Николай Панков

Анализ и оценка на политиката водена от турската дипломация в България свързана с недопустимото прекрачване на ограниченията наложени от международните норми. Турската дипломатическата мисия в София налага новите османистки и ислямистки тенденции от Турция сред българския обществен, политически и религиозен живот. Крайната цел на Ислямска държава и тази на нео-османизма е прокарването на шериата, като законодателно средство в бъдещ световен Халифат.

Резюме

Поведението на дипломатическите представители се регламентира от Виенската конвенция в строго определени рамки, в които може да се приеме за допустимо дейността на една мисия в чужда държава, прекрачването на тези рамки би трябвало да доведе до реакция на страната домакин.[1] България няма друг съсед, освен Турция, в отношенията с който историята да е довела до наслояването на толкова много противоречия. Безспорно е, че османското присъствие и комунистическият режим са двата периода, оставили най-много негативи.Целта на този анализ е да се добави още един източник, който доказва, че съвременната турска политика и дипломация не е адекватна на реалностите в Европа, враждебна е на европейските ценности и се стреми към възстановяване на влиянието на Османската империя на Балканите и Близкия Изток.

Един от основните рискове е позицията, която се изказва от управляващите днес в България и една част от обществото, че съвременна Турция не е заплаха за България и опасенията от активизиралата се турска дипломация в противоречие с Виенската конвенция са неоснователни. Еднаквите по същество цели на политиката на Ердоган и тази на Ислямска държава за изграждането на световен халифат не се разглеждат като проекция на една цел, а се противопоставят. Това довежда до нов кръг от рискове и недооценена заплаха, от политиката, която водят Ердоган и Давутоглу.

Турската дипломация в България се намесва пряко в решаването на вътрешнодържавни въпроси, участва директно при формирането на политически субекти и оказва директно ваяние върху религиозната общност на мюсюлманите в България, чрез Главното мюфтийство.

Измерването на риска от тези действия води до препоръки за противодействие на рисковете причинени от необичайната дипломатическа активност на турските представители в България.

Въведение

Дипломатическите отношения между България и Турция минават през четири основни етапа. Първият е при тяхното създаване като отношения между две монархии, втория между светската държава на Ататюрк и княжество България, третия между две републики противопоставящи се една на друга в различни военни и икономически блокове и последно когато и двете съседни държави са в НАТО и имат единна интеграционна политика по отношение на Европейския съюз.

Турската идея да се използват нейните културни и религиозни връзки с Близкия Изток за напредването на турските интереси и регионалната стабилност не е родена с идването на власт на ПСР, но именно тази партия й даде много по-голям приоритет, до голяма степен заради ислямската ориентация на голяма част от партийните членове, включително лидерите Ердоган, Гюл и Давутоглу. Постоянното говорене на ПСР, че разбира проблемите на региона и противопоставянето с консервативните, проамерикански правителства, доведоха до обвинения в „нео-османизъм”. Давутоглу идеолигизира амбициите на Ердоган. Техните тези са: „Балканите, Кавказ и Близкия Изток са били по-добре под османски контрол или влияние, надделявали са мира и прогреса. Уви, регионът е бил опустошен от дележи и войни непрестанно от тогава. Въпреки това, сега Турция се върна, готова да води – или дори да обединява”. Това се превърна и във флагмана на външната политика на Анкара, особено проявен чрез дипломатическото представителство в София.

Турция си изгради образ, на който населението на Близкия Изток и Балканите се възхищава, заради икономическите успехи и сила, както и заради желанието да се застъпва за интересите на хората, потъпквани от тоталитарни и светски режими. Така Турция достигна до „арабските улици” и подклаждането на „арабската пролет”. За да демонстрира експертността на дипломацията си и османския опит, Турция се хвърли в половин дузина конфликти като медиатор, тази политика турската дипломация зае и в София по така наречения „вакъфски проблем” /възстановяването на османските имоти на Мюсюлманското изповедание/. Но тази политика носи и големи търкания, не само с нас и европейците, но и с тези, за които се смята, че трябва да приемат отново османския Халифат. Още повече, че до момента Турция не е постигнала нито един истински успех.

