Оуен Матюс, Политико

Малко след като е назначен за министър-председател през 1999 година на среща с висшето ръководство на специалните служби Владимир Путин се „пошегувал”: Групата тайни агенти, на които беше поръчано да се внедрят в правителството изпълниха успешно своята задача”.

И както се оказа впоследствие, той съвсем не се е шегувал. През годините откакто той е на власт ветераните от КГБ, също като него, окупираха не само Кремъл, но и почти всички структури на властта.

През миналата седмица стана ясно, че скоро ще бъде достигната кулминацията на този процес – ще бъде възродено старото КГБ. Както съобщи вестник „Комерсант” в руските силови структури се извършват мащабни рокади, в резултат на които ФСС (приемника на КГБ) ще бъде обединена с Руската служба за външно разузнаване и от тях ще бъде сформирана нова супер-структура с названието 

Министерство на държавната сигурност

(Новото министерство ще възроди сталинската тайна полиция, която от 1943 до 1953 година се нарича точно така - Министерство на държавната сигурност и ще бъде също толкова влиятелна , колкото и старото съветско КГБ. Предвижда се в министерството да работят 250 хиляди души.

Създаването на новото министерство е победа за „партията на чекистите”, написа по този повод руският анализатор по въпросите на сигурността Татяна Становая, имайки предвид ЧК – първата тайна полиция на болшевиките. Важната разлика е, че в хода на рокадите, Путин утвърждава собствената си лична власт на руските структури за сигурност.

Путин, който през 2004 година заяви, че няма бивши чекисти, винаги е имал сложни отношения с Федералната служба за сигурност.

От една страна той позволи на ФСС да включи в себе си елементи от бившето КГБ, „отрязани” от него в началото на 90-те години, когато Борис Елцин се опита да ликвидира всемогъщия съветски апарат на специалните служби. При Путин ФСС възстанови контрола над границите на Русия, подчинявайки на себе си граничните войски, а също така оглави и електронното разузнаване. В същото време бившите служители на КГБ пристъпиха към постепенно завладяване на органите на държавната власт и руските компании.

Едновременно с това Путин предприе няколко опита да реформира ФСС и да вземе службата под свой контрол.

През 2007 година той постави близкия си приятел Виктор Черкесов за ръководител на службата по контрол над търговията с наркотици, поръчвайки му да разследва тайнствените сделки на висшето ръководство на ФСС.

Междувременно Путин започна да засилва и другата служба за сигурност – Следствения комитет. Именно на него, а не на ФСС, той поръчва разследването на политическите убийства на Анна Политковска и Борис Немцов.

Изглежда обаче, сега Путин се отказва от своята политика „разделя и владей” и започва да съсредоточава 

властта в ръцете на двете супер-структури

Първата е създадената през юли Национална гвардия, която обедини под ръководството на Кремъл всички войски за вътрешна сигурност. Втората е новото Министерство за държавна сигурност. Путин лично ще контролира дейността им.

Още едно свидетелство, че Путин концентрира още власт в ръцете си, станаха започналите през лятото чистки, при които постовете си загубиха шефът на Федерална служба за охрана (телохранител на Путин), началникът на Федералната служба по миграция, ръководителят на Руските железници, а също така шефът на президентската администрация и доверен човек на Путин Сергей Иванов.

Създава се впечатлението, че във всеки от тези случаи се цели едно: да бъде сменена старата путинска гвардия с по-млади, по-лоялни и по-зависими хора. Същата закономерност се вижда и при смяната на регионалните губернатори. Четирима от тях бяха изпратени в оставка, а двама от тях бяха заменени от лични телохранители на Путин.

Създаването на Министерството за държавна сигурност е част от проект, насочен да замени старите съюзници с нови, коментира политологът Станислав Белковски. На Путин не му харесва, че е заобиколен от хора, които се чувстват недосегаеми заради личната близост с него. Той не желае да има нищо общо със старите си другари, на него са му нужни хора, които да изпълняват волята му безпрекословно.

Всички тези чистки и рокади имат още един, по-дълбок смисъл. Вече се появяват първите признаци, че властта се готви за неприятности. Още откакто през 2013 година започнаха да падат цените на нефта, Кремъл се готви за размирици и прояви на недоволство. Засега Кремъл се опитва да отвлича вниманието на обществото с анексирането на Крим, а след това с войната в Сирия. Но Путин подготвя и стоманения си юмрук.

Главната задача на КГБ винаги е била 

защита на режима

Неговата дейност включваше преследване на шпиони и дисиденти, надзор над медиите, спорта и дори църквата. КГБ провеждаше операции вътре в страната и извън границите и, но и в двата случая задачата е била една: защита на интересите на тези, които в момента се намират в Кремъл.

И точно това е нужно сега на Путин, когато инфлацията достига двуцифрени числа, а руският бизнес е лишен от достъп до международните финансови пазари и инвестиции, заради санкциите въведени от Запада.

Има и още една причина, поради която Путин възражда Министерството за държавна сигурност и провежда чистки.

„Путин е уверен в своето пълно лично самовластие над управлението на страната. Но зад действията му прозира и стремеж да бъдат отстранени всички, които биха имали възможност да организират дворцов преврат”, смята Белковски.

Според него, Путин разбира, че най-голямата заплаха за неговата власт са именно сегашните му съюзници.

Новото Министерство за държавна сигурност се създава специално като гарант за путиновата власт. Но дори и сега вече е ясно, че истинският шеф на новите спецслужби ще бъде самият Путин.

Такова нещо не се е случвало от времето на Юрий Андропов, който от председател на КГБ стана генерален секретар на КПСС и управлява еднолично страната две години. Пак по негово време се сринаха цените на нефта, задълбочи се войната в Афганистан, която трябваше да укрепи режима, но бързо се превърна в катастрофа, и накрая, по цялата страна като снежна лавина се стовари икономическата криза, която не можеха да предотвратят никакви репресии и пропаганда, и тя доведе до краха на СССР.

Путин се надява, че този път още по-жестоки репресии и по-масирана пропаганда, ще го спасят от тази участ.