Десните да запомнят, че каквито и да са отстъпките и жестовете към БСП - те са пагубни

Христо Марков

Много, ама наистина съм много убеден антикомунист. Просто от дядо, баба, баща и майка /Светла им памет!/ нито един от тях е бивш комунист, нито някой е служил да ДС /проверих си цялата рода в Комдос/, и баба, и дядо са минали през ужасите на комунистическите лагери. На всичко отгоре гласувам на всички избори. И сега ми е болно, много. В последните 27 години не е имало такова кръстопътно време, май. И нека да не се заблуждаваме – вината за изборните резултати си е изцяло на Герб. На този факт са посветени следващите ми думи и ако може някой да ги прочете и да направи нещо -  има шанс на балотажа, защото безспорно е, че

резултатът на Радев, не е резултат за БСП

Мисля, че това е безспорно. Така че – резултатите от балотажа пак са си изцяло дело на Герб. Ако искат – да четат и направят нещо.

На първо място веднъж завинаги трябва да изключат от главите си илюзията, че каквито и да е отстъпки и жестове към БСП са пагубни. Защото прекалиха с реверансите си към социалистите и така неусетно с флиртовете си към лявото не усетиха кога загубиха дясното. Разрезът на протестния вот и несистемния показват точно това. Десни избиратели има не само при Трайков /според едни анализатори те са над 82% от неговите 215 000 гласа/. Десни избиратели има при Веселин Марешки / 64% от неговите 395 000 гласа/, при Каракачанов /43% от 546 000 гласа за патриотите/, дори при Татяна Дончева има дясноориентирани хора/ 29% от нейните 67 000 гласа/. Почти 6 % и над 200 000 гласа отидоха в графата „Не подкрепям никого” – типичен протестен вот. А от тях 72 % са на хора, които преди това са подкрепяли някоя от десните партии. Веднъж преминали в графата „протестиращи” тези хора много трудно могат да се върнат в дясната орбита за една седмица, но при някои изборни практики и това е възможно. Ако се заговори отново за антикомунизъм, ако им се предложи реална алтернатива и респект към тези хора. Последните години общественото внимание сякаш изчезна от репресираните, от страдалците по време на комунистическия режим, никой не обръща внимание на техните наследници. Няма интерес към събитията от това време, станалото през онези години. Министърът на културата Рашидов направи „Музей на социализма”, дори похарчи немалко държавни пари за него, а аз от 5 години се боря да направя мемориално място на репресиите на ДС в Пловдив и ми отказват едни, които се правят на „антикомунисти”. Но с такива политици няма как да върнеш десните. Това е кауза пердута. Потомственият седесар Гечо Паздерката от Пловдив този път отиде и драсна „Не подкрепям никого” с думите: „Четвърт век никой не ме бръсне за слива, а баща ми е убит в Белене. Сега ме подиграват.” Напоследък все повече си спомням думите на Стефан Савов: „Никога ортаклък с комунистите”. Да, ама не става вече толкова години. С илюзията за някакви реверанси Герб направи Мая Манолова омбудсман, а Румен Овчаров ни представяше в „Нефтохим”. Да не се връщам още към номинацията на Ирина Бокова и присъствието на мъжа й в Международната банка за възстановяване и развитие. Тези неща се отразяват в съзнанието на много хора и те си отмъщават с протестната бюлетина, нека не си правим илюзии. Изведнъж те си казаха – Ами то не е толкова страшно да си комунист, дори става повод да се уредят в живота – нали така? Лустрацията и чистото минало са забравени тези, няма ги и обществото на десничарите си отмъщава.

