​Правим се на натовци, но спим с червената ушанка и повтаряме думите на цар Борис

Александър Йорданов

Надуха ми главата тия дни с думите на Н.В. Цар Борис III: "Винаги с Германия и никога срещу Русия". Добре бе, джанъм. Но кога този принцип е спазен? Никога. Да, ние не изпратихме войски срещу Русия през 1941 година. И за благодарност през 1944 г. Русия ни обяви война и ни окупира. И веднага ни натири да нападнем Германия. Така комунистите се изхрачиха върху думите на Царя. 40 000 майчини черни забрадки покриха България! И 45 години България бе колония на Русия. А Германия – враг № 1, особено „ястребът” Конрад Аденауер. Впрочем цар Борис не доживя да види как комунистите смачкаха неговият принцип, как прогониха „монархофашисткото” му семейство, как избиха точно миролюбивите български политици и интелектуалци. А днес го цитират – царят и принципът, и

цинично развяват знамето на мира

Хайде, холан! Основополагащият член 5 от Северноатлантическия договор, подписан от България през 2004 година – премиер Сакскобургготски, президент Първанов и външен министър Паси гласи:

„Страните се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се разглежда като нападение срещу всички тях и всяка страна се съгласява, че при такова нападение, в силата на правото за индивидуална или колективна самозащита, признато от чл. 51 на Устава на ООН, ще окаже помощ на нападнатата страна или нападнатите страни, предприемайки незабавни действия, каквито смята за необходими, индивидуално или съвместно с други страни, включително използването на въоръжени сили, за възстановяване и поддържане на северноатлантическата област.” Край на цитата. Все пак, когато нещо се подписва първо трябва да се чете, защото ще дойде време и да се изпълнява, нали? Или не. 

Подписваме, но си свирукаме, 

правим се на натовци по конференциите, но иначе спим с червената ушанка и си припомняме думите на цар Борис I? А Договорът, който сме подписали ясно казва: да му мисли, който ни нападне. Ние дори и да не искаме да воюваме с него, НАТО ще ни окаже помощ с незабавни действия. И тук нищо не се казва, че ако ни нападнат едни страни ще има незабавни действия, а ако ни нападнат други страни – няма да има никакви действия. Отново казвам. В политиката първо се мисли, сетне се подписва и накрая искаш или не...действаш. Тъй че рано или късно ще има силен черноморски натовски флот, за да ни пази от ненатовските държави в региона и от евентуално тяхно нападение срещу нас. Ако обаче някой мисли да вдига нов паметник на съветската армия, че тоя гдето стърчи в София не му стига, грешно си е направил сметката. В Черно море яхтите ще плуват по-спокойно и туристите ще бъдат по-спокойни, когато знаят, че ...как пееше оня любим народен певач Маринов: нашето НАТО ни пази! Май тъй беше, нали?