Васил Василев

67 години след капитулацията на комунистите в Гърция верни техни последователи-другари се включиха в лютата битка да бъдат съхранени символите на тоталитаризма в България, както и той да не бъде изучаван като престъпен режим. Крайно леви евродепутати от южната ни съседка нападнаха Закона за забрана на комунистическите символи в България, като написаха гневно писмо до Европейския парламент, с което определят този акт на парламента като „недопустим”. Гръцките комунисти, чиито политемигранти-изселници бягаха като дявол от тамян от режима на Тодор Живков през 1982 г., днес се опитват да ни убеждават колко добре се живееше при Тато и как трябва да уважаваме благините му, от които те самите се отказаха, за да станат част от Европейския съюз и НАТО.

Безконечната любов и крепко другарство на гръцките комунисти към нашите социалисти има свои

дълбоки корени 

и започва още от окупацията на Гърция през 1944 до края на Гражданската война през 1949 г. Намесата на Народна република България в Гръцката гражданска война е значима. Тя се изразява в разнообразна подкрепа към Демократичната армия на Гърция, тоест към гръцките комунисти – партизани в периода 1946 – 1949. От една страна помощта е била материална. Страната ни е въоръжавала, обличала и хранила гръцките комунисти. От друга страна в наши военни поделения са се обучавали гръцки партизани. Държавата ни

под натиска на червения чепик на СССР

предоставя още медицински материали, лечение в болници на партизани и т.н. В края на Гръцката гражданска война страната ни приема на територията си няколко хиляди гръцки партизани и други, наречени по онова време „гръцки политически имигранти”. Част от тези хора живеят в родината ни под този статут в продължение на няколко десетки години. Повечето се върнаха в Гърция през края на 70-те и 80-те години на 20-ти век, а други – след края на Студената война.

Политемигрантите-комунисти от Гърция създават доста проблеми на милицията след гражданската война в южната ни съседка. Параноята, че тези другари могат да бъдат използвани от гръцкото и западните разузнавания за събиране на информация и диверсии срещу реалния социализъм, кара Държавна сигурност да се погрижи за това, политемигрантите да бъдат настанявани далеч от българо-гръцката граница. Първоначално следенето и „профилактиката“ на избягалите в България гърци е възложена на Гръцката компартия. Тя обаче не може да се справи със задачата, защото много политемигранти се оказват привърженици на маоизма и я пренебрегват. Тогава ЦК на БКП взема решение наблюдението върху „разложилите се“ гръцки другари да бъде поето от ДС. От запазен документ от началото на 70-те години става ясно, че политемигранти са били изпращани със специални задачи в Гърция - да пренасят с херметични контейнери дарения на ЦК на БКП за комунистически партии и други терористични организации в Гърция, Турция и Близкия изток.

Така през пролетта на 1948 година, в края на Гръцката гражданска война, 28000 деца са изведени от „Демократичната армия на Гърция” през Сърбия в Унгария и Чехословакия. Голяма част са приети в България през 1949 година. Българите ги наричат гръцки политемигранти. „Левите” гърци наричат това „Спасяване на децата от ужасите на войната”, а десните – отвличане, но истината е, че след това в Гърция започва масово етническо прочистване, а децата са от райони с многобройно българо-македонско население. Сега са минали много години, но някой от възрастните хора в Гърция помнят как са били репресирани докато се отучат да говорят и пеят на български.

Освен това, деца се събират и извозват от районите в които се водят военни действия и от държавните организации (Благотворителност на нейно величество Фредерики) и са отвеждани в гръцки детски пансиони. Детските пансиони събират децата от северните райони на страната, за да възпитават етнически правилно бъдещето на страната (никаква толерантност към малцинства или поддържане на етническото разнообразие или подобни комунистически ужасни идеи). Много от тези детски пансиони в последствие са затворени поради липса на средства или след обвинения за насилие и гаври с децата. Децата в приемните страни се обучават на гръцки и езика на съответната държава-приемник и много от тях завършват висше образование, като са

приети с привилегии

България ги възпитава като етнически гърци независимо от факта, че гърците определят повече от половината деца като славомакедонци. България казва, че се грижи за запазването на самосъзнанието на малцинствата, независимо от факта че мнозинството деца са от българо-македонското население в района. Страната ни се гордее със запазването на етническия дух в средите на гръцките емигранти и осигурява библиотеки с гръцки книги, хореографи на гръцки танци и учители на гръцки език. Резултатът е на лице – децата, възпитани в България, знаят по-добър гръцки от децата в северните райони на Гърция. Южната ни съседка отказва да ги приеме до 1982 година, когато се разрешава да се даде гръцко гражданство на бежанците, ако докажат че са от гръцки род.

