Джим Хоугланд, TheWashingtonPost

„Почакайте, всъщност той не е един от нас”, заяви бивш офицер на КГБ , докато говорех за „хибридната война” на Путин в Украйна.

Моят коментар беше за това, че конфликтът, несъмнено, е работа на човек, възпитан от съветските разузнавателни служби, експерт по секретни операции, който не се страхува да използва лъжата в качеството и на стратегия.

Признавам, репликата на бившия съветски разузнавач ме обърка, но друг ветеран на съветското разузнаване, който също присъстваше на разговора ни, кимна с глава, потвърждавайки думите на своя „другар”.

Този разговор ме накара да се върна към темата за миналото на Путин няколко месеца по-късно, когато се срещнах със служители на американското и европейското разузнаване, които специално са изучавали 17-годишната кариера на руския президент в КГБ.

Те също нарекоха Путин „шпионин-неудачник”, изтикан от КГБ, след рухването на съветската система, а връзките му в политическите кръгове внезапно откриват пред него път към властта.

„В рамките на тази система той е бил смятан за авантюрист, който зле е разбирал последствията от загубата. А КГБ по това време е обичало риска”, каза ми един от тях.

Такава характеристика на Путин, а не етикета на 

„майстор на разузнаването”,

значително по-добре обяснява неговите действия на поста глава на Кремъл.

Сега Путин открито демонстрира неуважение към мнението на руското общество и лекомислено равнодушие към пагубните за руската икономика санкции и международното осъждане на неговите действия в Украйна. С такова поведение обикновено е характерно за подпийналите любители на хазартните игри.

Когато поисках подробно да ми разкажат за периода на службата на Путин в КГБ, научих, че през 1985 година той е3 заемал доста посредствена длъжност в Дрезден, а не в столицата на Източна Германия, а след това го изпращат не в Москва, а в Ленинград на длъжност в структурата на контраразузнаването.

„Това е бил недвусмислен сигнал за него, че трябва да си търси нова кариера”, казва един от служителите на разузнаването, с които успях да разговарям, и всички те настояваха да запазя в тайна имената им и подробностите от нашите разговори.

От този момент възходът на Путин-отначало с помощта на кмета на Ленинград Анатолий Собчак, а по-късно с помощта на президента Борис Елцин —това вече е друга история. През цялото време той демонстрира хитрост, високо ниво на тактически умения и понякога и политическа прозорливост (например след атентатите от 11 септември в САЩ).

Но също така демонстрира плашеща готовност да рискува всичко, дори когато плановете му предварително са обречени на неуспех.

Международният валутен фонд предупреди, че през тази година руската икономика ще се съкрати с 3,4%, ако не бъдат свалени санкциите. А аналитичният център Pew съобщи, че в момента към Русия се отнасят недоброжелателно в по-голямата част от страните по света.

Разликата в рейтингите на САЩ и Русия достига до 43 процента (69% от европейците се отнасят доброжелателно към САЩ, а само 26% към Русия) и 42 процента в Африка (там съотношението е 79% към 37%).
Режимът на Путин е достигнал тази точка, която авторът на Moscow Times Владимир Фролов нарече „а нам все равно” (все ни е едно, не ни пука).

В поредицата отровени демонстрации изпъкват сватбата за милиони ва прес-секретаря на Путин в Сочи, а също така, по думите на Фролов, „Съмнителното в юридическо отношение решение да се премести с три месеца датата на провеждане на парламентарни избори през 2016 година, което не дава никакви предимства на Кремъл, но издава вътрешното усещане за незащитеност и слабост. Стремежът на президента към прекалено високите рейтинги се превръща в източник на политическа нестабилност”.

Нещо повече, публичното унищожаване на европейски продукти, влезли в Русия, независимо от ембаргото, въведено в отговор на западните санкции, „оскърбява православните ценности и чувствата на народа, преживял глад, война и съветски дефицит”, смята Фролов.

Почти всички тези дълбоки рани, който Русия получи при Путин, бяха нанесени от самия режим.

Има маса причини, заради които САЩ демонстрира сдържаност по въпроса за украинската криза. Но не трябва да се очаква, че Путин ще им отговори със същата сдържаност.

Политиката ни обаче не трябва да се определя от страха,

който изразяват някои стратези, които ни убеждават, че сме длъжни да приемем постоянен неутралитет за Украйна и не „тласкаме отслабената Русия към крах, който ще постави под заплаха световната стабилност

Именно от действията на Путин ще зависи колко дълбоко и бързо ще потъва Русия в международната изолация и икономическия упадък.

Западът трябва да заеме позицията на „бдително очакване” и да бъде готов за нови авантюри на Путин, способни да провокират нови кризи.

Това са изводите от моето скромно изследване: очевидно, Путин съвсем не е толкова умен, колкото предполагах и както той самият си мисли.

Vladimir Putin, failed spy