Нихилизмът и безкритичният национализъм битуват по всички географски ширини. Струва ми се важно мнозинството наши съграждани да намерим полезното и перспективно пространство между тях. Това написа на страницата си във Фейсбук политологът Огнян Минчев.

Той разсъждава около две събития, които накараха българите, от една страна, да бъдат разочаровани и от друга – да се чувстват горди – загубата на Кубрат Пулев от световния в професионални бокс Владимир Кличко и второто място на Крисия, Хасан и Ибрахим ва детската Евровизия.

“Нихилизмът е преди всичко провинциализъм - комплекс от принадлежността към "непрестижна" нация, която мирише на чесън и пот, която няма оправяне, защото е дебелоглава и традиционно се командва от простаци. Според Тончо Жечев провинциализмът не е място в пространството, а във времето - в периферията на времето (той го беше казал по-хубаво...) Истеричният анти-национализъм на левите "постмодерни" либерали е идейна легитимация на провинциалните нихилисти, защото идва "от високо" и от "правилното място" - от "центъра на нещата". Няма мирово съзнание - истински космополитизъм - без здравословна, некомплексирана национална, градска, махленска, семейна принадлежност. Тези идентичности са вписани една в друга. Анти-националният "космополитизъм" е претенциозна табела на куха глава... Но и умилението от всичко родно - каквото и да е то - също мирише на комплексарщина и на простотия. То е нихилизъм с обратен знак. Извинете ме, но дори един простак да стане най-световния шампион по каквото и да е - няма да се зарадвам само заради това, че е българин. Разбирам истеричната подкрепа за такъв човек - тя е израз на една дълбока национална криза. Израз е на неистовото желание на българската общност най-сетне да помирише успех, да се зарадва, да тръгне напред и нагоре. С всички сили бих подкрепил този стремеж - не и на цената да казвам на черното бяло, да славословя недостойно поведение и публична излагация. Няма да го направя, защото тази излагация ощетява, а не подкрепя българското самочувствие, идентичност и оценка в очите на другите. Много се радвах на Крисия, Хасан и Ибрахим, мисля, че заслужаваха и първото място... Но ако сме достойна нация - няма да спрем при тази радост, а ще отидем нататък: какво правим за талантливите деца, за всички деца - защото дете без талант няма! Какво правим за това днешните деца да бъдат утрешните успешни граждани на България? Нихилизмът и безкритичният национализъм битуват по всички географски ширини. Струва ми се важно мнозинството наши съграждани да намерим полезното и перспективно пространство между тях”, завършва поста си Минчев.