Виктор Суворов *

Наследниците на Сталин сега са в Кремъл, а на паметници на Сталин и други съветски функционери русите още слагат цветя и им отдават почит. На аз разбирам тези хора. Другарят Сталин си е другарят Сталин. И този другар Сталин е пролетарски вожд, той няма яхти, дворци, ролс ройсове. Тоест, работата е там, че на този диктатор не са му нужни съкровища и жени, той консумира власт. На него не му е нужно нищо друго, той се опива единствено от властта. Той не играе в този театър - на мишки и котки. На него му е достатъчна само едната звездичка, която му бе дадена от СССР. След това той получава и орден на труда на 60-годишнината. Удостоен е и с орден „Соворов“ – първа степен и два ордена на победата, но тях той никога не носи. На всички паради генералисимус Сталин носи само тази маршалска звездичка. 

Ако погледнете всички негови фотографии, на тях той винаги е с ботуши, рубашка, красива военна форма. Той е прекалено строг, бих казал един човек аскетичен, който създава държава, той е строг баща, човек, който раздава наказания и разстрелва тези, които са виновни, но и невинни хора. На фона на днешното разложение, обаче, всичко това подвежда хората да гледат на него с тези очи. Все пак неговата дъщеря живее в Москва, за разлика от децата на повечето днешни управници, чиито деца живеят в Ню Йорк. Въпреки неговата бруталност, той праща и двамата си сина на фронта – единият умира, а другият е летец, който всъщност е жив смъртник на фронта. Нека да си спомним за Николай Втори, чиито дъщери са сестри на милосърдието и то във войнишки лазарет... Може ли да си представим дъщерята на Путин да се грижи за ранени войници, но по онова време? Не можем. Затова разбирам хората, които виждат ставащото днес – някакви призиви за смирение, на 

фона на това свинство и скотство в Русия

Това кара хората да се обръщат към „светлото и велико минало“. А днешната власт в Русия има нужда да възкресява спомена за Сталин, защото няма друг. Нито Хрусчов, нито Брежнев или Чурненко могат да бъдат нечии икони. Сталин беше красивият звяр, но никога не е бил глупак.

Но смятам, че декомунизацията и в Киев, и в други градове, свързана със свалянето на паметници, с преименуване на улици, 

кръстени на палачи и агресори от времето на СССР,

е добър знак, не само в Украйна, а навсякъде, където се случва това. Защото това са знаци, оставени от един страшен звяр, който от където минава ръмжи – „това е моя територия“. Подобно на Червената армия, която минавайки от някъде, набелязва тази земя като своя територия. Ето, например, в България – паметникът на Альоша се издига на един от хълмовете в Пловдив. Този див звяр нарича тези паметници свои знаци и как се отнася към тях – никой да не ги докосва. Тези паметници - знаци трябва да бъдат премахнати завинаги. Там, където тези паметници са свалени – животът се развива нормално, но там където все още стоят – не може да има нормален живот, той е кармически обречен.

*Част от интервю на Дмитрий Гордон с бевшия съветски разузнавач и писател Виктор Суворов

Превод: Faktor.bg