Многобройни признаци сочат, че Кремъл, може би, разполага пешките си преди мащабна военна операция.

Сирил Бре* пред сп. Атлантико, превод Faktor.bg

- НАТО и ОССЕ съобщават, че към фронтовата линия се насочват руски танкове и артилерия. Също така, на разделителната линия в близост до Донецк са забелязани зенитно ракетни комплекси Стрела -10, които се използват за поддръжка при наземни бойни действия. Каква е целта на разполагането на военна техника? Може ли са предположим, че става дума просто за подсилване на фронтовата линия?

- Когато говорят за възможни рискове, свързани с разполагането на военна техника в непосредствена близост до линията на фронта и, следователно, с неспазване на Минските споразумения, анализаторите от ОССЕ по въпросите на разоръжаването и военните експерти на НАТО се придържат към задачите, които изпълняват в Украйна.

По този начин те изпълняват своята функция за ранно предупреждение, което беше съгласувана в Минските споразумения.

Всички си даваме сметка, че засилването на военното присъствие само по себе си още не означава неизбежно начало на военна операция.

Очевидната концентрация на войски и също толкова забележимото съсредоточаване на военна техника може да бъде обяснено по два начина.

Ако следваме логиката на НАТО (и Емануил Кант), ще следва на достигнем до извода, че увеличаването на войските неминуемо предвещава мащабен конфликт. И тогава настъплението е близо.

Според логиката на Сун Дзъ и Клаузевиц, обаче и ако погледнем на ситуацията в по-стратегически мащаб демонстрацията на сила и военно самохвалство могат да бъдат използвани именно, за да бъде избегнато настъпление, като изплашиш противника.

По този начин, посланието на Русия и сепаратистите може да бъде разчетено така: не си струва в началото на лятото да започвате нова антитерористична операция, като тази, която беше предприета от президента Порошенко веднага след избирането му през май 2014.

Съсредоточаването на въоръжение може, както да помогне да бъде избегнат конфликта, така и да го ускори. Всичко зависи от политическата оценка на руските власти.

- Какви са аргументите да се опасяваме от нов военен удар на Путин?

- Освен чисто военните признаци, има и редица други фактори, които позволяват да се предположи, че през лятото се готви поредното военно настъпление. За Русия, която през тази година е подложена на най-тежкото бреме на санкциите, сметката може да бъде много проста: след като така или иначе се налага да се търпят финансовите санкции и да плащаме висока дипломатическа цена, защо да не откъснем част от територията с помощта на военна намеса.

Започвайки от средата на 2014 година Русия, фактически се оказва победител на място, но търпи поражение на международната арена. Съблазънта да се направи баланс на загубите и печалбите може да се окаже твърде голяма, защото , според тяхната логика главното е да не изгубиш на всички фронтове. Тоест, „ние ще запишем на своята сметка военните придобивки и ще заплатим съответната цена на така или иначе гарантираните санкции. За отказът от нападение ще се наложи да се плати цена, но без да получим нищо в замяна”.

Може би, политическото развитие се оценява от руските власти и иначе: от месец март РФ прави опити да излезе от изолацията, да се сближи с някои от страните-членки на ЕС (Кипър, Гърция,Унгария), опитвайки се да разедини западните страни, които вече са обхванати от „умората от санкциите”. В икономически план Москва реши да сключи съюз с Китай чрез газовия договор, подписан през март.

Русия се завърна и в Близкия Изток с позицията си по сирийската и иранската криза.

Началото на новото настъпление, подобно на това, което започна през 2014 година, може да разруши всички дипломатически усилия и, в частност, да попречи на сериозното сближаване н Атина, и да даде нов импулс към възраждане на европейската солидарност.

Присъствието на военните обекти, открити от ОССЕ и НАТО, също може да има и по-опосредствано политическо обяснение - да бъде демонстрирана мощта на проруските сили в Донбас, и по този начин да бъдат обосновани дипломатическите инициативи издигнати преди половин година. Но сегашният ход на развитие на събитията и обстоятелствата около Украйна, по-скоро не благоприятстват бързо военно настъпление.

- Каква е целта на Путин?

- Както много пъти съм подчертавал, целите на президента Путин са тактически, а не стратегически, отбранителни, а не настъпателни.

Което никак не намалява рисковете, които тази отбранителна тактика представлява за единството на Европа, безопасността на континента и целостта на Европа.

