Христо Марков

„И да знаеш, Минке, че последният комунист на планетата ще умре в България. Даже когато в Съветска Русия няма да има нито един жив комунист. Какъв народ сме, Минке, какъв народ…”

Димитър Талев, „На завой”, 1940 год.

Като всеки лидер на комунистическата партия тръгнал от социалните низини/най-типичен пример е Т. Живков/ и др. Курнелия Нинова залага на активните, престарели и чевръсти хора с типично комунистически рефлекси. Оня ден гледам съкварталеца Никола Симов, известен в Кършияка като Кольо Лайното да разнася някаква подписка и да рекламира на висок глас инициативата на „социалистите”.

Помислих, че активистът агитира за т. нар. „допитване до членовете на БСП”, с което партийната му шефка цели да топка топката и да забави малко издигането на кандидатура за президент, но се излъгах. Оказа се, че шефът на БСП в район „Север”-Пловдив е спретнал подписка и електронна петиция с искане да бъде отхвърлен законопроекта на М. Андреев за забрана на комунистическите символи и за отменяне на Закона, който обявява комунистическия режим за престъпен. С любопитство се зачетох в „петицията” им и останах като гръмнат – все едно не сме 2016 год., а сме в ранните месеци на 1990 год. Стилът на пловдивските социалисти е уникален – „фашистки главорези”, „дясно недоносче”, „антикомунистически апологети”, „ антифашистка съпротива”, „фашистки палачи”, „музея на Г. Димитров” и други подобни пълни глупости и лъжи. Просто е невероятно, но очевидно хората на др. Курнелия са решили, че единственият начин за реактивиране на партията е 

връщането към спомена за комунизма 

и съвсем не бе случайно поклонението и в Правец пред диктатора и завършен простак Т. Живков. Отзвукът очебийно е вдъхновил другарката и тя е активирала верните си люде по места, защото БСП-Северен в Пловдив е организацията, в която членува новата каска в Изпълнителното бюро на БСП непостижимия и единствен Георги Гергов – Гочиту.

Разбира се, в петицията на пловдивските социалисти, която разнасяше Кольо Лайното се повтаряха техните мантри за „белия терор” и „хилядите избити комунисти в периода 1923 – 1944 год.” като се сочи цифрата 30 000 души. И понеже дори комунистите заслужават просвета, да им повторя още веднъж някои факти за т. нар. „жертви на фашисткия режим в България”. През 1972 год. комунистическото издателство Партиздат отпечатва и пуска в търговската мрежа сборника „Звезди във вековете”, в който старателно е описан всеки загинал за „победата” комунист в периода 1923 – 1944 год. като освен загиналите в България са описани старателно и тези загинали в Испания, СССР, включително и тези умрели от естествена смърт техни активисти, както и емигриралите и изчезнали в други страни. Описани са по области, например в София и Софийска област такива са 725 души, а в Пловдив и областта са 666. Пак повтарям – данните са от комунистическото издателство Партиздат от 1972 год., одобрено от ЦК на БКП! Та там общо за страната погиналите пред олтара на комунистическата утопия са 4 824 души за периода 1923 – 1944 год. Комунистката Цола Драгойчева пише спомени в три тома с екип от БАН и ги издава в периода 1972 – 9 год. под заглавие „Повеля на дълга. Спомени и размисли”. Там тя сочи по-малка цифра жертви от комунистическата партия – 3 214 души за периода 1923 – 1944 год. Дори и тези цифри будят огромно недоверие, защото например жертвите на т.нар. Септемврийски метеж през 1923 год. са почти изцяло земеделци и анархисти. В същото време само за три месеца/от септември до ноември 1944 год., до началото на т. нар. Народен съд/ БКП избива без съд и присъда 31 106 души/тридесет и една хиляди сто и шест души!/, 2 812 са осъдени на смърт от Народния съд, до 1950 год. са осъдени на смърт по други процеси, най-вече горянските - 10 381 души, да не говорим за изпратените и загинали в концлагери след 1950 год. Това е статистика, дами и господа, другари и другарки!

Повече от 40 години сме били принудени да търпим лъжите и сеенето на омраза от комунистическите гаулайтери, продължават и сега и наистина вярвам в прозрението на големия български писател Д. Талев, който също е изпратен в лагер. Например от години търся поне едно, поне едно изказване в оригинал на генерал Христо Луков, което да е с антиеврейска насоченост или негова заповед за физическо ликвидиране на поне един негов политически противник. Ами няма другари, но това не ви попречи да го разстреляте в дома му като куче. Също от години търся поне едно доказателство за антисемитска дейност на Главния водач на СБНЛ Иван Дочев/жена му е еврейка/. Ами, пак няма, другари! Всичко това не пречи на комунистическите шамани десетилетия 

да създават техни си митове, по-точно – гадни лъжи

И другарката Нинова продължава традицията, както виждате.

Комунистическата идеология е толкова отчайващо елементарна и пропагандно нагла, че наистина понякога единственият начин да се противопоставиш е шегата. Тъй като с името на социалистическата лидерка се шегуваха много колеги не е лошо да и се препоръча да погледне „инструкцията” на КПСС, с която се препоръчва използването на мъжки и женски имена през 1921 год. като истински пролетарски, т.е. родените в революционните години да имат и персонална закалка в комунизма чрез личното си име. Списъкът е съвсем истински и затова го публикувам съветският вариант със съответните разяснения(виж в галеря). И погледнете как се „закалялас сталь”. Например Арлен означава „армия Ленина”, мой съученик пък се чудехме на кого е кръстен Видлен и чак сега откривам, че означава: „великие идеи Ленина”, Марлен пък е комбинация от имената на Маркс и Ленин, Ленст пък от Ленин и Сталин, а Правлен е „правда Ленина”, препоръчва се дори име Кид, т.е. „комунистический идеал”. Но черешката на ономастиката е препоръчаното болшевишко име Педераст, което е обяснено като „передовое дело радует Сталина”! Какво ви учудва щом болшевишката партия го препоръчва – Педераст си е педераст. И какво ви диви, че личното име на социалистическата лидерка породи толкова шеги – Курнелия си е курнелия. Но има и ренесансов привкус – кръстила е сина си Рафаел…

Доста щрихирано се опитах да обясня, че комунистическата идеология в България ще процъфтява, докато няма кой да се бори с нея. И винаги ще шестват такива като др. Нинова и др. Гочиту Гергов. Просто сме неспасяеми.