Едвин Сугарев, Svobodata.com

„Почна се!“ – така обикновените люде коментираха прочетената в сутрешния вестник новина за поредната военна агресия на Путин – този път в Сирия. Под това „почна се“ очевидно имаха предвид нещо повече от регионален конфликт – по-скоро провидяха в новината злокобно предизвестие за отдавна предчувстваната Трета световна.

Това не е някаква масова психоза, която чете в апокалиптичен план почти ежедневните вече золуми на руския диктатор. Перспективата именно през подобен регионален конфликт човечеството да възроди варварските времена на ХХ век е напълно реална. Разбира се, политиците я пренебрегват – неучтиво е някак си да бъдеш черноглед. Задължително е да се вярва в доброто бъдеще на един бленуван безконфликтен свят – и тази вяра зачерква възможността да се имат предвид почти буквалните съвпадения в събитията от началото на Втората световна и днешния ден. Единствено тези, които добре познават зверинната същност на посткомунистическа Русия, могат да си го позволят – с пълното съзнание, че няма да бъдат разбрани. Ан Епълбаум например, изследователка на руския ГУЛАГ, която в пряк текст заяви: „така започват световните войни“ – и допълни, че Путин прилага методите на НКВД и стратегиите на КГБ – институцията, която е оформила неговото мислене и светоусещане.

Такива мнения изцяло липсватв казваното от Обама, Меркел, Оланд и повечето европейски лидери. Те не могат да си ги позволят – или по-точно не искат да погледнат реалността в лицето. Дни преди руските СУ да нахлуят в сирийското небе, за да бомбардират базите на умерените ислямисти, воюващи със сатрапа Башар Асад, всички те в хор призоваваха към приемане на Русия в коалицията срещу Ислямска държава. Путин ги унизи – и им показа колко са слаби и безволеви, като нахлу на своя глава в Сирия и започна да воюва именно срещу сражаващите се с Ислямска държава мюсюлмански групировки.

Тяхната обща слабост всъщност е фактора, на който разчиташе някогашния подполковник от КГБ. Те не искаха да си цапат ръцете с поредния масов убиец в Близкия Изток – предпочитаха да си затворят очите за неговите верски прочиствания, в които загинаха четвърт милион сирийци, както и си ги затваряха публичните обезглавявания на ИД и унищожението на древни градове, имащи ключово значение за световната култура. Това е зло – казваха те – и ние ще предприемем нужното, но само с въздушни атаки – в никакъв случай с война на терен. Тази тяхна боязливост отвори хоризонт за Путин – който дойде именно на терен, за да раздаде справедливост, защитавайки своя авер Асад – той показа на западноевропейските бъзльовци, че може да си позволи онова, за което те не смеят и да помислят.

Почна се, да. Руския военен флот изстреля ракети с голям обсег на действие срещу цели в Сирия от Каспийско море. Не просто така – а 

в чест на рождения ден на диктатора

Преди девет години в чест на същото това събитие беше убита Анна Политковская. Знакът е идентичен, при все че днешното честване е по-мащабно и впечатляващо. Въпрос на време е да пристигнат от Донбас неговите „зелени човечета“, за да се включат в офанзивата на Башар Асад, подкрепен от ирански и иракски главорези. Въпрос на време е да се появят масирани попълнения от „доброволци“, които жадуват да оставят костите си в сирийските пясъци. И е въпрос на време гражданската война в Сирия да прерасне в мащабен конфликт, в който да се включат и Турция, и Саудитска Арабия и цялото сунитско войнство – срещу коалицията, чиито основни герои са алеутския и всерусийския сатрап. Сиреч – въпрос на време е джихадът да придобие световни измерения – вече не като пъплеща терористична дейност, а като открит военен конфликт.

Впрочем клетите читатели на вледеняващите новини не са съвсем точни в своите представи. Да, „почна се“ – но това почване няма да се разрази по модела от 1939 г. – въпреки че и сега, както някога с Полша, Русия се опитва да отхапе „своята“ част от Сирия и да я обособи под владичеството на досегашния деспот. Сега обаче моделът е друг – това е колкото война с оръжие в ръка, толкова и война на нерви. Путин просто изпитва докъде неговата наглост може да остане безнаказана. Това е и най-вероятната причина за нарушенията на въздушното пространство над Турция – неговите самолети просто казват: а свалете ни де! Не ги свалят обаче, защото не им стиска – и няма да ги свалят – тъй като става дума за един вманиачен тиранин, който играе ва банк, защото без ореола на войната рискува да бъде линчуван на Червения площад – и който на всичкото отгоре е с ядрено куфарче в ръка.

Големият въпрос

обаче е какво ще последва от това срамотно изтърпяване на Путиновите буйнства. Липсата на реакция, примирението с неговото върлуване е също знак – за това, че всичко е позволено – и че страхът от ядрения арсенал на Русия блокира и обезсилва цивилизования свят. Че нормалните демокрации могат отново да бъдат изнудвани – както беше в добрите години на студената война. Че агресията в Украйна може да бъде спазарена срещу известно озаптяване на агресивните планове в Сирия. И че изграждането на санитарен кордон около Руската федерация може да продължи по стария диверсионен модел – като този път „зелените човечета“ се отправят към някоя натовска страна, в която има руско малцинство – и която може да е примерно Латвия, но може и да е (вече) България. И ако някой ден руските танкове стъпят на жълтите павета, може би ще бъде въпрос на държавническа мъдрост цивилизования свят да си затвори очите, за да съхрани световния мир – както направи някога при окупациите на Унгария и Чехословакия. И тогава – ако времето го позволи, ще можем да се наслаждаваме на Волен Сидеров като на български премиер-министър.