Днес в България се продава масова литература, внушаваща турско присъствие с "голям културен и икономически принос за развитието на България". В политическото пространство пък, ДПС взема на въоръжение вече друга тактика, тя връща възродителния процес до 1971 година. Безспорно осъдителни са действията на милицията по време на така наречените "майски събития", както и непростимо, непобиращо се в ума на днешното човечество "мероприятие по смяна на имената", довело до изолация на България. Но нека не забравяме, че "майските събития" бяха управлявани в по голямата си част отвън и затова бяха хвърлени много финансови средства от южната ни съседка, а не бяха спонтанна реакция на населението. Нека не забравяме, че смяна на имената на българските турци е имало от началото на века и по-късно и през 1940 г. Днес политици от ДПС представят историята превратно и то не само тук, а и на международни форуми. Все по често в последните години турски дипломати се появяват на митингите на ДПС по повод събитията от „възродителния процес”.

Външнополитическите цели на ПСР

Новият подход на ПСР по отношение на външната политика беше приет противоречиво вътре и извън Турция. Външната политика не е голям фактор при формирането на настоящата популярност на ПСР, но някои нейни елементи (за съжаление, тези, които най-много ни притесняват) се приемат добре от гласоподавателите. Критиките към Израел след Газа са много популярни, както и прекратяването на дипломатическите отношения, а относително меката турска позиция към Иран – страна, към която много турци са скептични – на пръв поглед не е много полезна за рейтинга на партията, но е изключително важна за образа, който Ердоган си изгражда. Това сплотява около него група от ислямски избиратели, които се асоциират с бившия премиер Ербакан. В тази посока е и непрекъснатото напомняне, че Турция ще се погрижи за чедата си в Босна и навсякъде по балканите. Прави впечатление, че редица изказвания на турския президент Ердоган не се приемат критично от правителствата на засегнатите от непремерената и недипломатичен изказ на нео-османиста ръководител на ПСР. Това създава рискове за формирането на етнически групи в тези държави, които могат да преминат към агресивна, дори терористична агресия, каквито примери има в Македония и Сърбия.

От друга страна, голяма част от турския про-западен елит вижда във външната политика на ПСР водена към ислямския свят допълнение към опитите да си ислямизира турското общество, да се наложи държавен ислям и по същество да приложи Шериата, като регулация на отношенията в държавата между хората, с това се поставя и основният риск за светския характер на Турция приравнен с целите на Ислямска държава[2]. Светски настроените интелектуалци разгорещено се оплакват, че страната им губи връзките си със запада, а това е риска, които зависими политици отричат , че съществува. Националистическите среди в Турция, мобилизирани главно от Националистическата Партия на Действието, гледат на компромисите на ПСР по отношение на Армения и Кипър, както и на отстъпките към Кюрдското Регионално Правителство в северен Ирак, като на предателство към „турците” от диаспората (иракските туркмени, азерите, турските кипърци и др.) и смятат, че ПСР се опитва да подмени републикански организирания принцип на „туркизма” с ислямската „умма”. Републиканската Народна Партия, водещата опозиционна партия, атакува външната политика на ПСР като неефективна, използвайки националистическа реторика и обвинявайки правителството, че „изоставя запада”. Най-тежките изпитания пред външната политика на Ердоган, обаче, са по отношение на ЕС. До известна степен, европейската тревога срещу турската „нова ориентация” се осмисля в страната като извинение да се нанасят удари по Турция, за да се трупат точки на основата на настроенията срещу чужденците в европейските страни. Европейците са ядосани от това, че Турция сама се представя за „ислямски” глас на съвестта в НАТО и се консултира първо с държавите от Близкия Изток, преди да разговаря със съюзниците си в НАТО. Представата, че това поведение ще се практикува и при евентуалното турско членство в ЕС , носи кошмари за европейците. Външната (и вътрешната) политика на Ердоган не внушава просто сблъсък между християнството и исляма, а обвинява Европа в религиозен секурализъм относно източната религиозност. Давутоглу и други посочват, че Турция като близкоизточна сила е още по-привлекателна за ЕС, предоставяйки на ЕС нов външнополитически „пазар” през Турция. Не на последно място, не всички от бившите поданици на султана си спомнят с добро за миналото си под властта на Султана и искат Турция да се завърне, чрез икономическа, политическа и религиозна обвързаност с бившите османски територии на Балканите.

