Христо Марков

В доста общини има повтарящи се до втръсване кандидати, които са преминали по три-четири тура от местни избори и като че ли са се сраснали с местната власт. В Пловдив такава кандидатура е на настоящия депутат от Патриотичния фронт Славчо Атанасов, който така или иначе бе вече кмет на града и четири години доказваше себе си, но за зла беда някои от ходовете му предизвикаха удивление, почуда и съмнения за лоялността му. И когато заставаш пак пред избирателите е добре да се припомни изминатия път. Това ще се опитаме да направим в настоящия текст.

Славчо Атанасов се появи на терена на местната власт в Пловдив през 2003 год., когато се кандидатира за кмет от ВМРО и общински съветник. Тогава правеше впечатление на умерен националист и общо-взето имаше свеж устрем към общинските висини. В крайна сметка кандидатурата му събра 6 290 гласа, което бе по-малко дори от кандидатурата на Гърневски, който бе на полето като независим – неговите гласове бяха около 7 хил. Все пак ВМРО успя на вкара едва 4 общински съветника, но за сметка на това парашутът на Славчо се отвори при комбинатора Иван Чомаков, който, за да си осигури комфортно мнозинство в общинския съвет го изпрати да управлява най-новия и подреден квартал в града „Тракия”. Като районен кмет кадърът на националистите се държеше послушно пред кмета Чомаков, но успя да създаде впечатление на относително добър и активен в местните игри и успя да трансформира доста от съпартийците си в администрацията.

Така под знака на подаръците към Гочиту Гергов от Чомаков премина синия мандат и дойдоха изборите през 2007 год., които бяха и първото национално изпитание за новата партия Герб. Иван Чомаков бе свел доверието към СДС до практическата нула и имаше широко поле за нови и амбициозни кандидати. Всички очакваха категорична победа на Герб в Пловдив, но нещо се случи и започнаха дълги преговори за обща кандидатура с ВМРО. Защо и по какви причини Герб се отказа от собствена кандидатура за кмет на Пловдив по това време остана пълна загадка, защото се знаеше, че в града БСП няма никакви шансове и десен кандидат ще спечели без проблем след чомаковия провал. В крайна сметка като обща кандидатура се появи Славчо Атанасов, а двете партии се явиха с отделни листи за общински съветници. БСП издигна дежурния си безличен кандидат Захари Георгиев, СДС – Н. Караиванов, а ДСБ заложи на вечния Спас Гърневски. Кампанията премина като предизвестено спортно състезание и носен на крилете на популярността на Герб Славчо Атанасов победи още на първи тур с 53.65 %, СДС и ДСБ взеха символичните 3 % и по двама съветници, а големите вече играчи в ОбС – Герб – 13 съветника, ВМРО и БСП по 10 и Атака – 5. Мнозинството на Герб и ВМРО изглеждаше непоклатимо като се прибавят и гласовете на останалите десни партии, а управлението на новия кмет Атанасов – напълно безоблачно. Така и започна мандата. За председател на ОбС бе избран лидерът на Герб Йордан Кюмюрджиев и нещата видимо потръгнаха. Да, но не би. Съвсем скоро

Славчо забрави дясната си терминология

от предизборната кампания и започна все по-често да угажда на червените до един прекрасен ден, когато стана най-голямата измама в новата политическа история на Пловдив. На поредно заседание на общинските съветници една пъстра група от местни политици от различен цвят внесоха предложение за смяна на Председателя на ОбС. Настана пълно объркване, но в панаира/където се провеждаше сесията/ се появи един от адвокатите на пловдивския олигарх Вълчо Арабаджиев и както споделиха след това запознати с пълна чанта парични аргументи. Изненадващо съветниците от Атака се обърнаха за броени минути и те. Още си спомням треперещите пръсти на Дани Каназирева/тогава съветник от Герб/, докато броеше бюлетините от тайното гласуване. Сценарият проработи и с гласовете на ВМРО, БСП, Атака и Георги Тютюков бе извършен първият прокомунистически преврат в ОбС-Пловдив. Кюмюрджиев бе свален и на негово място бе избран масонският другар на Славчо Илко Илиев. Веднага след това БСП прие масирана атака към местната власт. И се оказа, че гражданите на града бяха гласували за дясно управление, а получиха БСП. Шокът бе пълен, но просто войводи, социалисти и атакисти си изиграха картите. И настъпиха странни времена в местната власт – започнаха масово да се запълват местата от представители на БСП, а другаде Славчо настани малограмотни свои представители от ВМРО или Атака. Кметът на Пловдив смени набързо и политическите предпочитания – при всяко идване на Сергей Станишев в града намираше топъл прием при Атанасов. Паметни ще останат целувките между двамата на центъра на Пловдив, но от това не последва нищо положително за града – просто тройната коалиция бе влязла във времената на безвремие и манкиране на упражняване на власт. Гражданите не са забравили, че войводата 

Славчо бе и сред учредителите на АБВ

на президента Първанов в НДК. Но в Пловдив Гергов си управляваше със своите маши и поставени хора и практически не се направи нищичко за града. Нито проблемите с пловдивския панаир бяха решени, нито извечния проблем с почистването. Оказа се, че инерцията е адски удобно време за местните комбинатори.

На следващите избори Славчо се кандидатира пак, но този път го нямаше Герб да му даде гласовете и логично Атанасов загуби, въпреки активната работа на съпартийците му в „Столипиново” и „Шекер махала”. Имаше след изборите период, в който бе направен опит да се раздели ВМРО и кандидата срещу Каракачанов бе именно Славчо, но загуби и тази битка и националистичната организация се разцепи. Активността на Атанасов и другарят му Илиев остана само в масонската ложа на Гергов „Слънце-Ориент”, въпреки заветите на Ванчо Михайлов – лидерът на славното някога ВМРО. Но дойдоха пак парламентарни избори и този път се обединиха с партията на Валери Симеонов като преди това минаха и през коалиция с Николай Бареков за евроизборите. За парламента Славчо се оказа начело на листата и стана депутат, но сърце воеводско не трае и се кандидатира отново за кмет на Пловдив.

Лошото е/а може би – справедливо/,че този път в Пловдив си спомнят чудесно любовния танц, който изигра с БСП по време на първия мандат и хората не го забравят, защото това беше първото вкарване реално на социалистите във властта. Програмата на Славчо Атанасов е копи-пейст на вече лансираните теми от различни партии, но се разчита на подкрепата на другарите от първия му мандат и разбира се, на мощното рамо на масонските другари от общата с Гергов ложа. Дали братята ще помогнат ще се види на 25 – ти. Пък и в крайна сметка е знайно, че нищо в политиката не се повтаря, а ако това стане, то задължително е под формата на фарс.