На второ място – нека си го кажем направо: Цецка Цачева не бе подходящия кандидат. По много причини. В началото на кампанията се оплете за миналото си в Плевен, за членството в БКП, за избора, който е направила. Звучеше неубедително, дори фалшиво на моменти. Може би по това време застина, стана прекалено сериозна, усещаше се едно напрежение в нея. И направи една груба грешка, за която са виновни пиарите, работили с нея. По време на цялата кампания 

не я видях да се усмихне нито веднъж,

лицето и изглеждаше като сфинкс, стараеше се да бъде непроницаема и прекалено сериозна. А големите имена в предизборните кампании твърдят, че усмивката, ведрото лице на кандидата понякога носи от 2 до 4 % симпатии у избирателите. Като прибавим и тези до 5%, които идват от външния вид на всеки кандидат нещата стават още по-трагични. Това не са лични симпатии или антипатии, а научно обосновани тези, които са проверени в множество избори, но при Цачева явно работеха слаби имиджмейкъри или пък самата тя не се е вслушвала в съветите им. Тогава затъваш в блатото на клишетата, а от там до скучния, пръмовски и брюкселски сленг има само една малка крачка.

На трето място не ми харесва в никакъв случай компанията от коалиционни партньори и невъзможността на Борисов да ги озапти. От началото на кампанията така наречения Реформаторски блок генерираше само и единствено скандали и разправии. Кандидатът им Трайков направи човека, каквото можа, но в компанията на Пръмова, Кънев, Лукарски или Ненчев нямаше как да се игнорира напрежението, защото те в същото време са „коалиционни” партньори. През цялото време тези хора забравяха, че ако не са в правителството никой няма да ги бръсне за слива/на миналите президентски избори Николай Ненчев успя да вземе едва 9 000 гласа в цялата страна/. В същото време тези хора се пънеха по медиите да изказват мнения и предположения и за кандидатурата на Герб и се получаваше комичното – коментират повече чуждата кандидатура, отколкото своята. И понеже сега излязоха на авансцената преди втория тур искам да предупредя, че фокусирането в тях може да изиграе поредната лоша шега. Първата среща на Цецка Цачева с тези персони се превърна в отблъскваща гротеска – повечето въпроси се въртяха около неприсъствието на Радан, отколкото за самата кампания. Въобще, тези хора е крайно време да разберат и да се кротнат, защото хората не гласуват за тях именно заради самите тях. Много хора от славните времена на ранното СДС споделят, че трудно ще преживеят погнусата си именно от лидерите на Реформаторския блок. Коментарите и авансите от кръга „Реформаторски блок – Цачева” или „Цачева и Трайков” трябва да спрат мигновено и да го направят пиарите на Герб, ако не искат да вкарат в нови кълчища кандидатката си.

Латентният протестен вот се прояви най-силно в големите градове в страната, а това нито една социологическа агенция не можа да хване и се стигна до кошмара да се загуби за пръв път от 27 год. София и Пловдив. Като добавим и другите големи градове става наистина отвратително. Оказва се, че младите и активни хора в градовете се хващат на протеста просто ей така и най-вече по лични причини. Борисов трябва, още не е късно, 

да отреже веднага главите

на партийните ръководители в тези градове, ама веднага, мигновено. За какво им е на Герб например кметът на Пловдив Иван Тотев, който е и партиен лидер. Този човек не е направил абсолютно нищо за разширяване влиянието на Герб в града. И за това имаше тенденции още на местните избори с чувствителен спад на гласовете и на първи, и на втори тур. Ама Тотев си седи като лидер на партията, а в обществото остава прякора му – Мамин Тотю. Между двата тура, за да се докаже воля за промяна трябва светкавично да се вземат главите на няколко партийни лидери. Така ще се покаже най-екстрено воля за промяна, желание за извършване на корекции в чисто вътрешен план, ще се отпуши напрежението у хората, което неминуемо ще се отрази и във вота в неделя. Още не е късно да се направи – дори вербалният призив към тия хора ще е достатъчен. Време няма.