Рано или късно, все пак, Турция ще трябва да представи резултати, да поеме рискове, да ангажира реални ресурси, да вземе трудни решения и да промени политиката си, която в момента се състои единствено от популярни лозунги, непрестанни пътувания и безкрайни подписвания на меморандуми за разбирателство с малко практическо значение. Показателен е случая с Иран, който въпреки значителната заявена подкрепа и ухажването от страна на Турция, демонстрира незаинтересованост относно предоставянето на каквито и да е концесии на Турция и не се съгласява с водещата роля на Турция в процеса по омиротворяване в региона. Когато губи на този дипломатически фронт Турция иска да демонстрира присъствие и водеща роля на Балканите.

Дейността на турската мисия в София, отражение на нео-османската доктрина на Давудоглу и преките амбиции на Ердоган

Това й се отдава най вече в България, където липсва принципно съпротивление на централната власт и се наблюдава частично опълчение в представителите на местната власт по отношение на решения взимани от Общинските съвети, на декларации и най-вече на съдебните дела водени от Мюсюлманското изповедание към собственост на общините, били някога вакъфски имоти принадлежали на султана на Османската империя.

Посланикът на Турция у нас обгрижва мюсюлманската диаспора по различни поводи и чествания, като основната цел на тази дейност е подчертаването на произхода на българските мюсюлмани от османските етнически недра. Характерното за тези посещения е симбиозата между управляващите в Реформаторския блок , партия на Корман Исмаилов и радикално ислямски настроените депутати от ДПС Хюсейн Хафъзов и Мустафа Карадайъ.

Мюсюлманското изповедание средство за постигане на целите на турската дипломация

Използването на религиозните празници от турската дипломация е важен и нов почерк на това ръководство на дипломатическата мисия в София. Посланикът се включи в ифтара, който беше организиран от Генералното Консулство на Р.Турция в Имарет Джамия. Като подчинено и ръководено от Турския „Дианет” мюсюлманско изповедание , институцията на Главния мюфтия се използва за пряка религиозна пропаганда на Анкара, защото се изолират другите дипломатически мисии на ислямски държави и се подчертава само и единствено връзките с турската дипломация, а от там се подчертава връзката с турския ислям и неговата държавна проекция. Така традиционно главният мюфтия става домакин на ифтар в чест на турския посланик в София, по повод свещения месец Рамазан.[3] Дипломатът и религиозния лидер обсъдиха актуални теми от дневния ред на мюсюлманите в страната. „Опитът да се подмени предназначението на джамии в България е факт, който сериозно ни безпокои”, каза главния мюфтия. По думите му тези провокативни опити силно нараняват мюсюлманската общност и компрометират мирното съжителство в страната. „България е демократична страна, част от европейския съюз, а това което казвате противоречи на демократичната ценностна система и още повече на евро-атлантическия идеал”, каза на свой ред дипломатът. Той припомни, че турската държава е върнала имотите на Българската екзархия в Истамбул безусловно и това е пример, който си заслужава да се последва. Тези официални срещи стават поводи за натиск върху българската държава, вербален недипломатически ултиматум за връщането на нео-османските имоти, които са в патримониума на Държавата и общините, като изключителна публична държавна или общинска собственост. Провокативно е и държането на консулите от Пловдив и Бургас по отношението на политиката на кметовете на Хасково, Карлово и Кюстендил изправили се в защита на общинската собственост от заведените дела срещу тях от Мюфтийството. Турските консули се противопоставиха и с писма на редица декларации и решения на местните парламенти, като например обособяването на площад пред арменската църква в Хасково, като гласуването на декларация за признаването на арменския геноцид от ОС на Карлово.

