​Потъването на ГЕРБ, диапазонът на паметта и елементарната мечта за спържа и туршия

Д-р Любомир Канов

Вероятни причини за потъването на кораба ГЕРБ в тези избори.

1. Неправилен избор на жена, макар и базисно почтена, в ситуация на инвазия от ислямистки тълпи от Изтока, които неизбежно включват дълбинни инстинкти на самосъхранение с много древен произход. Това се вижда от Брекзит, вероятно движен от същия инстинкт. Народът по усет иска генерали в трудни времена. Отделно, това е изключително тъпо решение, но подплашена от заплахата тълпа реагира точно така. Това е и причината т.нар. Патриоти да жънат масивна подкрепа. Можеше да се предложи много достоен контраадмирал, като контрапункт на льотчика, който обаче беше похарчен от ГЕРБ безполезно.

2. Подценено беше желанието на народа да смени начина по който функционира Системата, а Народното Събрание, председателствувано от Цецка Цачева е абсолютната видима цел за недоволството от политическата класа. Комунистите разбраха това и много хитро се скриха зад привидно аполитичния и незасран офицер, защото ако бяха извадили Корнелия Нинова, щяха все пак да загубят. Избегнаха идентификацията, подобно на политически талибани, които слагат пред себе си заложници, когато влизат в сражение. Наистина, този път поставиха пред себе си военен, човек-офицер, но принципът е същият. Сега 

червената и подкупна просъветска пропаганда

ще може да оцвети политическата карта на България с червено моливче и да триумфира. Остава да се разбере дали генералът под натовската си униформа не е спастрил стар червеноармейски ватник.

3. Опитът на Б. Борисов да предизвика народът към някаква обективна оценка на постигнатото от неговото правителство се провали по няколко причини:

А. Нетърпението на огромни маси от хора за бързо подобряване на живота им, което не се състоя достатъчно бързо и безспирната пропаганда на медиите срещу него и неговото правителство, изцяло подчертаващи само негативите. Наричат го умора от властта. Народните маси, възпитани от социализъма, пасивно очакват нещо да им се даде. Оскърбени са, защото живеят зле. Но нищо не помнят.

Б. Имаше арогантност в очакването народът да бъде сплашен от перспективата на Орешарския вариант. Не, народът няма добър диапазон на памет, той има смътни инстинктивни страхове, но котвата на неговото дънно мислене мъждее някъде долу, в сутерена на елементарната мечта за спържа и туршия. Той трудно може да бъде съблазнен с брюкселска мечта за благоденствие или с перспективата за тежък труд и дисциплина от западен тип. Трябваше да се разрешат казаните за ракия, а не да позволят на Брюксел да измерват кривите краставици и дължината на презервативите. Но това не беше възможно в рамките на ЕС. Орешарски не беше достатъчно плашещ за огромното мнозинство от гласуващи, както не беше нито Луканов, нито Виденов.

В. От Борисов нереалистично се очакваше да възстанови някаква справедливост. Да подгони "лошите". 

Тъпашко очакване,

което не разбира, че той не притежава никаква съдебна или прокурорска власт, а че вероятно го чакат в Безистена на "съдебната система" секирите на прокурори, следователи и прочие, с готови обвинения срещу него, сложени на трупчета, щом падне от изпълнителната власт. Те го оприличаваха на Тошо Живков, но изглежда не искат да си спомнят, че той наистина няма абсолютната власт, която Тошона имаше и че Европа никога няма да му позволи да я узурпира.

4. Дясно мислещите хора мразеха Б.Б. наравно и всъщност даже повече, отколкото мразеха Станишев, Гоце, Корнелия, Свинаря, Йотова, майор Деянов, Инкасатора, Доган, Сайдера, всички ченгета в НС и мерзката класа на онези комуняги-милионери, които откраднаха бъдещето на младите хора и ги прогониха от родината им България.

А всичко това е много лошо.