Лютви Местан пак заигра популистки за темата за Възродителния процес, вменявайки отново вина на българите за погазените права и свободи на турците и мюсюлманите преди 30 години.

В сайта на ДПС той публикува своите размисли за поета Мехмед Карахюсеинов (Мето), който на 1 февруари 1985 г. се самозапалва в знак протест в полите на Витоша срещу т. нар. Възродителен процес.Протестът на Мето обаче остава скрит за поколенията години наред. Местан казва, че 1 февруари – обявен за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим е и ден на Мехмед Карахюсеинов. Мълчи обаче, защо в неделя не отиде пред мемориала на жертвите на комунизма до НДК за да отдаде своята почит пред героя. Лидерът на ДПС разсъждава по тежката тема виртуално в глобалната мрежа, но дали си дава реална сметка как щяха вчера да го посрещнат на възпоменанието и с какви очи агентът на ДС „Павел“ щеше да гледа наследници на жертвите на комунизма.

След като ДПС и обръчите й от фирми бяха изхвърлени от властта, Местан отново се сети, че държавата е в дълг към жертвите на Възродителния процес и настоява за справедливост. Но политикът мълчи, защо до сега ДПС, която е била най-дълго във властта в годините на прехода не направи нищо по важната за етническите турци, а и за всички български граждани тема. Сега Местан тръби, че е внесъл законодателни инициативи да няма давност за престъпленията на комунизма, но не дава обяснение, защо по време на предишния парламент когато ГЕРБ и Движение 22 септември поискаха такива промени в Наказателния кодекс, депутатите от ДПС отсъстваха от пленарната зала, а Рамадан Аталай даже гласува „против“. ДПС не дават отговор и на въпроса как ще бъде потърсена отговорност от агентите на Държавна сигурност, които провеждаха Възродителния процес, но през последните 25 години са и неизменна и важна част от елита на ДПС.

Най-лицемерният политик от настоящия парламента сега обвинява в същото цялото общество, само и само за да изчисти вината си и да я прехвърли на други. В същото време Местан се кичи с образа на жетвите на комунизма, опитвайки се да приватизира историята, за да обслужва интересите само на една малка шайка от ДПС и да насажда омраза между гражданите.

Ето размислите на политика, които са поредното размахване на пръст срещу гражданския мир:

"Следващите ми размисли са по повод на една тъжна годишнина, за която в българското общество се знае твърде малко. Този акт не е израз на обикновена слабост, нито на малодушие. Това е пристъпване към огъня като трагично пречистване на поруганата лирична душа, останала самотна без знаците на своята битност. Оцелял по чудо, поетът Мето си отива от този свят след петгодишни жестоки страдания. 1 февруари – обявен за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим, е Денят и на поета Мехмед Карахюсеинов (Мето).

Мето, както са го наричали приятелите му, не е единствената жертва на Възродителния процес. Затова в края на отминалата 2014 г. с възпоменателни митинги в Млечино, Могиляне, Нановица, Равен, Груево и Момчилград в почит на паметта на невинните жертви на мракобесната политика на комунистическия режим, сред които е и 17-месечното бебе Тюркян, отбелязахме 30-годишнината от последния етап на т.нар. Възродителен процес. Вече 30 години българската държава е в дълг както към убитите, така и към хилядите несправедливо осъдени затворници и стотиците хиляди прокудени заради името им, защото няма нито един осъден за това зловещо масово престъпление. Подчертавам още веднъж, че събитията от 1984 - 1989 г. са само последен етап от един доста по-продължителен процес на асимилация, чийто предишен връх бяха събитията в Родопите от началото на 70-те години, също

белязани с невинна кръв

Престъплението „възродителен процес“ не може да се покрие с давност. Затова основен приоритет на ДПС за настоящата сесия на 43-то НС е пакетът закони за преодоляване на последиците от Възродителния процес, сред които са измененията в НК за отпадане на давността за тежките престъпления спрямо човечеството, каквото несъмнено е и насилствената асимилация. Отношението към този въпрос е критерий за демократичната зрялост на българското общество и затова не може да се осмисли като приоритет единствено на ДПС. В първия ден на 43-я Парламент ние внесохме измененията в НК без претенции за авторство, защото признаваме и заслугите на редица политици от дясното. Сега е време добрите намерения да се реализират. Това е наш общ политически дълг. Поставяме въпроса не водени от мъст и реваншизъм, а в името на интегритета на българското общество чрез един дълбок, истински катарзис. Водени сме още от разбирането, че мирните протести на мюсюлманското малцинство в България от 70-те години, от зимата на 1984/85 г. и Май'89 г., наред със заслугата на българските дисиденти – интелектуалци, са българският политически аналог на Унгария'56, Прага' 68 и Солидарност в Полша от 80-те години. Времето от 30 години е достатъчна дистанция за включването на тези събития в учебниците по история с подобаваща обективна оценка за приноса в свалянето на комунистическия режим. Консенсусната оценка на системните партии от демократичния спектър за тях следва да се превърне в основа на едно общо ценностно поле, което да прокара ясна разграничителна линия от крайния национализъм и езика на омразата. Това вече е въпросът, освен за наказателната, за не по-малко важната истинска морална присъда над т.нар. Възродителен процес. Вярно е, че на 12 януари 2011 г. 41-то НС прие Декларация, осъждаща процеса. Един силен политически акт, който ще стане истински само ако премине в конкретно политическо действие. Другото е лицемерие. За съжаление, имаме основание да изречем съмнението.

