Огнян Минчев*

Логика има и в двете противостоящи си позиции по решението на кризата за съдебната реформа. Тези, които подхождат умерено - прагматично към направения компромис имат категорично основание да смятат, че е много по-добре да се стартира реформата в правораздаването - макар и в орязан от ДПС вариант - и да се надграждат предпоставките за пълно осъществяване на реформата в друга политическа ситуация и при един следващ парламент с по-благоприятно за реформа мнозинство. Да се подхожда с максимата "всичко или нищо" при настоящата - и трудно променима политическа конфигурация означава отказ от съдебна реформа за неопределено време.

Радикално подхождащите

към проблема привърженици на реформата в правораздаването също имат своите основания. Това, което бе обект на споразумение вчера може да бъде допълнително обезсилено от решение на КС, където сега е трудно да се постигне реформистко мнозинство. Съществува реална опасност от "опаковане" на реформата в лепкавите политически и институционални мрежи на ДПС, способни да погълнат и разложат и най-категоричното усилие за политическа и институционална промяна.

От времената на премиера Филип Димитров насам всеки опит за политическо сътрудничество с ДПС е приключвал с унизително поражение за сътрудничещите със Сарая. В случая със съдебната реформа този риск за политическите реформатори е още по-силен предвид на неясното и променливо отношение на ГЕРБ към политическо сътрудничество и съперничество с ДПС. Двете страни и двата типа аргументи на общността, подкрепяща съдебната реформа могат да се срещнат само в един по-общ и дългосрочен политически план. 

Кризисното развитие на България,

емиграцията на граждански и интелектуално най-активните българи, ерозията на демократичните процедури за представителство - всичко това орязва дългосрочно потенциала за водене на активна демократична реформистка политика. Напротив - непрекъснато се засилва потенциалът на организираната престъпност и политическите й брокери върху институциите на държавата. Затова решението на всяка реформистка дилема - включително и тази с правораздаването - преминава през обръщане на тази негативна спирала на растящ мафиотски контрол върху държавата и обществото. Как може да стане това? Според мен на този етап е възможно само чрез въвеждане на гласуване по интернет и провеждане на системни усилия за въвличане в българския политически процес като гласоподаватели поне на част от новата българска диаспора по света.

Гласуването по интернет

е най-важният компонент на всяка промяна на избирателния закон - и битката за приемането му ще бъде безмилостна. Успехът на реформистката алтернатива в тази битка е възможен само чрез силна и мощна гражданска мобилизация. Протестът показа сила в една кауза "срещу". Сега е време да покажем сила в една кауза "за".

*Текстът е публикуван във фейсук страницата на автора. Заглавието е на Faktor.bg