Доц. Момчил Дойчев*

Ако се проследи литературата на български език след Кримската война се вижда, че за робство не се говори, освен от малцина будители и национални революционери. Това е оправдано с оглед национално събуждане и осъзнаване на заспалия народ , за да се превърне в бореща се за своята политическа свобода нация. За иго и робство се говори масирано едва след освобождението - тук причината вече е комплексът на освободения, но не и на свободния духом. И, разбира се, употребено за партизанските боричкания на филите с фобите. Проявява се отново и комплексът за малоценност на освободените, но не и свободни българи - и от Османската империя, но най-вече от "Освободителката". 

След съветската окупация комунистическият режим вече води

тотална пропаганда

за двойните и даже тройни "освободители" - от византийско, турско и "фашистко" робство. Спекулира с "робството" отново с груби политически и пропагандни цели. Всъщност между Кримската и Освободителната война робство в юридическия смисъл има и в Османската империя и в Русия, и в САЩ. Но, ако трябва да сравняваме "робството" на "робите" в Османската империя и на негрите -роби в Южните щати до 1865, или на селяните в "свободна" Русия до реформите на Столипин - сравнението съвсем не е в полза на двете велики сили. Сега с "робството на българите" се спекулира отново с пропагандно -политически цели - вече в хода на хибридната война против демократична България. От научна гледна точка е правилно да се пише за османско владичество, което е не национално, а политико-религиозно ислямско господство. Което означава, че тези, които искат да са наследници на роби, имат право да си останат такива... По-долу и доказателството за това - хибридната война няма да спре, докато има менте - "освободители" и "освободени" идиоти, които вярват на всяка глупост.

*Текстът е публикуван във Фейсбук страницата на автора.