Христо Марков

Леле какъв ужас обхвана българските социалисти от вероятността да се появи ново правителство! Вече се виждаха на талвега на властта, а Корни от с. Крушовица стягаше чепици да пристъпва по премиерския килим, а около нея пърхаха новите хумвейбини като се започне от руския гражданин Георги Гергов и се стигне до Румен Овчаров. Вкупом БСП започнаха да вият като линейки в Хитрино. Но... Десните за пореден път се самозакопаха. Герб и реформаторите бяха на прав път и за кратко бях щастлив, че май се вслушаха в съвета ми преди седмица да се опитат да направят правителство. Трябваше им на всички десни партии поне половин година, за да се разставят силите, да се направят изводите и да се възпре възшествието на БСП към властта. В казармата едно време на това му викаха

"ПРОГОНВАНЕ НА СИТУАЦИЯТА",

ама май малко хора от тях са ходили в казарма и работата оттече, просто така - без сериозни аргументи.

Има няколко постулата, които никога не бива да се забравят от танцьорите на политическия дансинг. Поне тези, които се титулуват като десни и центристи. Първият е, че дори най-слабият министър е по-добър от социалистически такъв. Това е толкова очевадно, че не е и нужно да се доказва. Нещо като лема в политиката, поне българската. Дори военния министър Ненчев, който си бе взел проститутка за съветник или някакъв голям шеф във ведомството, който направи тържествено честване на Добри Джуров в Централния военен клуб е по-поносима перспектива, отколкото там да бъде например Ангел Найденов, а за мен в това няма никакво съмнение. Колебая се само за вечната Меглена Пръмова, но при нея е спорно дали има нещо дясно в главата или си е отчайваща комунистка /спомнете си само разказа ми за килима на Дража Вълчева в хола на просветната министърка/.

Десните няколко пъти се отказваха от властта и по дифиниция тогава губеха тежко, пораженията бяха всеобхватни, а реанимацията им ставаше химера или разпадът вървеше с геометрична прогресия. Струваше ми се, че сега може да са поумняли след толкова бой, пък и да оставят кръжеца на Радан Кънев да си опозиционерстват с БСП. Имаха уникалния шанс да се освободят от неподходящите и невнятни министри, ако намерят читави хора, да запазят добрите практики в досегашното правителство, да привлекат номинално и патриотите, ако хванат вълната от референдума/мажоритарни избори и субсидии/, ако имат политическа воля и сила в себе си, то тогава реформаторите и Герб имат шанс да забавят и дори да предотвратят

възшествието на Корни

и социалистическата и компания към властта. Дори мога да отида и по-нататък – едно адекватно и волево правителство можеше да има и по-добър хоризонт в този парламент. Размечтах се, но силно се надявах да има поне сериозни антикомунистически практики в бъдещото управление. Защото те са пътната ни карта към нормализиране след избирането на Радев, което си е поредното руско полазване върху тялото на държавата ни, а това си е отвсякъде сериозен национален приоритет. Не съм близо до политическата кухня, но всичко това потъна в лични претенции, детински разсъждения за "волята на народа" и страх, огромен страх да се подложиш да директния вот на хората - мажоритарните избори. Подозирам, че този страх ги е подгонил към бъдещи избори по старата система, защото иначе партийните лидери трябваше да се изправят на тест в някой избирателен район директно и можеха да загубят. Нали видяхте какво стана в Пловдив на местните избори с владетелят на града Георги Гергов - като се изправи директно те му отредиха точно пето място. В едни мажоритарни избори такива като него с всичките си пари и олигархични влияния са обречени на мизерните % , които получи лидерът на социалистите. Някой се опитва за пореден път да спасява БСП в сюблимен момент - обърнете внимание и на този предполагаем сценарий.