Районния мюфтия Айдън Мохамед изказа своята благодарност на височайшите гости за гостуването и заедно с общественици от района обсъдиха проекти в области за развитие и сътрудничество. Турският посланик на своя страна изрази огромното си задоволство от гостоприемството и уникалната природа, в която се намира областта. Освен в определените за ифтар места гостите посетиха и други в района като историческата забележителност Никополис Ад Нестум в с.Гърмен, историческото бижу Джамията Караджа паша в гр.Гоце Делчев /която е постоянен обект на агресия и осквернявания/ Периодичните”осквернявания” на джамията са провокирани от самото мюфтийство, самият мюфтия периодично прави митинги на омразата и религиозното противопоставяне, като с измама и фалшификации се опитва да построи ислямски център за над 15 000 РЗП, с търговски комплекс и джамия, училище и ново мюфтийство. Периодичната агитация и противопоставяне в Гоце Делчев е изострило етническото и верското противопоставяне на жителите на града и техните мюсюлмански съграждани от селата.

Използването на религиозните ритуали за осъществяването на пряк контрол над месната власт е подсилено и от присъствието на депутатите предимно на ДПС, но не само, и на представители на местната власт предимно кметове на ДПС. Пред посланика се развиват и поставят въпроси свързани с развитието на регионите, правата на мюсюлманите, проблемите на мюсюлманите и религиозния живот на мюсюлманите. На втори план се поставя въпроса партньорствата с Турция, инвестициите от Турция и участието на турските фирми в икономическия живот на страната, изграждането на обекти по програми от евро фондовете, пречиствателни и енергийни проекти финансирани от Европа. През Юни 2015 год. посланикът на Турция в България посети религиозния комплекс в село Биволяне. На мероприятието присъстваха районните мюфтии на Хасково и Крумовград. Събитието бе уважено и от народни представители на ДПС от региона, кметове на общини и по-малки населени места, други общественици. Като домакин кметът на Община Момчилград Акиф Акиф връчи плакети на посланика и генералния консул. Днес парка в Момчилград е кръстен на Нури Адалъ.

Ангажирането на Главния мюфтия като организатор и посредник на срещи на турската дипломация вече е практика, но не с обществения и религиозен елит на страната, а сред мюсюлманското ръководство, като характерен пример за това са периодичните официални вечери с турския посланик и Главния мюфтия д-р Мустафа Хаджи, които се състоят в Главно мюфтийство по покана на главния мюфтия. На тези вечери дипломатът и духовния лидер обсъждат актуални теми свързани с битността и проблемите на мюсюлманите в страната, както и обществено-културния живот. Наболели теми, като тази с проекта за Ислямски културно-образователен център в столицата /спрян от прокуратурата, тъй като не отговаря на приетия градоустройствен план на София/. Стана ясно, че проектът не е напреднал и скоро няма индикации това да се случи. Домакинът и гостът обсъдиха и възможните ареали за съвместно сътрудничество, като образователния и културен обмен. Дипломатическата мисия използва прякото посредничество на мюфтийството за формиране на политика на налагане на турския държавен ислям и обвързването на местното мюсюлманско население с тази политика. Сепарирането и отделянето на мюсюлманите в по същество турски държавен ислям с календар, традиции и чествания, като се изолират мюсюлманите от естествения календар на религиозните празници. Характерен за това е примерът със скандалния календар отпечатан от Турция с честване на всички катастрофални за България дати, като празници за мюсюлманската диаспора у нас.

Формирането на политика на толерантност и представяне на ”умерения” турски държавен ислям отново е извършван, през и чрез Главното мюфтийство, така Главния мюфтия участва в молитва за мир в Пловдив Главния мюфтия д-р Мустафа Хаджи участва в молитва за мир по време на петъчната молитва в Пловдив, по покана на районния мюфтия.

По отношение на вероломното вмешателство на турската държавна администрация и дипломация във вътрешните работи на мюсюлманското вероизповедание може да се кажа много, но и службите трябва да работят много. Над 70 длъжностни лица на турския Дианет определят политиката на мюфтийството, ръководството на изповеданието е в ръцете на хора, чиято собственост е в Турция. Всички са зависими от турските интереси и ги прокарват навсяка цена. Ведат Ахмед, спряган за главен мюфтия е обучаван от турците, Бейхан Мехмед кърджалийски мюфтия фаворит на ДПС за главен мюфтия, охули българи във филма на Ал Джезира. А Мустафа Хаджи, принадлежащ към Мюсюлмански братя, не е готов да си отиде от поста.

