Христо Марков

Новият херой - пенсионерът ген. Румен Радев назначи служебния кабинет, който ще ни води през светлите дни до новите избори. В медиите преливат благославящи и възторжени коментари, дежурните надежди и бравурни очаквания. В интерес на истината можеше да е и по-зле. Например да пренесе половината от администрацията на Корни от „Позитано” в сградата на Министерски съвет или да трансформира военните си приятели

от фуражки в министри

Радев не направи това, но на мен ми горчи от подхода му – той просто попадна твърде рано в изпитания партиен модел, който точно той се кълнеше, че ще наруши.

И за пореден път се убеждавам колко мъдър и прозорлив е нашият народ. Преди около месец пием кафе с комшията и политически ветеран Гечо Паздерката от квартала и обсъждаме като какви хора ще назначи Радев в новия кабинет, а Гечо реагира светкавично: „Обзалагам се, че ще извади хора от НДСВ. Те са като слънчогледите – обръщат се откъде светне.” Тогава възразих, а сега ще трябва да почерпя без възражения, защото Гечо излезе съвсем прав. С назначаването на Огнян Герджиков се реанимира уж погубеното НДСВ, а неговите щатни хвалители /Паси, Каролев и т.н./ са като цветарки по телевизиите и преливат от лиготене за възхвала на Герджиков и целия сонм от бивши царисти. Ама не е само бившия председател на Народното събрание/свален между другото за „грубо неспазване правилата на парламентаризма”/. Да ви говори нещо името Ради Найденов? Ама не на сегашния служебен външен министър, царски слуга по времето на НДСВ, дипломат, а още преди това зам. военен министър и съветник на казионното БЗНС. Не, става дума за дядото, който носи същото име. Попитайте някой стар земеделец никола-петковист и той ще ви каже, че още го побиват тръпки от това име. Защото Ради Найденов- старши е авторът на Закона за забраната на БЗНС-Н. Петков, с който партията бе забранена,

лидерът й обесен,

а хиляди земеделци поемат пътя към комунистическите концлагери. Същият този партиен храненик Ради Найденов е несменяем министър на правосъдието от 1946 до 1958 год. – най-страшните години на комунистически терор. В Плевенско още разказват за жестоките репресии, на които са били подложени от техния земляк. Между другото, дядото на Цецка Цачева е убит след присъда, продиктувана от земляка му Ради Найденов! Това е положението – дойде време внуците да се разпореждат след децата – комунистическата номенклатура е неунищожима и се предава до девето коляно.

Никога няма да повярвам, че съставът на служебния кабинет не е бил дискретно консултиран с водачката на БСП Корни Нинова от с. Крушовица, Врачанско. Това си го написа съвсем открито в социалните мрежи и един от кандидатите за слава непреходна – проф. Боян Дуранкев. „Благодаря за хубавите думи за мен на Корнелия Нинова и проф. Румен Гечев при обсъждането за служебен премиер при президента Радев.” – това са точните думи на Дуранкев, пък вие ми разказвайте как Радев не се допитвал до БСП, ама нейсе.

Думата, притеснението и лошия дъх в устата ми е от т. нар. обедни десни, които са „десни” само ако има лично за тях „постни дробчета” по сполучливия израз на бившия ни президент Петър Стоянов. Тези мушмороци са в състояние да предадат майка си и баща си само и само някой да им подхвърли малко властчица. И се изкачват по стълбичката на Смирненски упорито и целенасочено. Няма земна сила, която да ги спре! „Това идеали, това партия, това коректност, ценности и морал – абе, бош лаф, бе! Ти ми дай Солунската митница и глей как я скалъпвам властта…” Нали се сещате за носителя на този знаменит български монолог? Сега можем да го трансформираме и като: „Какви десни, какви консервативни идеали, какви народни партии, бе кьорпета?! Вие министър ме направете и гледайте как ще я скалъпя политиката.” – това е рефренно повтарящия си монолог на новите ганьовци, които за срам на идеалите по-често са „десни”, ама то и Ради Найденов-младши бе май десен…

