След позорното поражение на САЩ във Виетнам през 1973, когато най-богатата и най-мощна страна в света бе победена от зле оборудвани, но отдадени и идеологически вдъхновени селяни, в света остана усещането, че Щатите няма да воюват отново, докато не осмислят поуките от загубата си от Виет Конг. Това коментира анализатор на „Ройтерс”.

Когато Съветските войски напуснаха с подвита опашка Афганистан след 9 годишна окупация през 1989 г. урокът, който получиха, беше подобен на виетнамския. А именно, че не е възможно с военна сила да покориш страна, с перманентно враждебно население.

С мълниеносната си окупация на Крим, Путин ясно показва, че се е поучил от грешките във Виетнам и Афганистан. За разлика от него обаче редица американски президенти след войната във Виетнам показаха, че не са разбрали как военната стратегия се е променила завинаги, след тези два авантюристични конфликта. Вместо това те повториха грешките на предшествениците си.

Въпросът, който трябва да се зададе сега е: Дългогодишните високо-технологични харчове на Пентагона - за радост на оръжейната индустрия, имат ли за цел адекватна защита на Запада? Очевидният отговор е - Не! Той се използва от американските либертарианци, присъединяващи се към либералите, за значително съкращаване на бюджета за отбрана.

Но да се върнем към Виетнам - място, което все още преследва спомените на американските военни. Мислейки си, че са по-добри от колониалните френски военни, които безславно напуснаха страната, командирите на САЩ вярваха, че благодарение на добре оборудвана и обучена армия, която изпращат, лесно могат 

да спрат бунтовниците от комунистическия Север

Загубата във Виетнам, след опитите на четирима президента да спечелят войната чрез ескалиране на военните действия, шокира нацията. Реално Давид победи за пореден път Голиат.

В продължение на 16 години, Съединените щати правеха равносметки и търсеха какъв е пътят напред и въпреки огромния си ресурс, не постигнаха нищо в този конфликт.

Изглежда не е имало очевиден отговор, преди да се наложи на Вашингтон, чувствайки се задължен в коалиция с британския премиер Маргарет Тачър, да освободят Кувейт от окупиралия го Садам Хюсеин с „Пустинна буря”.

Последваха икономически санкции над Ирак. Наложено бе петролно ембарго, страната бе обявена за нелетателна зона, наложени бяха и редица други политически ограничения, продължени от наследника на Буш Старши на президентския пост - Бил Клинтън.

САЩ се върна на бойното поле 

- безплоден участък пустиня, превърнал се в последната от старата школа масирани битки, довела до унищожение на зле екипираната иракска армия. Въпреки победата, Джордж Буш отказа да продължи победния си поход до Багдат и свалянето на Хюсеин - мъдро решение, продиктувано от спомените за ужаса във Виетнам, а и наскоро приключилото фиаско на СССР в Афганистан.

Имайки в предвид факта, че някои от най-великите военни сили, които светът е виждал, като армията на Александър Велики и армията на могъщата Британска империя, не успяват да покорят Афганистан, военните стратези в Кремъл е трябвало добре да премислят плановете си за инвазия там. Подобно на грешката на Пентагона, руснаците са били убедени, че група муджахидини не може да спре превъзхождащата ги армия от добре обучени войници, танкове и самолети.

Действителността обаче е друга. След сблъсъка с афганистанците, провеждащи партизанска тактика, равносметката при изтеглянето съветските войски през февруари 1989-а е 15 000 жертви.

Терористичните атентати от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк, промениха всичко, но не на последно място те насърчиха абсурдното чувство на високомерие на Джордж У. Буш и вицепрезидента Дик Чейни. Докато Ал Кайда е обогатила партизанската логика на Виет Конг и муджахидините с помощта на терористични актове срещу американски мишени, най- опустошителна и ефективна се оказа самолетната атака по Световния търговски център.

Тези събития доведоха до разгръщане на военните фронтове, 

нахлуване в Афганистан и окупация на Ирак,

под предлог, че Садам Хюсеин разполага с оръжия за масово унищожение, което ще използва срещу Запада.

Новоизбраният президент Барак Обама, спечели изборите изразявайки дълбоките си резерви относно провежданите военни действия. В своята кампания, той обеща да доведе двете войни до край и да изтегли от тези страни американската армия.

Сега Обама и неговите европейски съюзници са изправени пред дилемата как да реагират на нерегламентираната експанзионистична политика, водена от Путин.

Разбрал уроците от войните във Виетнам, Афганистан и Ирак, Путин прикрито нахлу в Украйна - първо анексира Крим, а сега чрез не толкова прикрит начин, дестабилизира, източните рускоезични части на страната, за да получи отворена покана за нахлуване, ако и когато е необходимо.

Реакцията на Запада? Икономически санкции и отнемане на паспорти за малка група, приближени на Владимир Путин и отстраняването му от групата Г8.

Няма военна операция. Американските данъкоплатци, всяка година дават на Пентагона 682 млрд. долара, въпреки че не съществува военна опция. Вместо това, слушаме оплаквания от държавния секретар Джон Кери, че

Путин не играе честно, прилагайки похвати от 19-и век

на проблем от 21-и век.

Може Украйна вече да е загубена за Путин, но той може да анексира други бивши съветски републики, включително Грузия , Казахстан , Киргизстан , Молдова , Туркменистан , Таджикистан , Узбекистан , Азербайджан и Беларус. Притесненията за прибалтийските страни са малко вероятни, тъй като са членки на Северно атлантическия алианс и ЕС.

Как ще отговори Западът на по-нататъшни провокации от страна на Путин? Най вероятно, всяка една инвазия ще се сблъска с измъчената загриженост, но не и с военен отговор от страна на САЩ и Европа.

Всичко е сведено до санкции, а дали те действат - попитайте Куба. Или Северна Корея. Или Зимбабве. Или Иран...