Използване на похватите на турския държавен ислям, чрез въвеждане на празници, чествани от българските държавни институции

В мандата на посланика се забелязва един основен пробив, този пред Българския държавен глава. Президентът на България дава вече втора година ифтар от свое име, като съорганизатори са главния мюфтия и посланикът на Турция. Тази изява не е свързана с толерантността или друг символен жест към мюсюлманската общност, защото ифтари се дават само от мюсюлмани и то заможни, на бедни, на пътници, на друговерци, а българският президент е заявил принадлежност към православието. Може да се отбележи, че тези вечери давани от президента са в лично качество, но с държавни средства, а той не е почетен гост, а домакин.

Друг изцяло турски похват за налагането на турския ислям е честването рождената дата на пророка Мохамед. Тази година посланикът и главното мюфтийство организираха концерт на суфитска музика по повод на тази дата в Народното събрание, зала св. София, като в програмата бяха включени и дервишки танци. В същото това време пред християнския символ в Истанбул едноименния храм от Византия, бе обграден от молещи се и протестиращи този храм да стане отново джамия, а в него се извършваше същия ритуал както в София. В излъчването на мероприятието от залата на парламента се осъществи по трите държавни канала на турската телевизия, а он лайн портал на Главното мюфтийство предаваше пряко. После на страницата на мюфтийството не остана запис с този паметен концерт. Държавна делегация и отново депутатското присъствие от протурски настроени депутати беше в залата, като от правителството беше зам.-министъра на отбраната Орхан Исмаилов съпровождащ неформална правителствена делегация, която нямаше планирани официални срещи с българските си колеги.[4] Отношението към ДПС като фактор в турската външна политика е чисто политически въпрос от днешния и утрешния дневен ред на България, но това поставя и още въпроси свързани с използването на религиозна институция за реализиране на външнополитически цели за влияние.

Пряката ангажираност на посолството на Анкара в София с изграждането на обществени и партийни организации

Опитите за изграждането на нови етно-религиозни политически субекти вдъхновени от Турция, не са от вчера. Преди всичко това е методичното превземане на ДПС, прокарването на турски интереси през партията на Корман Исмайлов, като реални политически субекти. Нереализирани и забранени политически субекти - Партията на братя Юзейрови – „Отоман”, партията „Помак” на Ефрем Молов, последван от нов опит на Юзеир Юзеиров, като председател на новата партия „Мюсюлман-демократичен съюз”, Турската демократическа партия в България на депутата от ВНС Адем Кенан.

В декларация до парламента и посланиците на всички европейски държави у нас сдружението "Миллет Тракия" и Националната асоциация за евроинтеграция искат признаването на турско малцинство в България. Според автора на декларацията Мендерес Кунгюн в България има етническа криза, а ДПС е "туморно образувание в политическата система, което трябва да бъде отстранено хирургически преди влизането ни в ЕС". Това се случва преди десетилетие сега в присъствието на генералния консул от Бургас беше учреден "Обществен съвет на мюсюлманите от Североизточна България", новосъздадената организация влизат представители на малцинствената общност "уста миллет", които настояват да не бъдат причислявани към ромския етнос в страната. Според учредителите години наред общността от "уста миллет" неправилно се причислява към ромския етнос. В превод означава "народ на майсторите". Общността е с идентичност от турски произход, майчин говорим език - турски, обичаи, традиции, етнически белези, бит, култура - всичко е турско, но в последните пет години незнайно защо медии, анализатори, социолози причисляват тази общност към ромската грпа заявява Елка Шарбанова от инициативния комитет. С учредяването на съвета тръгваме по пътя на самоопределянето и очакваме подкрепата на държавата. Ние имаме майчин език - турски, изповядваме ислямска религия и се чувстваме българи. Аз обичам тази държава и не се считам за турчин. Аз съм български гражданин, твърди Кемил Йоханов от Русе. Учредители на "Обществения съвет на мюсюлманите от Североизточна България" са около 50 души от села и градове

Силистренска и Русенска област. Те приеха петиция с искания за реабилитация на

малцинствената група, която ще бъде изпратена на правителството и народните

представители.