Резултатите не закъсняват. Хиляди гърци, които ползват привилегии на партийни велможи у нас, бягат от страната ни и се връщат в родината си. Въпреки че там не са равнопоставени на своя народ и например им се признават само 5 години като трудов стаж при пенсиониране, ако той е изкаран у нас, те не остават в тоталитарна България и предпочитат „униженията” в южната ни съседка.

Гръцките комунисти, които днес искат да славим тоталитарния режим, не остават да дочакат измислената перестройка и да продължат хубавия живот в социалистическа България. Вместо това избират да отидат в страна, която вече е станала член на Европейския съюз през 1981 г., а преди това и на НАТО. Хората, които днес ни дават акъл да запазим символите на тоталитарния режим, не избират да бъдат пазени от червената армия на СССР, а от модернизираните военни на североатлантическия алианс НАТО. Ако гръцките комунисти наистина са толкова себеотдадени на каузата, то без никакви пречки могат да приберат свалените символи на социализма, да разглобят паметника на Съветската армия и да го монтират на мястото на Акропола в Атина.

Лицемерието на гръцките комунисти кореспондира досущ с поведението на последователите на Тодор Живков и наследниците на БКП. В родния парламент БСП, АБВ и „Атака” скочиха срещу обявяването на комунизма за престъпен. Бившият президент и лидер на азбукарите Георги Първанов дори нарече законодателната инициатива „глупост”. Според него е несериозно след 27 години страната ни да се занимава с тоталитаризма. Въпреки привидните различия, чрез които Първанов се опитва да се еманципира и да се разграничи от бившите си другари от БСП, в крайна сметка очевидно с Волен Сидеров и други, свързвани с Кремъл, имат една и съща кауза – за „чист и свят” комунизъм и връщане на руския ботуш в страната. В същото време

Путинова Русия не изпуска юздите

които е нахлузила и в съседките ни Сърбия и Македония. Така не без участието на българските русофили, които с всеки ден набират скорост и засилват влиянието си у нас, на Балканите все по-ясно се очертава нова комунистическа хунта, подчинена на кремълското ядро. Социалисти и русофили, които умело се опитват да дамгосат страната ни с печата на Путин, мълчат като комунисти на разпит и упорито не отговарят на вечния въпрос – защо не пращат децата си в Москва, след като е толкова хубаво, а ги насочват към лошия Запад? В крайна сметка при гърците очевидно стои същият наболял проблем. Въпреки всички злини, които Европа и САЩ носят, гръцките комунисти имат представители в Европейския парламент, мака да отричат демокрацията. В същото време те не се отказват от огромните си заплати, които получават, не се возят с руски коли и самолети, и никой не им забранява да изразяват свободно мнението си на територията на страната си. Все неща, за които само биха могли да сънуват, ако продължат да дърпат дявола за опашката.

Faktor.bg потърси за коментар на нелепата ситуация историка от НБУ доц. Лъчезар Стоянов и един от вносителите на проектозакона за забрана на реживковизацията - депутата от Реформаторския блок – Мартин Димитров.

Доц. Лъчезар Стоянов: Социалистите искат обществото да забрави за престъпленията и рецидивите на комунизма