Само погледнете каква е алтернативата. Фронтмен на претендиращата да управлява партия / тя винаги иска властта / е Корни от с. Крушовица, която откакто я избраха много бързо се сдоби с прякора

Мадам Лъжа,

заради наглите и цигански лъжи, които разхвърля в публичното пространство. Мръсната и лъжа с ген. Решетников има точно толкова обществена наглост, колкото лъжата на Петър Младенов за танковете преди близо три десетилетия. Тогава имаше обществена нетърпимост към комунистическите лъжи, сега няма, за съжаление, иначе Нинова отдавна да си е отишла. Журналистите обаче се оказаха и те удивително търпими към тази лъжкиня социалистическата водачка и по всичко изглежда, че този мега – скандал ще отмине без последствия.

Оня ден от трибуната на „Позитано”, на Националния съвет на БСП същата корпулентна дама изръси такива глупости, че стресира дори обръгналите на шашкании нейни съпартийци. Размаха Корни някакъв правилник, в който е написала кои от нейните хора не могат да бъдат депутати. Например кметовете не можели, но пък БСП няма нито един кмет на областен град, ама това сякаш го е забравила. Щяла да отреже и тези, които имали три мандата, за да дойдат „новите” хора на столетницата. И като ги погледна „новите” ме хваща тремор – Георги Гергов, личния му депутат Търновалийски, Румен Овчаров, някой си Симов, приличащ на Коледна жертва и т.н.

Оня ден я гледам Мадам Лъжа по телевизията. Подпухнала, но с изкривена усмивка. Питаха я пак за приватизацията на „Техноимпекс” и „Техноимпекс-импорт” по времето на Костов, когато тя стана милионерка на 28 години. Загледах се с любопитство, но – ядец. Тя отговаря нещо съвсем друго: „Никога не съм била заместник-министър на Костов”. Пак я питат и тя пак отговаря същото и нито дума за личната и приватизация. Далеч, далеч и в забрава за нея са останали времената, когато в СДС бе

известна като „Момичето на Иван Костов”,

изстреляна от него до висините на икономическия просперитет и големите пари. После се подвизаваше при Гергов/пак при големите пари/, при Овчаров, „Булгартабак”, Пловдивския панаир и т.н.

Завчера случайно със стара позната се заговаряме за политика и научавам, че тя е състудентка с Корнелия Нинова и ми разказа за нея такива неща от бурната младост на Корни, че свят ми се зави. Някой ден може би ще ги разкажа, сега ще се огранича само как завърши разговора ни по адрес на Нинова: „Изключително амбициозна, нагаждачка, уникален сребролюбец с тежки комплекси от селския си произход. Викахме и скойка.” Беше ме срам да попитам какво е това „скойка” и приключихме разговора. После се разрових, разпитах и удивено научих, че това „скойка” на диалекта на с. Крушовица означавало „мида”. През селото минава малката река Скът в нея имало много миди/скойки/ и хората ги събирали, за да се хранят, защото били много бедни. Та значи потъналата в мизерия скойка Корнелия Нинова на раменете на Иван Костов финишира като милионерка, а впоследствие оглавява партията на олигарсите БСП. Това е положението. Хич, ама хич не ми се щеше да бъда управляван от подобни персони и затова перспективата с реформаторите бе за предпочитане, поне щеше да е весело.

Веселбата щеше дойде от самата същност на РБ, където никой и никъде не е наясно там кой пие, кой плаща и кой яде зелника, но сега поне получиха шанс да преглетнат остатъчното си самочувствие и да се опитат да направят нещо полезно за страната. Дължаха им го и Герб и Патриотите, дори в името на това да се закрепи временно положението в страната след победата на БСП и избухналите им амбиции. Наистина нямам обяснение за тази върховна глупост - да подариш на опонентите си властта без бой. Изглежда в политиката ни има отчайваща липса на биткаджий, а хората/народа, електората/ най-мразят безволевите политици и ще ви го докажат съвсем скоро, другари и другарки, дами и господа... И понеже комунистите никога не дават доброволно властта - гответе се за дълго управление на скойката Корни, Георги Гергов и компания. Този път не са виновни хората за това, а ... т.нар. десни.