Хляб и пасти

Няма нужда от камъни и сопи, а от политически кураж и правилен компас

08:10, 12 Август, 2015

Петър Бояджиев, Франция

Към края на парламентарният сезон се случиха събития, които очертаха контурите на една, за много хора неочаквана политическа конфигурация. Няма да се спирам на всичко. Имаше достатъчно коментари и реакции, и е излишно да ги повтарям. Моите виждания съм ги изложил в профила ми във Фейсбук и в групите в които участвувам, така че тези които се интересуват са ги видели и сме дискутирали.

Ще се спра само на тъй наречения исторически компромис свързан с евентуалните промени в конституцията.

Първо защото поради непознаването на материята от голяма част от гражданите, забелязах шокиращи манипулации от страна на отговорни фактори от управляващото мнозинство, което е повече от скандално, въпреки, че в България едва ли има нещо което да скандализира.

Затъването в лъжата и манипулацията

е достигнало точката, зад която е нищото. Чух твърдения, че между трите гласувания, можело да се навакса пропусната точка за явното гласуване на решенията в ВСС. Това е или лъжа или пълна некомпетентност. Такова нещо не се допуска от конституцията. Там са предвидени три гласувания на един и същ текст, като има изискване тези гласувания да са в различни дни. Всъщност за внасяне на предложения за промени в конституцията няма задължение, вносителите да са 180.

Там чл. 154 ясно казва:

(1)Правото на инициатива за изменение и допълнение на Конституцията принадлежи на една четвърт от народните представители и на Президента, тоест 60 депутата.
(2)Предложението се разглежда от Народното събрание не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването му. и

Чл. 155.

(1)Народното събрание приема закон за изменение или допълнение на Конституцията с мнозинство три четвърти от всички народни представители на три гласувания в различни дни.
(2)Ако предложението получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, предложението се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители.

Така че събраните 180 подписа бяха с цел гаранция, че предложението ще получи нужните 180 гласа при трите гласувания.

За мен е много показателно в каква кал е затънала България за да може един вице-премиер и председатели на парламентарни групи да лъжат така безогледно и да няма кой да вдигне завесата.

Тук не става дума за това, добро ли е или не споразумението. Става дума за безогледното и нагло лъгане на хора, отговарящи за управлението.

Другата причина да пиша е свързана пак с Консституцията. Много фанфари, реки от заклинания и какво ли още не се чуха. А всъщност Конституцията е погазвана по най-безогледен начин още след първата година на нейното публикуване. И това с мълчаливото съгласие на цялата политическа класа - от най-ляво до най-дясно. За какъв конституционен ред можем да говорим след като основният закон на държавата не е спазван. Няма, малки или големи нарушения на конституцията. Има прилагане или нарушаване на нейните разпоредби. Всеки може да се отнесе към Преходните и заключителни разпоредби и може да се увери. Веднага чакалите ще скочат, че не съм юрист. Кротко, Проф. М. Славова е категорична в коментар от края на юли тази година: „…от 169 текста в Конституцията, има повече от 60 бланкета, препращащи към закони, които трябваше да бъдат приети в тригодишен срок от влизането ѝ в сила. Но това не се случи. Не се случи и друго. В Конституцията беше заложена идея за имплицитно неприлагане на онези закони и подзаконови актове, които противоречат на духа на Конституцията. Това е нещо, което българските органи на изпълнителната власт и българските съдебни органи, никога не направиха…“

Аз ще добавя и Параграф 3 от преходните и заключителни разпоредби, който също никога не е спазен.

За какъв конституционен ред можем да говорим тогава. Но

червената мафия се подсигури с комунисти конституционни съдии

и дерибействат вече повече от 2 десетилетия. Разбира се си избират и политически противници, които системно изпращат парата в свирката, а колелетата си се въртят в правилната за комунистите посока.

След по-малко от 3 месеца, обаче, се открива една историческа възможност много неща да се променят. Дали ще бъде използуван този шанс е друг въпрос. Четирима от конституционите съдии ще бъдат сменени. Двама ще посочи Президентът, един НС и един от гилдията на магистратите. Ако тези съдии са така избрани, че да са в услуга на проевропейския правов ред в България, пред страната може да се отвори широка вратата за едва ли не революциони промени. Това е истинският историчеки шанс за едно проевропейско бъдеще на България. Тук куражът и решителноста на Президента е от първостепено значение. Знам, че това за което говоря, много добре се знае и от засташените почитатели на статуквото. И други неща може би знам, но не му е дошло времето да ги говоря.

И последно, в случай, че съотношеието на силите в КС се промени в полза на привържениците на проевропейския правов ред, топката отива в ръцете на Президента. Ако той, набере кураж, подсили правният си екип и реши масивно да се възползва от правата дадени му от член 150 на конституцията да сезира КС за камарата неконституциони актове в държавата, нещата могат да отидат към сериозни промени. Ако отчетем, че и във Върховния касационен съд се върви към сериозни промени в добра посока бихме могли да погледнем по оптимистично. Но повтарям БИХМЕ! В България куражът е много дифицитна стока.