През 1917 година върху отломките на Руската империя възникна нова, още по-агресивна държава чиито вождове откровено обявиха своя план за световно господство.

И над светя прогърмя „Маршът на Будьони”:

Към Варшава!

Към Берлин!

Вече се врязахме в Крим!

До Берлин не можаха да стигнат тогава. А край Варшава така ги биха, че бяха принудени да предадат на Полша Западна Украйна и Западна Белорусия, да се съгласят Финландия, Естония, Литва и Латвия да стане независими държави.

Но през 1920 година се „врязаха” в Крим. Призоваха всички, които бяха там да прекратят съпротивата, обещаха прошка и помирение. И изклаха и изпозастреляха всеки, който им повярва. Едновременно с това унищожиха своите съюзници-махновци, заедно с които бяха превзели Крим.

След това се случиха много неща. Превзеха Варшава и Берлин, Рига и Талин, Будапеща и Букурещ. Но не можаха да ги удържат. Отвсякъде ги изгониха. И ето-те отново са в Крим.

Вярно, този път не се „врязаха”, а затънаха. Скоро „кръстниците” в Кремъл много ще съжаляват за своето безразсъдно решение.

За никаква Варшава или Берлин не мечтаят повече

Тяхната империя се пързаля по леденото нанадолнище. Скоростта нараства. Някога те разрушаваха с артилерия жилищните квартали на Будапеща, задушаваха с танкове свободата в Чехословакия. Сега размахът им не е такъв. И границите не са същите. Фронтовата линия се изтъркули от Варшава, Будапеща и Прага далеч на изток в Луганск, Славянск, Донецк.

Повече няма решимост да се изпращат в бой танковете, а и танковете отдавна са ръждясали. Налага се да се ограничават с услугите на наемници.

Впрочем, през 1977 година беше подписан Допълнителният протокол към Женевската конвенция. От този протокол следва, че заловен наемник не може да бъде смятан за военнопленник. Тоест, с него трябва да се постъпва като с въоръжен главорез, който за пари убива хора.

Именно на такива продажни криминални престъпници залагат кремълските „кръстници”. Друга войска те нямат.

Колкото и странно да звучи, но кремълските вождове водят против Украйна не настъпателна, а защитна война.

Те се опитват а представят действията си като защита на руското население. Това е лъжа.

Руснаците са потискани в Таджикистан, Узбекистан, Туркмения, Чечня. Това обаче е безразлично на кремълските „кръстници”.

Те воюват против Украйна не заради защитата на руското население, а по съвсем друга причина.

Свободата е заразна

Народът на Украйна въстана против крадливата банда. А кремълските мошеници не могат да заспят нощем: дано този пожар не се прехвърли в Русия. На кремълските престъпници им е нужно да стъпчат свободата на Украйна, защото това е нагледен пример за народите на Русия.

Те трябва да задушат демокрацията в съседната държава, за да спасят своите крадени милиарди, за да защитят от народния гняв своята незаконна власт, своите глави и задници.

Защото няма къде да бягат.

Русия е натъпкан със златни слитъци камион на заледения склон. На волана – пълен страхливец. Кормилната уредба и спирачките са разядени от корупцията. Двигателят не тегли. Слугите и наемниците за никакви пари не могат да удържат върху леда този камион.

Тоталитарната държава не може да съществува редом със свободни страни. Както и раковият тумор не може дълго да съществува заедно с живия организъм. Или едното, или другото побеждава. Затова кремълските вождове от първия ден на завземането на властта са си поставили за цел разрушаването на свободния свят и включването на всички страни в състава на Съветския съюз като републики, до Последната република, включително.

Техните планове се провалиха

Но раковият тумор не се предава.

Терористичната война против Украйна е последният опит за възраждане на империята, това са предсмъртните конвулсии на тоталитарната власт, която умира.

Русия или ще загине, ще се разпадне на парчета и ще унищожи себе си във войната на бюрократичните и мафиотски кланове, или ще свали своята крадлива власт по образеца на Украйна.

Слава на Украйна!

*Тази есен ще бъде отпечатана новата книга на Виктор Суворов „Последната република”. Текстът е послеслов към нея.

Превод: Faktor.bg