Д-р Любомир Канов, Ню Йорк

Понякога се замислям дали така наречените "турци", не са всъщност по-умната, но подценявана част на нашия народ. За добро или зло, турския "етнос" винаги се движи дисциплинирано след своите водачи. Както изглежда, те са в състояние да признаят "водачество" т.е. да приемат, че измежду тях има хора, които разбират нещата по-добре от самите тях и са готови да ги следват към някаква обща цел. Естествено, казусът Доган подлага на съмнение този принцип на "единност" и плачевните резултати от общите мохамеданско-политически действия под негово ръководство говорят сами за себе си. Съществува риск подобно единство да послужи на злото, макар че в българския случай неизбежно трябва да се отчете и ефектът на Тошо Живковското безумие - да бъдат обезродени тези хора, което роди в крайна сметка именно това политическо проклятие. Защото това наистина е така. Дали това стана като конспирация под ръководството на съветски агенти, с цел да се създаде компактен избирателен блок от хора, чието политическо развитие беше все още рудиментарно, но древното им войнишко чувство за единно действие беше съхранено, не е съвсем ясно. По-интересното в случая за мен е следното - не погрешният резултат от това форсирано единство около Доган, породено от 

тъпоумната комунистическа агресия

срещу миролюбиви и работни български граждани, а самата природа на това единство. Намирам корените на това явление, без да анализирам причините за историческите успехи на отоманските завоевания, в една особена етика, различна и неприсъща на нашия, разграничаващ се от тях етнос.

Те, така наречените турци, (макар че участниците в битките при Чаталджа и през ужасяващите Балкански войни български и други писатели като Людмил Стоянов, когато са виждали да се бият войници толкова сходни по нрав и външност, са изтръпвали и са виждали тези битки като братоубийство ), винаги са се отличавали с голяма дисциплина и способност да следват дисциплинирано своите водачи. Такива са също германците, англичаните, такива са били и българите, когато са имали царство и водач, но това е било преди те да бъдат трагично и вероятно безвъзвратно подлъгани от демона на равенството, представяно от идеите на примитивния комунизъм. Дали ранното Манихейство на Богомилите е изиграло роля за подриване на Абсолютното Единно Начало на Бог в масовото българско съзнание, или въвеждането на двоенето и колебанието на пра-диалектиката, изхождаща още от Източния дуализъм, е изиграло важна роля - не е по размера на моите способности за преценка. Но истината е, че днес българите са в едно състояние, което някога фатмаците в казармата наричаха "разнобой". Имаше се предвид неспособността да се стъпва 

в единна желязна стъпка 

по казармения плац. Липсва дисциплината, необходима за големите задачи за разрешаване и за обединено противодействие срещу враждебни външни сили. И това може би е добро, когато става дума за вътрешни дискусии, но може да бъде и голямо зло, когато напуска тази територия. Защото, все пак, всяка група, ако иска да бъде успешна, има нужда от водач, признат от всички участници в групата: Президент, мениджър, командир, генерал, стопанин, директор, учител, копиеносец, интелектуалец или електриджия, наречен Лех Валенса. В България, откакто е зачената идеята за правото на всеки глупак да се счита за равен с умните и идеята за меритокрацията е отменена, всичко е възможно. В умните държави глупакът отдавна е разбрал къде му е мястото и всъщност, с известни изключения, е щастлив там където е. Защото запълва мястото, където се чувства комфортно спрямо своите способности. Това, което ме изуми в дългите мои години прекарани в Америка, беше липсата на завист спрямо успелите от страна на неуспелите и от друга страна - желанието за успех, но очертан от реализма на собствените способности. И разбира се признаването на онези, които могат повече, без никакво желание да ги "ликвидират", както постъпиха комунистите 

с по-добрите и по-умните от тях

Разумните нации разпознават, следват и уважават своите лидери и по-умните сред своите сънародници, защото инстинктивно знаят, че това води до успех и благоденствие за всички останали.

Демокрация не значи Какистокрация ( управление на най- негодните). А негодниците днес в България, наричат Демокрация всички неуспехи, предизвикани от тях самите. Лошото е, че на всичкото отгоре викат и най-силно с грубите си просташки гласове.