Първо. Станахме свидетели на грозен, неподправено циничен опит посланията на ДПС от възпоменателните митинги да бъдат подменени с тезата „Местан използва християнските празници, за да събира хората на митинги.“ Чухме го и от политици, и от журналисти – ментори на общественото мнение. Едва ли си струва да се отговаря и все пак ще кажа. Ние ценим стойността на името, защото то ни бе отнето. Затова и изказването ми на момчилградския площад започна с поздрав към всички с името Стефан - заради деня на християнския светец Стефан. Защото не жертвите, а властта е избрала светлите християнски празници, за да тръгне с танкове, БТР-и и калашници срещу част от собствения си народ. Тюркян е убита на Рождество Христово. Рождество?! Питам се чие изродено тоталитарно съзнание е потърсило и етимологическата връзка между Рождество, Възраждане, Възродителен процес!!!...

Второ. Важен е въпросът кога партиите от РБ – без изключение, са истински. Когато предлагат Декларация, осъждаща Възродителния процес, или днес, когато твърдят чрез свои министри и депутати, че нямат идейни различия с националпопулизма в лицето на ПФ. Затова ли поставихте пред г-н Борисов включването на ПФ като непреодолимо условие за подкрепа и участие в Кабинета му?

Кога сте истински?

Когато осъждате насилствената смяна на имената или когато в Комисията по регионална политика всички Ваши представители гласуват против предложението на ДПС имената на починалите по време на Възродителния процес да бъдат служебно възстановени поради обективната невъзможност да се подаде молба до Съда в такива случаи. Този законопроект на ДПС е толкова безспорен, че отхвърлянето му проявява лицемерието, оголва истинското лице, което и по Ваше собствено признание Ви прави идейно съвместими с ПФ. Каква стойност имат думите Ви на осъждане, когато след среща с крайни националисти точно Ваш министър, в нарушение на принципа за медийната свобода и ЗРТ, съобщава, че новините на турски език ще бъдат свалени от ефира на Канал 1 на БНТ, и така посягате на едно от знаковите постижения на българската демокрация?

Тук отдавна съм предугадил ехидните Ви коментари за прегръдката на Орлов мост. Отговорът ми е прост – това бе знак, освен за прието публично извинение, за нещо много по-важно – бе израз на оценката на ДПС, че престъплението Възродителен процес е отговорност на комунистическия режим и не може да се прехвърля като вина на всички български граждани. Народът като цяло не може да бъде обвинен за това злодеяние, още по-малко – следващите поколения. В този смисъл ценим подобаващо преоценката на Възродителния процес, която се съдържа в позицията на премиера г-н Борисов от 29 декември 2014 г. Споделяме и необходимостта от „ново качество на политическия диалог и нов национален демократизъм“. Наред с това обаче сме пределно категорични, че езикът на омразата, ксенофобската истерия, които по своему се институционализират от трибуната на 43-ия Парламент не само от депутати крайни националисти, но и от министър реформатор, не са в съответствие с премиерската позиция. Това е гавра с паметта на жертвите и затова отново и отново ще поставяме въпроса за освобождаването на европейска България от воденичния камък на националпопулизма и ксенофобията. И няма никакъв риск тезата ни да се превърне в клише, защото назовава реален проблем на българската демокрация. Цената за участието на ПФ във властта ще се плати с отстъпи от демокрацията, с нови разделителни линии в българското общество. Свидетели сме на уродливи явления като забраната роми християни да скачат във водите за християнския кръст на Богоявление, и на поредния опит за палеж и обругаване на религиозни храмове. На 5 януари 2015 г. повторно на прицел бе „Джумая джамия“ в Пловдив.

Саможертвата на Мехмед Карахюсеинов (Мето), жертвата Тюркян и десетките убити не бяха само за името и вярата. Тази саможертва бе за българската демокрация, в името на Свободата. Затова им дължим трайно признание – отвъд думите, отвъд протокола на 1 февруари. Дължим действена политика, реални институционални актове на истинско уважение към етнокултурните различия като основа на съвременната европейска демокрация.

Свеждам повторно глава пред саможертвата на поета Мехмед Карахюсеинов (Мето), който през 1985 г. пламна жив като изкупление, за да не пламне гражданският мир в страната. Той отдавна е заслужил задължението ни да му отдадем признание най-малко с паметна плоча на мястото, където ритуално поднесе собствения си живот в името на демократична България на равноправни граждани."