Целта на руския президент не е стратегическа. Русия не разполага с достатъчно финансови, икономически и политически средства за възраждане на империята. Руските власти се стремят да не допуснат понататъшно разширяване на НАТО и ЕС в близост до своите граници.

Тактическата цел е да се попречи на установяването на силна украинска държава, която би могла да стане потенциален кандидат за член на ЕС и да се присъедини към НАТО.

Става дума за редица негативни, а не позитивни цели, тоест, отбранителни, от гледна точка на Кремъл, а не настъпателни.

В конкретната ситуация нова военно настъпление през лятото по-скоро ще мобилизира украинската държава и западните и съюзници, а също така и американския Конгрес и да доведе до неблагоприятни за руските интереси ситуация: укрепване на Украйна и нейния военен апарат.

Но е възможно, целта на руския президент да е чрез съсредоточаване на военна техника, да изнуди правителството в Киев да започне институционалната реформа в страната. Скоро ще изтече половината от срока, предвиден в Минските споразумения-ако до края на 2015 година не бъде проведена конституционна реформа, ще бъде много по-лесно да се оправдае възобновяването на военните действия.

Може да се предположи, че целта на Путин е да засили военния натиск върху Киев, за да получи ответни политически мерки по отношение на децентрализацията и получаване на автономен статут на Донбас.

- Каква форма може да има едно ново нападение над Украйна?

- Ако през лятото започне ново настъпление и, ако неговата цел е отслабването на Украйна, на руската страна няма да и се наложи да използва различна техника или военни действия, принципно различни от тези, които вече използва.

Не трябва да надценяваме мащабността на руското военно присъствие: подразделенията на спецназа, пехотата и бронетехниката вече демонстрираха професионализма си и изиграха важна роля в украинската кампания, но използването на авиация и други „по-забележима” военна техника вече няма да позволи на Кремъл да поддържа мита за хуманитарната помощ за сепаратистите.

Но дипломатическият подход ще се промени и, вероятно, ще се основава на нарушения на Минските споразумения и, в частност, твърде бавното провеждане на конституционната реформа.

- Към кой регион ще насочи удара си Путин и защо?

- В случай на нападение, единствено възможната тактическа цел ще бъде създаването на по-мащабно териториално обединение, което да премахне съществуващите „джобове” между така наречените независими републики на Донецк, Луганск и Крим.

Но ние трябва да забравяме умението на Русия в такткическите действия: ефектът на изненадата е един от главните лостове за въздействие, включително и когато става дума за избор на мястото на военните действия.

- В Киев се притесняват, че в случай на нарушаване на режима на прекратяване на огъня, Вашингтон няма да се намеси. Как може да използва тази ситуация Путин?

- През тази зима отношенията между САЩ и Украйна претърпяха съществена промяна. Солидарността между двете страни се засили и дори се заговори за изпращане на военни експерти и военна отбранителна техника в Украйна.

Сега обаче настроенията се промениха: киевското правителство подчертава многобройните посещения на Джон Кери в Москва, отбелязва, че неговото отношение към изпълнението на Минските споразумения вече не е толкова категорично, както преди няколко месеца, както и, че военната реторика на президента Порошенко за отвоюването на международното летище в Донецк вече не среща подкрепа. Като цяло, в Киев, отбелязват „европеизация” на американците.

Що се отнася до американските власти, то там започва да се усеща „умора от санкциите”, както и икономическата „умора” на европейците, в частност – на французите.

Американците се оказаха в нелеката ситуация в Близкия Изток, където те имат необходимост от това Русия да не пречи на техните инициативи. Москва има достатъчно влияние в региона, за да навреди на американците и затова Вашингтон заговори с примирителен тон.

В конкретния момент безусловната подкрепа за Украйна не е в дневния ред на САЩ.

Но едно настъпление на Москва може да промени всичко и да принуди администрацията на Обама и Конгресът да се върнат към по-твърдата си позиция. Няма съмнение, че съществува военно напрежение, но започването на мащабна военна операция е под много голям въпрос.

Разбира се „Троянската война” може да започне и съвсем скоро, но точно по същите причини и аргументи може да бъде отложена до края на 2015 година –до „констатацията”, че Минските споразумения са провалени или дори за още по-дълъг срок.

*Сирил Бре е преподавател в Парижкия институт за политически изследвания, политолог, специализирал е политически изследвания на Русия.