Петър Бойчев

Не съм гледал филма на Максим Генчев за Левски и няма да го гледам. Демокрацията има много лоши страни, но една несъмнено добра. Имаш избор. Няма как да ме накарат да вляза в киносалона насила или под строй. А и не ми е интересно. Може да звучи претенциозно или грандомански, но никога не бих гледал продукт на популярен автор на реклама за кренвирши. Особено пък игрален филм за Левски, изграден на базата на „исторически магнетизъм и документална стилистика”, както пише в сайта на филма.

За жалост обаче очевидно хиляди мои сънародници не се възползваха от правото си на избор и гледаха лентата „Дякон Левски”. И стана една…Навръх кончината на Апостола по телевизиите се водеше безумният спор псувал ли е в действителност Васил Левски. Майко моя, родино мила, както би казал другият ни народен гений Христо Ботев. Също с нерадостна кинематографична съдба, междувпрочем. Въпреки че върху него не се упражнява автор на реклами.

Така или иначе за толкова много години Васил Левски успя да вдъхнови един филм още в зародиша на българското кино, чиято лента обаче е изчезнала. И един сериал, който гигантският талант на Калоянчев превърна в комедия, на което плахият и свенлив Илия Добрев в ролята на Левски не можа по никакъв начин да попречи.

Десетките нереализирани сценарии пък сякаш показаха 

силата на българския гений на завистта,

беше ясно, че един такъв филм те изстрелва в орбита. И никой не бе допуснат до славата. Голямата жертва беше Радой Ралин, който умря без да види раждането на най-свидната си рожба – филма си за Апостола. Интересно къде е сега този сценарий и не е ли все още спасяем?

Всеки има право да направи лош филм, казва сценаристът Георги Иванов, който пръв разби продукта на Генчев. Но според него трябва да има критерий. Критерии имаше и комисии имаше, но при комунизма. Тогава писач на реклами не би си и помислил да прави филм за Левски. Сега, Георги, той е намерил пари, киносалон и зрители. Ти обаче имаш избор.

Не бил показан като герой и Левски е икона, а иконите не псуват, са другите обвинения на критиците. И най-вече – защо ги няма най-известните думи на Апостола – ако печеля, печели цял народ, ако губя – губя само мене си. Е, времената се менят, а с тях и нравите. 

Максим Генчев спечели, а загуби цял народ, 

който пак не видя героя си както иска.

И така в деня на обесването на Левски народът спореше цял ден дали той е псувал или не е псувал. А псувнята е последният проблем, с който трябваше да се занимаваме днес. Обиден от всички, изоставен, предаден – защо да не изпусне нервите си на път към бесилото. Нашият проблем и нашата тема днес беше друга. Нашият проблем днес е защо българин го предаде, защо българи не направиха опит да го спасят докато две мършави заптиета го съпровождат от Къкрина чак до София. Защо четирима българи го осъдиха. Него, Апостола - като терорист, крадец и убиец. Защо във вече освободена България братът на Левски Петър Кунчев, участник в легията на Раковски, Ботев четник и опълченец на Шипка беше оставен да проси.Това трябваше да коментираме днес. Народе????, а не о-у-у-у Левски!