Иван Сотиров

Имаше един виц навремето, че Тодор Живков преди 9 септември 1944г. бил полулегален - той се криел, но полицията не го търсела. Сега може да се каже същото за руските резиденти в България, че са полулегални – те не се крият, но реформаторите ги търсят. Поне с такова впечатление може да остане човек, след последното изявление, направено преди дни, от лидера на ДСБ. Той иска ДАНС и другите служби за сигурност да се заемат с московската резидентура в страната ни. Първо, за да няма объркване, трябва да знаем, че ДАНС все още е Държавна Агенция, но не на Свой, а на КОЙ. И второ, че КОЙ и е възложил много по-сериозни и сложни задачи от тези да се занимава с разкриване на руските резиденти.

Като лоялен гражданин и добър познат на реформаторите, бих им съдействал съвсем безкористно в тази народополезна битка с няколко съвета. Първото нещо, което трябва да се знае по въпроса, е че Русия не споделя нашето виждане за това, че България е суверенна държава. 

За Кремъл ние винаги сме били просто една Задунайска губерния

и затова техните резиденти, не само че не се крият, но се държат като генерал-губернатори. Те се гордеят с преклонението си пред Русия - всяка година се събират на язовир Копринка и от сутрин до вечер гастролират в най-гледаните медии и ни агитират съвсем открито в полза на един антидемократичен, антиевропейски и антибългарски режим. Това е видимо и за невъръжено със СРС око. На тяхното знаме, лично Калфин постави девиза –„Който обича Русия, той обича България“. Същият този Калфин, който стана вицепремиер благодарение на единодушната подкрепа на депутатите от РБ. Добре е да се осъзнае, че да се коалираш с Първанов, Петков и Калфин и същевремено да питаш службите за това кои са руските резиденти в България е все едно да си наемеш момиче от магистралата и да го заведеш на доктор за да провериш дали е целомъдрено.

Откъде трябва да се започне за да се види кои са резидентите? Aми както винаги, човек първо трябва да се огледа около себе си и 

да се започне от А,Б и В – Първанов, Калфин, Петков – защитниците на Големия московски шлем, 

на комунистическите тайни служби и на про-московските олигарси. След това е добре от РБ заедно с партньорите си от ГЕРБ да направят една експедиция по следите на Газпром. Експедицията може да тръгне от шатрите в Правец и да приключи в Росенец. При добро желание могат да бъдат намерени не обикновени улики, а ценни артефакти за непреходното влияние на Русия върху управленията на прехода.

Също така, ще бъде изключително полезно от РБ да дадат отговор и на фундаменталния въпрос: как така приеха без всякаква съпротива ГЕРБ да ги склонят към съвместно управление с АБВ, чиито 11 гласа дори не са необходими за формиране на мнозинство. Имат ли отговор реформаторите и на въпроса: допустимо ли е вицепремиерът на тяхното правителство да възвестява знаково, точно на 3 март посланието, че без руски газ не можем? Защо неговото посещение е тема табу за нашите медии, а цялата информация, която получаваме е само от руските агенции? Ще реагират ли най-накакрая на посещението на Калфин в Москва или ще се направят на разсеяни, така както се разсеяха по отношение на антинатовската декларация на АБВ във връзка с изграждането на координационен център на НАТО в страната ни?

Накрая, управляващите трябва да намерят сили за две неща: първо - да прекратят партньорството си с 

кремълската пета колона

в лицето на АБВ, която продължава да реве за Големия руски шлем и да предлага антинатовски декларации в парламента; второ - да престанат да другаруват с бизнесмените, които представляват интересите на Газпром в България, защото тe са каналите, по които се обезпечава хибридната война на Кремъл срещу националната ни сигурност.

Ако управляващите имат решимостта да действат по-този начин, има шанс да се случи нещо добро в страната ни, но ако продължават с лицемерието и демагогията като си измиват ръцете с назначените и контролирани от тях прокуратура и специални служби, разбити от използването им основно за партиен контрол и разчистване на партийни сметки, кризата в която се намираме ще прерасне в катастрофа!