Калин Манолов*, специално за Faktor.bg

Разводът между партньорите в „Овергаз Инк АД“: общото дружество на „Овергаз холдинг“ и „Газпром“, подготвян от месеци по европейски, миналата седмица се случи по московски: „Ако не си моя, ще си ничия“. Поне така от централата на „Овергаз“ изтълкуваха разпространената навръх Нова година информация, че 200 000 техни битови абонати ще останат без газ от 1 януари 2016 г. Имайки предвид вледенените напоследък отношения между двамата партньори, и начинът, по който Кремъл се разправя с непослушните, наистина сме свидетели на опит за завладяване на един апетитен частен бизнес. В света на корпоративните финанси това се нарича „рейдърство“, буквално „пиратски набег“. Особено опасен е руският му вариант, защото най-често е свързан с действията на мафиоти в условията на корумпирана държава. „Овъргаз“ е неговата поредната жертва.

Абордажът се подготвя шест години

На 8 февруари 2009 г. руската държавна информационна агенция ИТАР-ТАСС и частната прокремълска „Интерфакс” разпространиха новината, че по искане на президента Първанов най-голямата българска частна компания в областта на природния газ, „Овъргаз”, ще бъде отстранена като посредник. Според публикации в български медии оттогава, върху Сашо Дончев, изпълнителен директор на „Овергаз”, е бил упражнен натиск както да продаде дяловете си на „Газпром” (руският газов гигант притежава половината от капитала на „Овергаз”), така и да спре издаването на ежедневника си „Сега”. Дончев не направи нито едното от двете и в резултат „Овергаз“ не бе включен в изграждането на газопровода „Южен поток“ за сметка на фирми, свързани с Делян Пеевски и Генадий Тимченко, близък до руския президент Владимир Путин „бизнесмен“. После „Газпром“ реши да не продължава дългосрочния договор за доставка на газ на „Овергаз“. Навръх Нова година атаката започна.

На 30 декември 2015г. лично изпълнителният директор на Българския енергиен холдинг Жаклен Коен разпространи информацията, че в транспортиращото дружество „Булгартрансгаз“ е пристигнало копие на писмо от руското „Газпром експорт“, според което от 1 януари 2016 г.„Булгартрансгаз“ няма задължението да придвижва никакви обеми за „Овергаз“. „Овергаз“ отрече да е получавал такова писмо от „Газекспорт“. Тогава руското Министерство на външните работи официално съобщи, че „...с компанията „Овергаз Инк.“, която досега държеше не повече от 10% от годишното потребление на България, продължават преговорите по урегулирането на натрупаните през последните години търговски въпроси“. Прозрачният намек бе, че „Овергаз“ няма да получава газ, защото не го плаща. „Нямаме дългове към „Газпром експорт“, има нормални текущи плащания по договор за доставка на газ, който е в действие още доста години“, отговориха от „Овергаз“ в съобщение до медиите.

Според „Газпром“ обаче времето на „Овергаз“ като доставчик на газ е свършило. В цитираното съобщение на руското външно министерство се казва: „...няма да оставим България без руски природен газ“. Тоест, Москва ще подава гориво на България само чрез „Булгаргаз“ ЕАД.

Всъщност „Булгаргаз“ е монополен доставчик от 2012 г. Но вместо да получава по 3.3 млрд. куб.м газ годишно, държавното дружество подписа с „Газпром“ за 2.9 млрд. годишно. Остатъкът от 400 милиона куб м по негласна уговорка отиваше в „Овергаз“. С това количество дружеството снабдяваше само своите клиенти. С предновогодишния газпромски „маньовър“ то му бе отнето и върнато на „Булгаргаз“ под формата на „увеличени доставки“. „Овергаз“ отново ще трябва да купува газа от „Булгаргаз“, а Борисов обви: „Ако не бяхме направили всичко това от вчера, в 12 часа (на 31 декември 2015, б.м.), подаването на газ към тези потребители щеше да спре“. Може и така да е. Но ако 200 хиляди битови 

клиенти на „Овергаз“ бяха останали на студено,

вината щеше да бъде много повече на държавната „Булгаргаз“, отколкото на частния „Овергаз“.

За да разберем ролята на „Булгаргаз“ в „маньовъра“, трябва да сме наясно с енергийната инфраструктура на България. Газопреносната ни мрежа се намира изцяло в „Булгартрансгаз” ЕАД, който от 2008 г. е част от Българския енергиен холдинг. Станишев създаде холдинга, който се занимава с преноса, транзитния пренос и съхранението на природния газ, за да може кръстосано да субсидира губещите държавни предприятия в областта на енергетиката. Между 1996 г. и 2012 г. „Овергаз“ доставяше 70% от необходимото количество газ за България до „Булгаргаз“, който след това го разпределяше до крайните клиенти, включително отново на „Овергаз“. Затова „Овергаз“ бе обвиняван, че е кух посредник между „Булгаргаз" и „Газпром, който просто прибира комисионна. Всъщност истинският газов посредник бе „Булгаргаз” ЕАД, който вземаше около 15 лв. за всеки 1000 куб.м, или над 55 млн. лв. годишно, без да има активи или да извършва някаква съществена дейност. През 2010 г. „Булгаргаз“ и „Газпром“ елиминираха посредника „Овергаз“. В отговор в средата на 2011 г. „Овергаз“ подаде оплакване в Европейската комисия, че без мотиви не е допускан до газопреносната мрежа на страната от „Булгартрансгаз“. Комисията отсъди в полза на частната компания и „Овергаз“ се върна в играта. Нещо повече – започна да продава газ и на индустриални предриятия, които доскоро бяха запазена територия на „Булгаргаз“. Твърде пазрната игра на „Овергаз“ увреди интересите не само на „Булгаргаз“, но и на „Газпром“, тъй като „Овергаз“ започна да продава газа на индустриалните си клиенти със 7-8 % по-евтино, отколкото „Газпром“ би го продал на „Булгаргаз“.

