Петър Бояджиев, Франция

Всяка страна има геополитически параметри, които до голяма степен зависят от външни фактори, както и от нейното географско разположение. Изкуството в политиката е да се познават добре тези параметри и да се гради на тяхна база външната политика на страната, както и въздействието им върху вътрешната политика.

2015 година, просто изпрати едно златно птиче и то кацне на рамото на малката България. Дали птичето ще остане и ще снесе златните си яйца там, или ще остане без внимание и ще отлети в друга посока, зависи само от българите. И тук не казвам само от политиците, защото ако няма обществена подкрепа, те ще се люшкат по вълните на различните ветрове.

Европа, навлиза в нов период сходен по значимост, с периода на срива на Съветския съюз преди четвърт век. Тогава, преди 25 години, българите, десетилетия държани в условията на модерно комунистическо робство, трудно се ориентираха и не успяха да вземат по най-успешният начин завоя.

Можем да се надяваме, че въпреки изоставането си в някои области, днес ще намерят разум и кураж, правилно да оценят случващото се и да се впишат, по най-печелившия за страната начин, в събитията, които се развиват и предстоят.

Украинският проблем задава бъдещите ориентири 

на Европейското развитие. Русия не можа да осъществи нужните ѝ реформи в отношенията си с бившите си колонии и избра възможно най-непродуктивния подход. Последствията за нейното развитие ще са за дълго време отрицателни. Един от сблъсъците между цивилизациите, минава по границата Украйна – Русия. В този план случващото се в съседна Гърция, дава огромно предимство на България. Плюс към това е фактът, че в страната има едно проевропейско и реформаторско правителство, разполагащо с доверието, което му е гласувал избирателят. Това правителство трябва добре да разчете какво означава демократично управление, а не да шикалкави. Демократичното управление е диктатура на мнозинството над малцинството, при която малцинството има право да съществува, но не и да управлява. Така, че в такива исторически моменти ясно трябва да се даде отговор на примитивните русофили, че те нямат мандат да определят политическата ориентация на България, и че трябва да останат в рамките на закона, а не да се бият по самолетите.

Дали трябва да припомням за илюзиите, свързани са разни големи шлемове и какви ли не розови картинки за цветущото бъдеще на българо-руските отношения като градина на плодородието и златните ябълки.

Агресивното русофилство всъщност е пречка за развитието на България. Къде са младите и трудоспособни български граждани? В ЕС, Канада и САЩ. Техните родители плащат грешките си от миналото, като децата им живеят далеч от тях. Ако родителите желаят доброто на децата си, трябва да разберат 

кой им е враг и кой приятел

Другата разделителна линия на сблъсъка на цивилизациите минава в Близкият Изток, където варварите от Ислямска държава искат да сложат ръка над една от важните религии по планетата – исляма. Географското разположение на България отново ѝ дава предимства. И отново тук се добавя фактът на проевропейското правителство.

Страната има шанса да има и президент с визия и с голям международен авторитет. Той ще бъде все повече мишена на ретроградните прохунски тенденции, които за щастие така или иначе са в низходяща позиция, поради пързалката, в която се озова Русия. За съжаление, голямата част от българското общество изобщо не знае, какво прави президентът и работата в популяризиране на неговата дейност е под всякаква критика. Просто полето в тази област е оставено напълно свободно за черният пиар в негова вреда.

С днешна дата печелившата политика е смелата подкрепа на проатлантическта ориентация на страната и нейното твърдо прокарване.

България, наистина има много слаба политическа класа. Това не е защото българите като материал са лоши. Просто страната е млада /на около 130 -140 години/ и поради географакото си разположение е получила много жестоки рани. Е, точно сега се очертава прекрасната възможност да се компенсира държавата точно поради географското си разположение.

И ще дам един пример, който на пръв поглед ще е скандализиращ, но е показателен. ДПС все пак, въпреки традиционното си скромно парламентарно присъствие, в повечето случаи е успявало да го трансформира в много по значими властови позиции. Известна е също ролята на тази партия в прокарването през годините на руските интереси на българска територия. Внимателният наблюдател ще забележи с какво постоянство представителите на тази партия, повтарят своята евроатлантическа ориентация. Случайно ли е това? Едва ли.

И накрая, птичето кацва, но или остава, или отлита. Всичко зависи от далновидността и политическия кураж на този, на чието рамо е кацнало.