Сега и само сега трябва да се повтаря от сутрин до вечер, че ДПС заяви подкрепа за ген. Радев и това ще докара отново формата Тройна коалиция, който е противопоказен на българите. Ама наистина трябва непрекъснато да се повтаря, че обозримият хоризонт е пак вкарване на ДПС във властта, защото Радев ще избяга някак си от обвинението, че е антинатовец /завършил тяхна академия, правил съвместни учения с тях и т.н./, но не може да избяга от заявената подкрепа за него от Карадайъ в нощта на изборите. Той е рупора на Доган и това не е станало без неговото одобрение, а той е играч, който обикновено залага на две писти. И сега наблюдаваме римейк на изказването му за порциите в с. Кочан. Знаете какво се случи тогава, сега отново има мегдан да се изиграе топката, която самия Доган подаде. С всичките му рискове, разбира се, но това е политиката. Така че – „Радев е предмостието за участието на ДПС отново в изпълнителната власт”. Рефрен, който Герб трябва да повтарят денонощно и това ще доведе гласове и от корпуса на патриотите, а и доста антисистемен вот.

Шестата голяма грешка е игнорирането на референдума от Цачева и компания. Видяхме какви са резултатите и точно 

в референдума е най-открития протестен вот

при това значително електорално подплатен /почти 3 500 000 гласа/. Да се замлъкне веднага с лаят за „чалгаджията” и „популиста”, да се игнорират призивите на т. нар. „интелектуалци” за бойкот и да се отвори диалога за пътя на референдума и резултатите от него в Народното събрание/защото се видя, че няма да им стигнат някакви си 10 000 гласа да стане задължителен/. Между другото, бихте ли ми казали на английски има ли дума „интелектуалец”? Вместо да се ходи на безплодни срещи с реформаторските министри по-удачно е да се направи среща с инициаторите на референдума, защото събирането на подписите и предизвикването на плебисцита е огромно усилие, което заслужава уважение.

На следващо място ми се струва, че се подцени ролята на различните социални мрежи в кампанията – сайтове, Фейсбук, блогове. Там много активно присъстваха тролове на имиджмейкърите на Радев, преди всичко с цел да се славословят Путин и Русия, което привнесе горчив, неприятен вкус.

Ако бях на мястото на Борисов още в нощта след изборите щях да взема главата на външния министър Митов заради поредното унижение на нашите съграждани, които висяха с часове в дъжда по европейските столици. Ще отидат ли тези хора на втори тур да гласуват? Въобще, логистиката и на тези избори беше повече от отвратителна – опашки в чужбина, неграмотни хора по СИК-овете, игнориране съзнателно на кампанията за референдума, абсолютно неподготвени хора по районните комисии. В такива случаи се отваря веднага клапата на недоволството и това можеше да е главата на външния министър. А тук се плати цената и на угодниченето пред патриотите, та се стигна до промени в кодекса дни преди същинския край на кампанията.

Въобще, през цялата кампания се виждаше агресивното реполитизиране на обществения живот и тогава идва недоволството и ропота – оказа се, че почти 6 % са избрали да гласуват „Не подкрепям никого” и повече от 72% от тях са бивши десни избиратели.

И може да се изброят още много слабости в кампанията на дясната партия Герб/тя поне се заявява, че е такава/, но сега не това е важното. Сега трябва да се отвори клапата на напрежението, което се породи и от самата кампания, и от кандидатката, и от управлението, никога не е късно. Преди години на изборите във Франция между двата тура Митеран смени шест министри и обърна резултатите. Не е лошо и нашите хора в политиката да се поучат от този опит, но за това има архитекти на всека кампания, които трябва да четат и да знаят за нетрадиционните ситуации в изборите. Имаше дори чудесен американски филм за пиарите, които дъщерята на Елцин довежда от САЩ, за да преобърнат кампанията на баща и. Стига се до там, че започнал кампанията си за втори президентски мандат с одобрение от 5.6% Елцин стига до балотаж и го печели срещу Зюганов. Няма да забравя репликата на един от американските експерти след тези луди избори: „Убедих се, че в политиката всичко е възможно, ако намериш правилния подход към масовото съзнание у хората и знаеш как да използваш страховете им.” Още не е късно да се направи нещо до балотажа в България. Трябва малко смелост и игнориране на приятелства и партийни активности, ако ръководството на Герб/изцяло е тяхна отговорността/ иска да спечели и да препречи пътя на старите реваншистки настроения у бившите комунисти, за да не си задаваме след неделя пак въпроса „КОЙ?”.