Предстои да видим дали тези индустриални клиенти ще „се борят заедно с „Овергаз“ за 

свободен пазар на природния газ

в България“, както компанията ги призова на 31 декември 2015 г. Според мен – не. Или най-малкото не преди да са сигурни, че Сашо Дончев ще остане собственик на „Овергаз“. „Газпром“ може и да е принуден да се разделя с европейските си смесени дружества, за да отговори на претенциите, които Европейската комисия има срещу него, но Кремъл преценява на кого газовият гигант да продава дяловете си в тях. Принципната договорка за разделянето на „Овергаз“ и „Газпром“ е била българският партньор да изкупи и поеме самостоятелно управлението на активите в България. Ако обаче целта на предновогодишния газов скандал е да се отнеме бизнеса на „Овергаз“, „Газпром“ вероятно е намерил друг купувач на дяловете си в компанията. Имайки предвид кои компании щяха да строят българския участък от „Южен поток“, това вероятноможе да е и Делян Пеевски. Така един от най-крупните български бизнесмени Сашо Дончев, чието състояние се изчислява на 500 милиона евро, скоро може да бъде изтласкан от газовия бизнес.

Това щеше да е само междуфирмен проблем, ако Русия не използваше енергетиката като най-ефикасния си външнополитически инструмент. И ако не възраждаше старите подозрения, че иска да сложи ръка на българската газопреносна система. Опитите са от 1995 г., когато червеният премиер Жан Виденов създаде Закона за концесиите именно за да осуети или поне обезсмисли възможността „Газпром” да контролира и държи изключителните права върху българските газопроводи. Година по-късно Кремъл свали социалистическото правителство, но не се отказа от претенциите си върху българските газопроводи. При посещението си в България през март 2003 г. Путин директно заяви, че Газпром е готов да инвестира 50 милиона долара в развитието на газопреносната ни мрежа, а руското правителство е готово да отпусне на „Газпром” 150 милиона долара кредит, за да участва в приватизацията на „Булгаргаз”. Руският президент даже определи цена за българския газов монополист - 300 милиона долара за монопола, преносната мрежата, хранилището и контрактите, гарантирани от държавата. С оглед висящите дела срещу НЕК, от който руската страна иска над 1 млрд. евро за неустойки по спряното строителство на АЕЦ „Белене“, и заемът от 620.7 млн. евро, който БЕХ взе през 2014 г. от Газпром, за да финансира българското участие в „Южен поток“, „Газпром“ може да ни вземе тръбите и без пари. И окончателно да ни прикове към себе си.

Като прибавим подкрепяното от държавата завземане на „Овергаз“, и предколедното острелване на лидера на ДПС Лютви Местан, очевидно крайната цел на Русия е въвеждането на нещо като газов борд и прекрояване на българското политическо пространство по руски образец. Създаването на олигархия по руски модел ще се прави чрез системна репресия върху бизнесначинанията на неудобните, с методи, които ги лишават от правото на свободна конкуренция, или дори чрез директни атаки от представители на държавния, съдебния, законодателния апарат, може би дори от криминалния свят.

Сашо Дончев, често наричан „газов олигарх“, е първият легитимен български бизнесмен, демонстративно подложен на репресия по поръчка на Кремъл заради желанието си да прави нормален бизнес. Ще посмее ли и ще съумее ли да се защити от политическия натиск на София и Москва?

А може би вече го прави. На 29 септември 2015 г. в качеството си на председател на УС на Българската стопанска камара, Дончев призова предприемачите „да помогнат на обществото да си поправи държавата, за да може тя да му служи, а не обратното“. При други обстоятелства подобен призив щеше да е просто необвързващ флирт с пренебрежимо малка част от българския бизнес. На фона на случилото се през последните няколко дни звучи като политическа заявка. Тази година ще има поне едни избори, на които тя може да бъде връчена на обществото.

Разбира се, „Овергаз“ може и да постигне нов, „исторически компромис“, с българската и руската държава. Съмнявам се обаче, че съдбата на такъв компромис в икономиката ще е по-различна, отколкото бе на първообраза му в политиката.   

*Калин Манолов е журналист с над 25 години опит в радио, телевизионни и печатни медии. От 2011 г. е автор и водещ на предаването „Видимо и невидимо“ по телевизия Bulgaria ON AIR, което се излъчва всяка неделя от 10.30 часа. Председател е на УС на Института за свободен капитализъм „Атлас”. Издател е на български език на трудовете на Айн Ранд и други философи на свободата.