Винаги ще има ретрогради, които след промените се опитаха да се маскират като демократи, но дълбоко в себе си продължават да споделят комунистическата идеология. Проблемът на законите, включително и на българския за осъждане на комунизма, е в това, че не се занимава с основното. Не се тръгва по пътя, който ни завеща Вацлав Хавел с неговата Пражка декларация за европейска съвест, която е приета и като директива в ЕП, гласувана в нашето Народно събрание. Ако сме правова държава, би трябвало да се придържаме към всичко, което българският парламент е гласувал. В закона много ясно са изредени трите идеологии на фашизъм, комунизъм и националсоциализъм, които трябва да бъдат еднакво третирани като антихуманни в своята идеология, репресивни в своята политическа практика и антидемократични по своята същност. Що се отнася до гръцките комунисти, знаем, че има много ретроградни хора по света. За жалост за комунизма нямаше народен трибунал. Той трябва да бъде преследван, както фашизмът и неосоциализмът. Във всички страни историци, които се занимават с този режим, го определят като тоталитарен и антихуманен. Защо гръцките комунисти например избягаха от комунистическия рай у нас, в който търсеха убежище след Гражданската война в южната ни съседка? Това е двуличие. Много ясно е показал какво предлага комунизмът и тоталитаризмът. Да се използва подобна манипулация е неприемливо. Фактите в нашите учебници не трябва да бъдат само посочвани, а и оценявани и обяснена неестествената идеология всички да бъдем различни. Подобни ретроградни хора искат да се наложи една амнезия в обществото и да се забравят всички рецидиви и мътното време на комунизма. Да забравим за мръсната приватизация, за наредения преход и за човешките манипулации на Държавна сигурност. Много добре знаем и самата Корнелия Нинова, която е лидер на БСП днес, в колко сделки е участвала през годините. Нека да си погледнат партията, която е съставена от милионери. Искат още да забравят с какво се е занимавал награденият Димитър Иванов, който е ръководил Шесто управление на Държавна сигурност, за агентурното минало на Георги Първанов и за големия му шлем, който ни струва милиарди.

Мартин Димитров: Левите демагози да подкарат Лади и да обърнат парите си в рубли

Този законопроект е важен за бъдещето. В България тече много странен опит за реанимиране на комунизма. Някакви хора започват да твърдят, че по времето на Тодор Живков се живеело по-добре, че едва ли не е грешка, че България е Европейския съюз, а не в Евразийския,и всякаква друга реставрация на този режим. На този фон нашият законопроект е единственото правилно решение, с което казваме, че така не може да продължава повече. Ние напомняме, че комунистическият режим убиваше хора, пращаше ги в лагерите и затова е обявен за престъпен. Недопустимо е при цялото това положение цялото БСП да ходи и да се покланя пред паметника на Тодор Живков в Правец. Не може да ми обясняват как по времето на Тато се живеело по-добре. При този опит на реставрация на комунизма нашият законопроект беше задължителното усилие да припомним на хората, че този режим е толкова престъпен, колкото е и фашизмът. Между двата няма разлика, те трябва да бъдат разглеждани и отричани заедно.

Що се отнася до Георги Първанов, на мен ми е ясно, че за българските социалистите тази тема е изключително болезнена, защото те самите не намериха сили да си признаят, че комунистическият режим винаги е бил престъпен. По тази схема те гузно мълчат. Изключителното лицемерие е, че децата на всички хора с леви убеждения, които познавам, учат на Запад. Т.е., когато решават за себе си, пращат децата си в Западна Европа и в САЩ, държат парите си в евро и в долари, не карат Лада, а западни коли и се лекуват в западни клиники. Когато става въпрос за другите хора, казват колко хубав е бил социализмът (комунизмът). Не познавам нито един човек в България, който да е казал „аз обръщам парите си в рубли, защото това е най-хубавата валута” или е тръгнал да праща детето си в Северна Корея, където в момента има най-чист комунизъм. Положението с нищо не се е променило от времето на корекомите, когато за комунистите имаше капитализъм, а за останалите – комунизъм. Страшното е, че толкова години по-късно хората се връзват на демагогията. Наскоро един депутат от БСП в парламента (Валери Жаблянов – б. на ред.) заяви, че комунизмът бил най-светлата идеология. Аз искам на обществените сгради да виждам символи на държавата, а не на Съветския съюз, както е в момента ситуацията с бившия Партиен дом.

Що се отнася до комунистите в Гърция и тяхната подкрепа, много хора в моя Фейсбук са прави, че този комунизъм и социализъм, който е бил в България, е най-лошият заедно с руския. В Чехия, Полша и Унгария имаше някакъв по-лек вид. Когато другите нации говорят за социализъм, те имат предвид други понятия и друго разбиране за света. Там не са видели онова, което ние сме преживели. Подобни проблеми има не само у нас, но и в други европейски страни., но е толкова сериозен.