Турската дипломация разширява обхвата на влияние над циганите с турско самосъзнание – милиет, които ползват турския и са мюсюлмани. Тази група са характеризира с особени умения за адаптивност, те са едни от циганските общности, които са от първите населили Европа след присъединяването ни, те изграждат общности в Германия, Холандия, Испания, Великобритания, Франция и Австрия. Формирането на сдружения, което е заобикалянето на забраната за политически партии на етническа основа е новия подход към навлизането на определено политически искания за сепаратизъм , групови права и налагането на етнически привилегии. Турската дипломация изгражда паралелна мрежа от такива сдружения, тъй като не е сигурна в политическото представителство на ДПС и Корман Исмайлов, които като действащи и регистрирани политически субекти са по внимателни по отношение на директна протурски изяви в политическите си ходове и действия.

В настоящия конфликт групирането не се основава по оста Русия-Турция. Това е само повода за позиционирането на силите. Разпределението на влиянието е проислямско и светско. Главното мюфтийство се групира около Местан, а Касим Дал и Корман Исмайлов угодно ще придадат партията си, което е само едно юридическо лице, но и платформа за ислямиска политическа доктрина. Местан дори и да създаде партия трудно ще може да я регистрира, но да влезе във вече изградена и то управляваща партия това е дълго подготвян сценарий. Предстои и конференция на мюфтийството на 24 януари, където ще се развихри и сценарият за овладяване този път на ДПС на имамите, които фактически са под контрола на Анкара. Приказките за ислямска партия на гръбнака на мюфтийството и с юридическата реализация на платформата на Касим Дал е същностния план във ход от турската легация.

Вместо епилог

Политиката на Турция и нейната дипломация е „нормална” за държава с амбиции и самочувствие за регионален и световен фактор по отношение на Ислямския Халифат. Въпросът е дали България има воля да отстоява своя суверенна държавна доктрина и да противостои на всички чужди (руски, турски или други) влияния. Досега подобен кураж демонстрира единствено кабинета „Костов”, като не се поколеба да изгони турския консул в Бургас и четирима руски дипломати, чиито опити да „помагат” на български партии минаха границите на приемливото. Днес като член на ЕС, България има много по-мощни инструменти за влияние. Макар и закъсняла, българската национална доктрина очаква да бъде дефинирана и защитавана. България е еднонационална държава със светски характер на държавно устройство и законодателството трябва да брани тези конституционни постулати, а също така трябва да се противопостави на опити чрез външна намеса да сагрегират и изолират малцинствени групи, на които да им се придават групови права.

През мюфтийството и сътресенията в политическите пластове Анкара успешно ще демонстрира силата на религиозното си влияние на Балканите и начина на действие в утвърждаването на политическия, държавен , турски ислям.

[1]http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:PXfMjp9vSjIJ:www.podkrepa.org/content/getpdf.php%3Fpath%3Dimg/menu_86/files/66_VIENSKA_KONVENCIQ_za_diplomaticeskite_otnoseniq.pdf%26estate%3Dlplaizcrvha+&cd=2&hl=bg&ct=clnk&gl=bg

[2] http://frognews.bg/news_81003/TSigani-isliamisti-se-zakanvat-opasnost-ot-atentati/

[3] http://www.grandmufti.bg/bg/home/news-room/novini/1336-glavniya-myuftiya-be-domakin-na-iftar-v-chest-na-turskiya-poslanik.html

http://www.grandmufti.bg/bg/home/news-room/novini/1301-turskiya-poslanik-domakin-na-iftar-za-700-dushi-v-blagoevgradsko.html

[4] http://www.blitz.bg/news/article/332411 : http://www.grandmufti.bg/bg/home/news-room/novini/1071-glavno-myuftiistvo-otkri-s-kontzert-kutlu-doum.html