Става дума за новия вицепремиер и министър на здравеопазването Илко Семерджиев – поредния

„десен” хамелеон,

който повторно дебютира като министър при ген. Радев и царско-социалистическата му трупа за властване. Ама то не е трудно човек да си го опише, ако има някой да проследи политическата му биография. Зъболекарят от Гоце Делчев започва като заместник на здравния министър още по времето на печално известното правителство на Любен Беров, после се прехвърли при Иван Костов, стана и шеф на Здравната каса, поведе и ДСБ на едни избори в родния си край, не успя, но пък намери за кратко пристан при Мара Мисса/Капон/ и Пасионария Надежда Нейнски,после напуснал ДСБ, защото те направили коалиция с „лявата” Герб, а сега пристана на „десния” Радев, пък и преди близо десетилетие обвини НДСВ, че му препънали здравната реформа, но сега е вице на царския довереник Герджиков. Нали остава много горчив вкус от лупингите на такива политически пумпали? Семерджиев е просто най-видната еманация на безпринципността. Има още такива сленчогледи по израза на Гечо от Кършияка. Николай Денков бе заместник на „десния” Тодор Танев, човек на РБ, но напусна, защото дошла „лявата” Пръмова-Кунева, а сега се връща на бял кон вече като титуляр; Малина Крумова бе заместник на Томислав Дончев, а сега е изстреляна като цял вицепремиер, който ще наблюдава усвояването на европейските фондове. Мога да дам и още подобни примери.

Тенденцията обаче остава и тя обяснява защо през тези 27 години не се създаде истинска дясна партия, с адекватен профил на патриотична, коректна, народна и лоялна организация. Просто българските десничари в огромния си брой се оказаха, че са неудовлетворени хора с непомерни амбиции за властване, за които присъединяването към някаква партия е като

сменяне на мръсните чаршафи

и замитането на вчерашния боклук. И с годините тази тенденция сякаш се задълбочава все повече – просто хората вече нямат доверие на никой от тези тарикати. Сякаш преди време имаше някакъв елементарен хигиенен навик, а с годините се нароиха все по-нагли примери. Със Семерджиев бе министър при Любен Беров и скоро починалия Валентин Карабашев, но Вальо след като не приеха плана му за приватизация просто си подаде оставката от правителството и напусна политиката, а бе само на по-малко от година министър, но имаше морал, докато Семерджиев достигна до неподозирани висоти. Само и само да има кой да му предложи „постното дробче” на министър. Един приятел предположи, че Илко Семерджиев е станал министър и вицепремиер заради активното му членство във Великата Ложа на Старите Свободни и Приети Зидари в България, която била „велика”, но никъде не е призната, което не пречи на „братята” да си пласират протежетата. Само да добавя, че там според разследване на „Биволъ“ членуват и такива светли персони като Валери Митков – печално известният собственик на завода в Горни Лом, където бяха взривени около 15 души, бившият охранител на Тодор Живков Румен Ралчев, Емил Хърсев, Росен Карадимов, Борислав Гуцанов и още герои-строители на светлите масонски бъднини. Тя, компанията на Семерджиев всъщност обяснява и по тази линия неизтребимото „обедно десничарство”, което превърнаха в символ на безпринципното връткане от партия в партия и от правителство в правителство, просто стил, може би разположен в ценностните критерии на техния гуру Иван Костов.

Чудя се само дали да търсим в лицето на Огнян Герджиков новия Фуше или пък съвсем бързо Румен Радев попадна в безотказния партиен клиентелизъм. В последния месец всъщност Герджиков си направи много умела кампания – уж все случайно попадаше под прожекторите я в президентството, я в парламента/дори когато се заклеваше Радев/, ама бил там случайно, ей така съвсем случайно, почти без работа. Нали не предполагате, че сме каракуди и кълвем на каквото ни подхвърлят Радев, Герджиков или Семерджиев??!

Лошото е, че винаги оставаме с лошия, тръпчивия дъх в устата от поредния „десен” политик, за който принципи и идеи са просто бош лав работа. Важното е да им върви митологията…