаният бе самопредлагането му за десен кандидат - президент, увиснал след мълчание и липсваща подкрепа. Последва гафът с номинацията на Росен Плевнелиев и пак амбициозната претенция да оглави Реформаторския блок (на конгрес – сделка: Радан става „лидер” , а ДСБ подкрепя кандидат за президент, посочен от партньорите).

Всички тези напъни , показаха, че му липсва основното лидерско качество - компетенция за стратегическо виждане. Политик, който не може да прозре резултата от действията си в краткосрочен план и панически се спасява от сполетялото го бедствие е сянка, имитация на лидер. Затова с председател, за който личните амбиции и кариера са над партийните интереси, ДСБ не я очаква светло политическо бъдеще.

Един от спасителните му ходове е гръмко обявявания на няколко пъти в медиите нов десен проект, който все повече ми заприлича на НЛО .

Пак се споменават гражданите, включването на чутовни експерти, които ще подсилят партията, някакви съюзи с неясни функции за разширяване на влиянието,но образът е неясен – предполагам и за самия Радан Кънев. Затова бих му препоръчал, докато още е председател (и мисли, че не струва и пет пари без ДСБ) две неща. Първо, да направи диагностика на партията, защото

ДСБ в момента прилича на СДС през 1994 г.,

организация в насипно състояние, със силно свит състав и никакво влияние в цели региони. Новият десен проект може да се изгради около силно, добре структурирано дясно ядро, каквото в момента липсва.

И второ, би могъл да използва модела на партия-алианс, подробно развит в книгата ми „Очакване на лидера” (изд.Белопринт, 2011 г), която му изпратих след избирането за председател на ДСБ. Най-важната му особеност е, че се изгражда мрежа за партньорство – най-модерния тип организация с равностойни участници - политически структури, местни общности, граждански сдружения, авторитети и др., kf прехвърляща партийните граници. Центърът и на управление е фундаментално изместен към разкриване и усъвършенстване на човешкия потенциал. Партията – алианс е привлекателна за хората етична, отговорна пред обществото и конкурентноспособна организация, използваща управленски иновации, например собствен компетентностен модел, ориентиран към създаването и управлението на знания.

Изграждането на такава организация ще бъде дълго и тежко, но няма друг път за възкресяване на дясна алтернатива в България. Това не е работа за кариеристи, за псевдолидери и пишманполитици. С нея могат да се захванат смели, почтени и откачени българи, които все още вярват, че може да се живее и с кауза. Те трябва да разгонят корумпираната политическа класа, която се продаде и превърна политиката в мръсен бизнес. Иначе ги очаква блатото на псевдодемокрация или емиграция.

*Панайот Лякков е професионален политик. От 1995 до 2001 г. е бил председател на Общинския и на Областния съвет на СДС – Пазарджик. Народен представител от СДС/ДСБ в 38-то и 39-то Народно събрание.

През 2008 г. защитава докторска дисертация в НБУ, в която модернизацията на политическите партии се свързва със съвременните управленски теории и се прилага компетентностен подход за изследване на тяхната конкурентноспособност. Изследването е базирано върху дейността на партиите СДС и ДСБ в периода 1997 – 2007 г.

Автор е на монографията „Партиите – компетентни или „мъртви” и на още пет книги, последната от тях „Кой уби СДС”.